Ћ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Текуща версия към 13:51, 27 март 2022

Кирилска буква Ћ

Уникод (hex)
Главна: U+040B
Mалка: U+045B

Ћ, ћ е буква от сръбската кирилска азбука. Произнася се „чьъ“ и е 23-та по ред в азбуката. Обозначава беззвучния венечно-небен преградно-проходен съгласен звук /ʨ/ ([ч^ь]).

В старобългарския език буквата Ћ съществува само в глаголицата и изглежда така . Тя е 12-а по ред в глаголическата азбука и има числова стойност 30. Нарича се „дервъ“ или „ћьрвь“. Специалистите не са единодушни какво точно означава названието ѝ. Според някои то произлиза от „грива“, което според други изследователи лингвисти е неубедително. Според тях името на буквата е просто модификация на названието чрьвь на буквата (Ч).

Кирилската буква Ћ възниква през 12 век и се използва изключитено в сръбската писменост. Първоначално тя обозначава меките звънки звукове между /gʲ/ ([г^ь]), /dʲ/ ([д^ь]) и африката /dʑ/ ([дж^ь]). По-късно буквата се използва и за обозначаване на меките беззвучни /tʲ/ [т^ь] и /tɕ/ [ч^ь]. В босанчицата се използва за означаването дори и на звука /j/ ([й]), а така също и като знак за мекост по латински образец, поставяна пред смягчаемата буква.

Произходът както на глаголическата дервъ, така и на кирилската буква Ћ е неясен.

Начертанието на кирилската буква първоначално има П-образна или Λ-образна основа, завършваща с кръст. По-късно придобива днешния си вид и се доближава до формата на друга кирилска буква, Ѣ.

В стария граждански сръбски шрифт формата на малката буква ћ повтаря пропорциите на буквата ѣ, но главната буква Ћ се променя. Горната ѝ част вече има Т-образна, а не кръстообразна форма. Това кара основоположника на съвременния сръбски книжовен език Вук Караджич да смята че буквата Ћ е лигатура и произлиза от слятото изписване на Т и Ь. До промените на Вук Караджич Ћ е използвана и за означаване на звънката африката (преградно-проходна съгласна) /dʑ/ ([дж^ь]). Тогава Караджич въвежда отделна буква за този звук – Ђ, която наподобява по външен вид Ћ.

Кодове

кодова таблица	буква	десетично	шестнадесетично	осмично	двочино
Уникод	главна	1035	040b	002013	0000010000001011
Уникод	малка	1115	045b	002133	0000010001011011
ISO 8859 – 5	голяма	171	ab	253	0010101011
ISO 8859 – 5	малка	251	fb	373	0011111011
Windows 1251	голяма	142	8e	216	0010001110
Windows 1251	малка	158	9e	236	0010011110

HTML кодовете са: Ћ или Ћ за главно Ћ и ћ или ћ за малко ћ.

Вижте също

Ђ
константа на Дирак (редуцирована константа на Планк) $\hbar .$

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{без източници}}
-{{Кутия Кирилица|
+{{Кутия кирилска буква
-Начало=Кирилска буква Ћ|
+|Начало=Кирилска буква Ћ
-Картинка=[[Image:Cyrillic_letter_Tshe.svg|120px]]
+|Картинка=[[Файл:Cyrillic letter Tshe - uppercase and lowercase.svg|150px]]
-}}
+|цифра=
+|uuc=040B
+|ulc=045B}}
-'''Ћ''', '''ћ''' е [[буква]] от [[сръбска азбука|сръбската кирилска азбука]]. Произнася се ''чьъ'' и е 23-та по ред в азбуката. Обозначава глухия алвеоло-палатален африкатен звук {{IPA|/ʨ/}} ([чь]).
+'''Ћ''', '''ћ''' е [[буква]] от [[сръбска азбука|сръбската кирилска азбука]]. Произнася се „чьъ“ и е 23-та по ред в азбуката. Обозначава [[беззвучна венечно-небна африкатна съгласна|беззвучния венечно-небен преградно-проходен съгласен звук]] {{IPA|/ʨ/}} ([ч<sup>ь</sup>]).
-В [[старобългарски език|старобългарския език]] буквата '''Ћ''' съществува само в [[глаголица]]та и изглежда така [[Картинка:GlagolitsaDzherv.gif|10px]]. Тя е 12-та по ред в глаголическата азбука и има числова стойност 30. Нарича се ''дервъ'' или ''ћьрвь''. Специалистите не са единодушни какво точно означава названието и&#768;. Според някои то произлиза от „грива“, което според други изследователи лингвисти е неубедително. Според тях името на буквата е просто модификация на названието ''чрьвь'' на буквата [[Картинка:GlagolitsaCherv.gif|10px]] ([[Ч|'''Ч''']]).
+В [[старобългарски език|старобългарския език]] буквата '''Ћ''' съществува само в [[глаголица]]та и изглежда така [[Файл:GlagolitsaDzherv.gif|10px]]. Тя е 12-а по ред в глаголическата азбука и има числова стойност 30. Нарича се „дервъ“ или „ћьрвь“. Специалистите не са единодушни какво точно означава названието ѝ. Според някои то произлиза от „грива“, което според други изследователи лингвисти е неубедително. Според тях името на буквата е просто модификация на названието ''чрьвь'' на буквата [[Файл:GlagolitsaCherv.gif|10px]] ([[Ч|'''Ч''']]).
-Кирилската буква '''Ћ''' възниква през [[12 век]] и се използва изключитено в сръбската писменост. Първоначално тя обозначава меките звънки звукове между {{IPA|/gʲ/}} ([г<sup>ь</sup>]), {{IPA|/dʲ/}} ([д<sup>ь</sup>]) и [[африката]]та {{IPA|/dʑ/}} ([дж<sup>ь</sup>]). По-късно буквата се използва и за обозначаване на меките глухи звукове {{IPA|/tʲ/}} [т<sup>ь</sup>] и {{IPA|/tɕ/}} [ч<sup>ь</sup>]. В [[босанчица]]та се използва за означаването дори и на звука {{IPA|/j/}} ([й]), а така също и като знак за мекост по латински образец, поставяна пред смягчаемата буква.
+Кирилската буква '''Ћ''' възниква през [[12 век]] и се използва изключитено в сръбската писменост. Първоначално тя обозначава меките звънки звукове между {{IPA|/gʲ/}} ([г<sup>ь</sup>]), {{IPA|/dʲ/}} ([д<sup>ь</sup>]) и [[африкат]]а {{IPA|/dʑ/}} ([дж<sup>ь</sup>]). По-късно буквата се използва и за обозначаване на меките беззвучни {{IPA|/tʲ/}} [т<sup>ь</sup>] и {{IPA|/tɕ/}} [ч<sup>ь</sup>]. В [[босанчица]]та се използва за означаването дори и на звука {{IPA|/j/}} ([й]), а така също и като знак за мекост по латински образец, поставяна пред смягчаемата буква.
 Произходът както на глаголическата ''дервъ'', така и на кирилската буква '''Ћ''' е неясен.
-Начертанието на кирилската буква първоначално има  П-образна или Λ-образна основа, завършваща с кръст. По-късно придобива днешния си вид и се доближава до формата на друга кирилска буква, {{кирилица|[[Ят|Ѣ]]}}.
+Начертанието на кирилската буква първоначално има П-образна или Λ-образна основа, завършваща с кръст. По-късно придобива днешния си вид и се доближава до формата на друга кирилска буква, {{кирилица|[[Ят|Ѣ]]}}.
-В стария граждански сръбски шрифт формата на малката буква '''ћ''' повтаря пропорциите на буквата '''ѣ''', но главната буква '''Ћ''' се променя. Горната и&#768; част вече има Т-образна, а не кръстообразна форма. Това кара реформатора на сръбския език [[Вук Караджич]] да смята че буквата '''Ћ''' е [[Лигатура (типография)|лигатура]] и произлиза от слятото изписване на '''Т''' и '''Ь'''. До реформите на [[Вук Караджич]] '''Ћ''' е използвана и за означаване на звънката африката {{IPA|dʑ}} ([дж<sup>ь</sup>]). Тогава Караджич въвежда отделна буква за този звук - '''[[Ђ]]''', която наподобява по външен вид '''Ћ'''.
+В стария граждански сръбски шрифт формата на малката буква '''ћ''' повтаря пропорциите на буквата '''ѣ''', но главната буква '''Ћ''' се променя. Горната ѝ част вече има Т-образна, а не кръстообразна форма. Това кара основоположника на съвременния сръбски книжовен език [[Вук Караджич]] да смята че буквата '''Ћ''' е [[Лигатура (типография)|лигатура]] и произлиза от слятото изписване на '''Т''' и '''Ь'''. До промените на Вук Караджич '''Ћ''' е използвана и за означаване на звънката африката (преградно-проходна съгласна) {{IPA|/dʑ/}} ([дж<sup>ь</sup>]). Тогава Караджич въвежда отделна буква за този звук – '''[[Ђ]]''', която наподобява по външен вид '''Ћ'''.
 == Кодове ==
@@ Ред 23: / Ред 27: @@
 | |[[Малка буква|малка]]||1115||045b||002133||0000010001011011
 |-
-|rowspan=2|[[ISO 8859-5|ISO&nbsp;8859-5]]||голяма||171||ab||253||0010101011
+|rowspan=2|[[ISO 8859-5|ISO 8859 – 5]]||голяма||171||ab||253||0010101011
 |-
 | |малка||251||fb||373||0011111011
 |-
-|rowspan=2|[[Windows 1251|Windows&nbsp;1251]]||голяма||142||8e||216||0010001110
+|rowspan=2|[[Windows 1251]]||голяма||142||8e||216||0010001110
 |-
 | малка||158||9e||236||0010011110
@@ Ред 38: / Ред 42: @@
 * [[константа на Дирак]] (редуцирована [[константа на Планк]]) <math>\hbar.</math>
+{{Кутия Кирилица}}
-[[Категория:Кирилски букви|Ч]]
+[[Категория:Кирилски букви|Ч]]
-[[br:Ћ (lizherenn)]]
+[[Категория:Сръбска азбука]]
-[[de:Ћ]]
-[[en:Tshe]]
-[[et:Ћ]]
-[[fa:تشه]]
-[[fi:Ћ]]
-[[fr:Ћ]]
-[[it:Ћ]]
-[[ja:Ћ]]
-[[ka:Ћ]]
-[[mk:Ћ (Кирилица)]]
-[[nl:Ћ]]
-[[no:Ћ]]
-[[pl:Ћ]]
-[[pt:Ћ]]
-[[ru:Ћ (кириллица)]]
-[[sl:Ћ]]
-[[sr:Ћ (ћириличко)]]
-[[th:Ћ]]
-[[uk:Ћ]]
-[[xal:Ћ үзг]]
-[[zh:Ћ]]