Ћ: Разлика между версии
м Робот Добавяне: fa:تشه |
|||
(Не са показани 21 междинни версии от 13 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
⚫ | |||
{{Кутия кирилска буква |
|||
Начало=Кирилска буква Ћ |
|Начало=Кирилска буква Ћ |
||
Картинка=[[Image:Cyrillic_letter_Tshe.svg|120px]] |
|||
|Картинка=[[Файл:Cyrillic letter Tshe - uppercase and lowercase.svg|150px]] |
|||
}} |
|||
|цифра= |
|||
|uuc=040B |
|||
|ulc=045B}} |
|||
'''Ћ''', '''ћ''' е [[буква]] от [[сръбска азбука|сръбската кирилска азбука]]. Произнася се |
'''Ћ''', '''ћ''' е [[буква]] от [[сръбска азбука|сръбската кирилска азбука]]. Произнася се „чьъ“ и е 23-та по ред в азбуката. Обозначава [[беззвучна венечно-небна африкатна съгласна|беззвучния венечно-небен преградно-проходен съгласен звук]] {{IPA|/ʨ/}} ([ч<sup>ь</sup>]). |
||
В [[старобългарски език|старобългарския език]] буквата '''Ћ''' съществува само в [[глаголица]]та и изглежда така [[ |
В [[старобългарски език|старобългарския език]] буквата '''Ћ''' съществува само в [[глаголица]]та и изглежда така [[Файл:GlagolitsaDzherv.gif|10px]]. Тя е 12-а по ред в глаголическата азбука и има числова стойност 30. Нарича се „дервъ“ или „ћьрвь“. Специалистите не са единодушни какво точно означава названието ѝ. Според някои то произлиза от „грива“, което според други изследователи лингвисти е неубедително. Според тях името на буквата е просто модификация на названието ''чрьвь'' на буквата [[Файл:GlagolitsaCherv.gif|10px]] ([[Ч|'''Ч''']]). |
||
Кирилската буква '''Ћ''' възниква през [[12 век]] и се използва изключитено в сръбската писменост. Първоначално тя обозначава меките звънки звукове между {{IPA|/gʲ/}} ([г<sup>ь</sup>]), {{IPA|/dʲ/}} ([д<sup>ь</sup>]) и [[ |
Кирилската буква '''Ћ''' възниква през [[12 век]] и се използва изключитено в сръбската писменост. Първоначално тя обозначава меките звънки звукове между {{IPA|/gʲ/}} ([г<sup>ь</sup>]), {{IPA|/dʲ/}} ([д<sup>ь</sup>]) и [[африкат]]а {{IPA|/dʑ/}} ([дж<sup>ь</sup>]). По-късно буквата се използва и за обозначаване на меките беззвучни {{IPA|/tʲ/}} [т<sup>ь</sup>] и {{IPA|/tɕ/}} [ч<sup>ь</sup>]. В [[босанчица]]та се използва за означаването дори и на звука {{IPA|/j/}} ([й]), а така също и като знак за мекост по латински образец, поставяна пред смягчаемата буква. |
||
Произходът както на глаголическата ''дервъ'', така и на кирилската буква '''Ћ''' е неясен. |
Произходът както на глаголическата ''дервъ'', така и на кирилската буква '''Ћ''' е неясен. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | В стария граждански сръбски шрифт формата на малката буква '''ћ''' повтаря пропорциите на буквата '''ѣ''', но главната буква '''Ћ''' се променя. Горната |
||
⚫ | В стария граждански сръбски шрифт формата на малката буква '''ћ''' повтаря пропорциите на буквата '''ѣ''', но главната буква '''Ћ''' се променя. Горната ѝ част вече има Т-образна, а не кръстообразна форма. Това кара основоположника на съвременния сръбски книжовен език [[Вук Караджич]] да смята че буквата '''Ћ''' е [[Лигатура (типография)|лигатура]] и произлиза от слятото изписване на '''Т''' и '''Ь'''. До промените на Вук Караджич '''Ћ''' е използвана и за означаване на звънката африката (преградно-проходна съгласна) {{IPA|/dʑ/}} ([дж<sup>ь</sup>]). Тогава Караджич въвежда отделна буква за този звук – '''[[Ђ]]''', която наподобява по външен вид '''Ћ'''. |
||
== Кодове == |
== Кодове == |
||
Ред 23: | Ред 27: | ||
| |[[Малка буква|малка]]||1115||045b||002133||0000010001011011 |
| |[[Малка буква|малка]]||1115||045b||002133||0000010001011011 |
||
|- |
|- |
||
|rowspan=2|[[ISO 8859-5|ISO |
|rowspan=2|[[ISO 8859-5|ISO 8859 – 5]]||голяма||171||ab||253||0010101011 |
||
|- |
|- |
||
| |малка||251||fb||373||0011111011 |
| |малка||251||fb||373||0011111011 |
||
|- |
|- |
||
|rowspan=2|[[Windows |
|rowspan=2|[[Windows 1251]]||голяма||142||8e||216||0010001110 |
||
|- |
|- |
||
| малка||158||9e||236||0010011110 |
| малка||158||9e||236||0010011110 |
||
Ред 38: | Ред 42: | ||
* [[константа на Дирак]] (редуцирована [[константа на Планк]]) <math>\hbar.</math> |
* [[константа на Дирак]] (редуцирована [[константа на Планк]]) <math>\hbar.</math> |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[br:Ћ (lizherenn)]] |
|||
[[Категория:Сръбска азбука]] |
|||
[[de:Ћ]] |
|||
[[en:Tshe]] |
|||
[[et:Ћ]] |
|||
[[fa:تشه]] |
|||
[[fi:Ћ]] |
|||
[[fr:Ћ]] |
|||
[[it:Ћ]] |
|||
[[ja:Ћ]] |
|||
[[ka:Ћ]] |
|||
[[mk:Ћ (Кирилица)]] |
|||
[[nl:Ћ]] |
|||
[[no:Ћ]] |
|||
[[pl:Ћ]] |
|||
[[pt:Ћ]] |
|||
[[ru:Ћ (кириллица)]] |
|||
[[sl:Ћ]] |
|||
[[sr:Ћ (ћириличко)]] |
|||
[[th:Ћ]] |
|||
[[uk:Ћ]] |
|||
[[xal:Ћ үзг]] |
|||
[[zh:Ћ]] |
Текуща версия към 13:51, 27 март 2022
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Кирилска буква Ћ | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
Уникод (hex) | ||||||
Главна: U+040B | ||||||
Mалка: U+045B |
Ћ, ћ е буква от сръбската кирилска азбука. Произнася се „чьъ“ и е 23-та по ред в азбуката. Обозначава беззвучния венечно-небен преградно-проходен съгласен звук /ʨ/ ([чь]).
В старобългарския език буквата Ћ съществува само в глаголицата и изглежда така . Тя е 12-а по ред в глаголическата азбука и има числова стойност 30. Нарича се „дервъ“ или „ћьрвь“. Специалистите не са единодушни какво точно означава названието ѝ. Според някои то произлиза от „грива“, което според други изследователи лингвисти е неубедително. Според тях името на буквата е просто модификация на названието чрьвь на буквата (Ч).
Кирилската буква Ћ възниква през 12 век и се използва изключитено в сръбската писменост. Първоначално тя обозначава меките звънки звукове между /gʲ/ ([гь]), /dʲ/ ([дь]) и африката /dʑ/ ([джь]). По-късно буквата се използва и за обозначаване на меките беззвучни /tʲ/ [ть] и /tɕ/ [чь]. В босанчицата се използва за означаването дори и на звука /j/ ([й]), а така също и като знак за мекост по латински образец, поставяна пред смягчаемата буква.
Произходът както на глаголическата дервъ, така и на кирилската буква Ћ е неясен.
Начертанието на кирилската буква първоначално има П-образна или Λ-образна основа, завършваща с кръст. По-късно придобива днешния си вид и се доближава до формата на друга кирилска буква, Ѣ.
В стария граждански сръбски шрифт формата на малката буква ћ повтаря пропорциите на буквата ѣ, но главната буква Ћ се променя. Горната ѝ част вече има Т-образна, а не кръстообразна форма. Това кара основоположника на съвременния сръбски книжовен език Вук Караджич да смята че буквата Ћ е лигатура и произлиза от слятото изписване на Т и Ь. До промените на Вук Караджич Ћ е използвана и за означаване на звънката африката (преградно-проходна съгласна) /dʑ/ ([джь]). Тогава Караджич въвежда отделна буква за този звук – Ђ, която наподобява по външен вид Ћ.
Кодове
[редактиране | редактиране на кода]кодова таблица | буква | десетично | шестнадесетично | осмично | двочино |
---|---|---|---|---|---|
Уникод | главна | 1035 | 040b | 002013 | 0000010000001011 |
малка | 1115 | 045b | 002133 | 0000010001011011 | |
ISO 8859 – 5 | голяма | 171 | ab | 253 | 0010101011 |
малка | 251 | fb | 373 | 0011111011 | |
Windows 1251 | голяма | 142 | 8e | 216 | 0010001110 |
малка | 158 | 9e | 236 | 0010011110 |
HTML кодовете са: Ћ или Ћ за главно Ћ и ћ или ћ за малко ћ.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Ђ
- константа на Дирак (редуцирована константа на Планк)
|