Априлско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:18, 14 декември 2005

Карта на Априлското въстание

Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. по стар стил (2 май по нов стил). Негова задача е извоюването на независимост на България от Османската империя.

Подготовка

Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на четири (Според Захари Стоянов) или пет (Според Никола Обретенов) революционни окръга :

Търновски — със седалище Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов, а помощници са му Христо Караминков (Бунито) и Георги Измирлиев;
Сливенски — главен апостол е Иларион Драгостинов, а помощници — Стоил войвода, Георги Икономов и Георги Обретенов;
Врачански — главен апостол е Стоян Заимов, помощници — Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков;
Пловдивски — главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски; по-късно като апостоли са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов

Избухване

Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани, а и на властите. Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдево. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Още следобеда на същия ден (20 април 1876г.), съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, Бенковски преждевременно обявил началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия.

Ход на въстанието

ІV революционен окръг

След обявяването на въстанието властта в Панагюрище била поверена на Военен съвет начело с Петър Бобеков. Окръгът бил разделен на два района, като Волов и Икономов заминали за източния (Копривщица, Клисура, Карлово). Със своята конна "хвърковата чета" Бенковски ръководел западния, вдигайки на оръжие будните български села Мечка, Поибрене, Баня и др. На 22 април в Панагюрище тържествено била обявена свободата и било осветено знамето на Райна Княгиня. Друга чета, командвана от Орчо Войвода, действала против башибозуците в Стрелча и околността й. До този момент движението се развивало възходящо, обаче от първите му дни още срещу въстаниците се изправил многоброен и добре въоръжен противник.

Към въстаналите райони скоро били били насочени и редовни части, командвани от висши офицери и генерали, както и мобилизирани "редифи" (запасняци) от Одрин, Цариград, Ниш и др. В общи линии против 8-10 000 зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили били хвърлени над 80 000 башибозуци и 10 000 редовна армия, снабдена с артилерия. Силите били наистина неравни. Още на 26 април под напора на 2000 души под ръководството на Тосун бей паднала Клисура, а Карловско въобще не успяло да въстане. Лагерът на Еледжик, въпреки отчаяната съпротива, бил разгромен на 1 май от редовна турска войска и башибузуци командвани от Хасан паша, а стеклите се в него българи, вкл. жени и деца, били зверски избити. На 30 април Хафъз паша превзел и опожарил самото Панагюрище, а Копривщица се спасила от разорение с цената на голям откуп. На 2 май е превзета Перущица от два табора войска с артилерия под командването на Решид паша, на 4 май Ахмед ага Барутанлията с около 10 000 души превзема Батак и избива местните жители потърсили убежище в църквата. Брацигово пада на 7 май след пристигането на редовна войска командвана от Хасан паша.

Отделни въоръжени групи успели да се оттеглят към Балкана, стотици жени, деца и старци търсели спасение в околните гори. В най-критичните дни въстаниците били затруднени и от неочакваните дъжд и сняг.

І революционен окръг

Провеждането на въстанието е осуетено от започналите масови арести. Арестувани и обесени са Георги Измирлиев и Иван Панов. Стефан Стамболов решава да вдигне въстание без да го оглави. Поради липса на единно ръководство въстанието не избухва масово, а се изразява само в действия на отделни чети.

На 29 април в с. Мусина се сформира четата на поп Харитон с помощници Бачо Киро и Христо Караминков - Бунито. Четата се отправя през нощта към Габрово и на 29 април достига Дряновския манастир. Манастира е обкръжен от 10 000 души редовна войска и башибузуци под командването на Фазлъ паша. Битките продължават 9 дена. На 7 май през нощта въстаниците правят опит за пробив при който загиват по-голямата част от тях.

В Габрово на 30 април е сформирана чета от 30 души с войвода Цанко Дюстабанов. На 9 май четата е разгромена и оцелелите четници отстъпват в Балкана. На 11 май се води тежък ръкопашен бой под вр. Марагидик. Цанко Дюстабанов е заловен и по-късно обесен в Търново.

В Трявна на 5 май се образува чета от 60 души с войвода Христо Патрев. На 8 май води битка с редовна войска и е разбита.

ІІ революционен окръг

В Сливенския революционен окръг е възприета четническа тактика.

На 3 май е сформирана чета начело със Стоил войвода. Начело на четата стоял военен съвет в състав Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Георги Дражев. Знаменосец на четата е Стефан Серткостов. На 7 май четата се насочва към селата Нейково и Жеравна. Завалява дъжд, който през нощта преминава в сняг, което подпомага потерите тръгнали след четата. На 9 май се води бой с потеря и редовна войска близо до Раково. На 10 май Стоил войвода с 11 души четници води тежък бой с обкръжилите го потери. Вечерта се измъква от обкръжението и се насочва към село Кечидере, а от там към прохода Вратник. На 12 май в областта Сатмачешма четата е обкръжена и всички са избити.

ІІІ революционен окръг

Въстанието не избухва във врачанско и видинско поради големия брой турски войски съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия. Към Априлското въстание може да се отнесе преминаването на четата на Христо Ботев в България.

Други военни действия

Пламъците на въстанието обхващат и Югозападна България главно по поречието на р. Струма и р. Брегалница.

Сформира се чета от ок. 40 души, предвождана от поп Стоян и Д. Попгеоргиев, която действа в Малешевско. В някои селища като Смиленци, Владимирово, Лаки и др. се създават малки въоръжени отряди. Изпратените многобройни башибозушки орди сломяват съпротивата на населението към средата на май.

Външни препратки

Априлското въстание — статия от Електронната енциклопедия История на България

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 ==Подготовка==
-Според изработения от [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]] план българските земи са разделени на четири революционни окръга:
+Според изработения от [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]] план българските земи са разделени на четири (Според [[Захари Стоянов]]) или пет (Според [[Никола Обретенов]]) революционни окръга :
-# ''Търновски'' — със седалище [[Горна Оряховица]], главен апостол е [[Стефан Стамболов]], а помощници са му [[Христо Караминков]] (Бунито) и [[Георги Измирлиев]]
+# ''Търновски'' — със седалище [[Горна Оряховица]], главен апостол е [[Стефан Стамболов]], а помощници са му [[Христо Караминков]] (Бунито) и [[Георги Измирлиев]];
-# ''Сливенски'' — главен апостол е [[Иларион Драгостинов]], а помощници — [[Стоил войвода]], [[Георги Икономов]] и [[Георги Обретенов]]
+# ''Сливенски'' — главен апостол е [[Иларион Драгостинов]], а помощници — [[Стоил войвода]], [[Георги Икономов]] и [[Георги Обретенов]];
-# ''Врачански'' — главен апостол е [[Стоян Заимов]], помощници — [[Никола Обретенов]], [[Георги Апостолов]] и [[Никола Славков]]
+# ''Врачански'' — главен апостол е [[Стоян Заимов]], помощници — [[Никола Обретенов]], [[Георги Апостолов]] и [[Никола Славков]];
 # ''Пловдивски'' — главен апостол е [[Панайот Волов]] с помощник [[Георги Бенковски]]; по-късно като апостоли са привлечени Георги Икономов и [[Захари Стоянов]]