Априлско въстание

Файл:April Uprising 1876small8ur.jpg

Карта на Априлското въстание

Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. по стар стил (2 май по нов стил). Негова задача е извоюването на независимост на България от Османската империя.

Подготовка

Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на четири революционни окръга(Според Захари Стоянов):

1. Търновски — със седалище Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов, а помощници са му Христо Караминков (Бунито) и Георги Измирлиев;
2. Сливенски — главен апостол е Иларион Драгостинов, а помощници — Стоил войвода, Георги Икономов и Георги Обретенов;
3. Врачански — главен апостол е Стоян Заимов, помощници — Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков;
4. Пловдивски — главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски; по-късно като апостоли са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов

или пет (Според Никола Обретенов) революционни окръга :

1. Търновски, с апостоли Стефан Стамболов, Георги Измирлиев, Христо Караминков, Христо Иванов Големия и др.;
2. Сливенски с апостоли Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Обретенов и Стоил Войвода;
3. Пловдивски с апостоли Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Тодор Каблешков и др.;
4. Софийски с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков;
5. Врачански с апостоли Стоян Заимов и Георги Апостолов(революционните окръзи са дадени по Никола Обретенов).

Избухване

Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани, а и на властите. Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдево. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Още следобеда на същия ден (20 април 1876г.), съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, Бенковски преждевременно обявил началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия.

Ход на въстанието

ІV революционен окръг

След обявяването на въстанието властта в Панагюрище била поверена на Военен съвет начело с Петър Бобеков. Окръгът бил разделен на два района, като Волов и Икономов заминали за източния (Копривщица, Клисура, Карлово). Със своята конна "хвърковата чета" Бенковски ръководел западния, вдигайки на оръжие будните български села Мечка, Поибрене, Баня и др. На 22 април в Панагюрище тържествено била обявена свободата и било осветено знамето на Райна Княгиня. Друга чета, командвана от Орчо Войвода, действала против башибозуците в Стрелча и околността й. До този момент движението се развивало възходящо, обаче от първите му дни още срещу въстаниците се изправил многоброен и добре въоръжен противник.

Към въстаналите райони скоро били били насочени и редовни части, командвани от висши офицери и генерали, както и мобилизирани "редифи" (запасняци) от Одрин, Цариград, Ниш и др. В общи линии против 8-10 000 зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили били хвърлени над 80 000 башибозуци и 10 000 редовна армия, снабдена с артилерия. Силите били наистина неравни. Още на 26 април под напора на 2000 души под ръководството на Тосун бей паднала Клисура, а Карловско въобще не успяло да въстане. Лагерът на Еледжик, въпреки отчаяната съпротива, бил разгромен на 1 май от редовна турска войска и башибузуци командвани от Хасан паша, а стеклите се в него българи, вкл. жени и деца, били зверски избити. На 30 април Хафъз паша превзел и опожарил самото Панагюрище, а Копривщица се спасила от разорение с цената на голям откуп. На 2 май е превзета Перущица от два табора войска с артилерия под командването на Решид паша, на 4 май Ахмед ага Барутанлията с около 10 000 души превзема Батак и избива местните жители потърсили убежище в църквата. Брацигово пада на 7 май след пристигането на редовна войска командвана от Хасан паша.

Отделни въоръжени групи успели да се оттеглят към Балкана, стотици жени, деца и старци търсели спасение в околните гори. В най-критичните дни въстаниците били затруднени и от неочакваните дъжд и сняг.

І революционен окръг

Провеждането на въстанието е осуетено от започналите масови арести. Арестувани и обесени са Георги Измирлиев и Иван Панов. Стефан Стамболов решава да вдигне въстание без да го оглави. Поради липса на единно ръководство въстанието не избухва масово, а се изразява само в действия на отделни чети.

На 29 април в с. Мусина се сформира четата на поп Харитон с помощници Бачо Киро и Христо Караминков - Бунито. Четата се отправя през нощта към Габрово и на 29 април достига Дряновския манастир. Манастира е обкръжен от 10 000 души редовна войска и башибузуци под командването на Фазлъ паша. Битките продължават 9 дена. На 7 май през нощта въстаниците правят опит за пробив при който загиват по-голямата част от тях.

В Габрово на 30 април е сформирана чета от 30 души с войвода Цанко Дюстабанов. На 9 май четата е разгромена и оцелелите четници отстъпват в Балкана. На 11 май се води тежък ръкопашен бой под вр. Марагидик. Цанко Дюстабанов е заловен и по-късно обесен в Търново.

В Трявна на 5 май се образува чета от 60 души с войвода Христо Патрев. На 8 май води битка с редовна войска и е разбита.

ІІ революционен окръг

В Сливенския революционен окръг е възприета четническа тактика.

На 3 май е сформирана чета начело със Стоил войвода. Начело на четата стоял военен съвет в състав Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Георги Дражев. Знаменосец на четата е Стефан Серткостов. На 7 май четата се насочва към селата Нейково и Жеравна. Завалява дъжд, който през нощта преминава в сняг, което подпомага потерите тръгнали след четата. На 9 май се води бой с потеря и редовна войска близо до Раково. На 10 май Стоил войвода с 11 души четници води тежък бой с обкръжилите го потери. Вечерта се измъква от обкръжението и се насочва към село Кечидере, а от там към прохода Вратник. На 12 май в областта Сатмачешма четата е обкръжена и всички са избити.

ІІІ революционен окръг

Въстанието не избухва във врачанско и видинско поради големия брой турски войски съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия. Към Априлското въстание може да се отнесе преминаването на четата на Христо Ботев в България.

Други военни действия

Пламъците на въстанието обхващат и Югозападна България главно по поречието на р. Струма и р. Брегалница.

Сформира се чета от ок. 40 души, предвождана от поп Стоян и Д. Попгеоргиев, която действа в Малешевско. В някои селища като Смиленци, Владимирово, Лаки и др. се създават малки въоръжени отряди. Изпратените многобройни башибозушки орди сломяват съпротивата на населението към средата на май.

Външни препратки

• Априлското въстание — статия от Електронната енциклопедия История на България