Виетнамска война

Виетнамска война
Индокитайски войни Студена война
Информация
Период	1955–1975
Място	Югоизточна Азия
Резултат	• Южен Виетнам е победен • Южен и Северен Виетнам се обединяват под комунистическо управление • САЩ губят влиянието и контрола си във Виетнам
Страни в конфликта
Република Виетнам (Южен Виетнам) САЩ Демократична република Виетнам (Северен Виетнам) Народен либерален фронт(Виет Конг) страна3 = Демократична република Виетнам (Северен Виетнам) Народен либерален фронт(Виет Конг)
Сили
1 200 000 (1968) 420 000 (1968)
Жертви и загуби
Юж. Виетнам - 1 250 000+ САЩ - 58 226 Ранени: 153 303 (US) По приблизителни данни: 1 100 000 Ранени: 600 000 Цивилни: 2–4 млн. души
Виетнамска война в Общомедия

Виетнамската война или Втората Индокитайска война и известна във Виетнам като Американска война, се води от 1955 г. до 1975 г. между САЩ и Южен Виетнам (Република Виетнам) от една страна и Северен Виетнам (Демократична Република Виетнам) и Народния фронт за освобождение на Виетнам (Виет Конг) от друга.

Причини и подготовка за избухване на войната

След Втората световна война на картата на света се появяват няколко разделени държави - разделена Германия, двете Кореи и Виетнам. Виетнам е френска колония и води тежка колониална война за отделяне, която води до формална независимост през 1945 г., но не и до оттегляне на французите от Виетнам.

През 1954 г. избухва нова колониална война между Северен Виетнам и Франция, която завършва с разгром на Франция. Предводител на виетнамците е Хо Ши Мин. Виетнам е разделен на две части - Северен Виетнам и Южен Виетнам. В срок от една година е трябвало да се проведат избори, с което двете виетнамски държави да се обединят (виж Женевските споразумения). САЩ се намесват, за да отменят евентуалните избори, поради опасения, че на изборите ще спечели партията на Хо Ши Мин, която е комунистическа партия. Отменят се президентските избори и разделението на две виетнамски държави става факт (след намесата на Дуайт Айзенхауер). Американците заместват Франция в региона и разполагат свои сили в Южен Виетнам.

Развитие на войната

В 1955 година започва война между Южен Виетнам, подкрепен от САЩ, и комунистически Северен Виетнам. По времето на Джон Кенеди през 1963 г. се решава да се изпратят военни съветници – 400-500 души в Южен Виетнам. След убийството на Кенеди (23 ноември 1963 г.), президент става неговият вицепрезидент Линдън Джонсън, след което войната във Виетнам се ожесточава.

През август 1964 г. е иницииран т. нар. Тонкински инцидент, при който американската страна обвинява Северен Виетнам, че нейни морски съдове са атакували американски флотски единици в залива Тонкин (Северен Виетнам). Въпреки недоказаността на тези обвинения, чрез резолюция издействана от Конгреса, Линдън Джонсън започва широкомащабна война в Южен Виетнам и масирани бомбардировки над Сев. Виетнам. Присъствието на GNA достига до огромната за Виетнам стойност от 549 000 души. Съединените щати затъват в тази война, защото съпротивата на Виет Конг в Южен Виетнам е много силна, а и СССР чрез Северен Виетнам помага на бунтовниците по тайни пътища. Увеличаването на сухопътните сили показва, че стратегическото въздушно настъпление не дава желаните резултати. Неограничената въздушна война и масовите разрушения подтикват Джонсън да обяви нещо като "План Маршал" за възстановяване на Югоизточна Азия. Тази маневра цели успокояване на вътрешната пацифистка съпротива и европейските съюзници, както и азиатските партньори, които са ужасени от конфликта. (Разбира се нищо подобно не се случва.) Отделните инициативи в тази насока служат в качеството на извинение, че САЩ ще възстановят щетите на страните от региона след военната си победа и че изтърпяването на самата война ще се окаже цената на бъдещия гарантиран (от американците) икономически просперитет. Паралелните на конфликта обещания за бъдеща икономическа помощ не са нищо повече от една политико-икономическа маскировка, целяща отклоняването на критиките от въздушните и наземни операции.

САЩ оправдават намесата си във Виетнам чрез "теорията на доминото" (част от "доктрината за гъвкавата реакция") – САЩ смятат, че ако не се намесят да предотвратят падането на Южен Виетнам, под комунистическа власт ще попаднат всички държави в Индокитайския полуостров - Виетнам, Камбоджа, Лаос и т.н. Опасенията по-късно не се оправдават. Камбоджа попада под властта на комунистическите "червени кхмери", които активно са били подкряпани и финансирани от Китай, а не от Виетнам. По-късно през 1978 година Виетнам започва война с Камбоджа, побеждава я и след това сваля диктаторския режим на Пол Пот от власт.

САЩ извършва множество жестокости и военнопрестъпления спрямо цивилното население на Виетнам, като най-известният такъв случай е клането в Ми Лай (на виетнамски: Mỹ Lai). По време на военните действия срещу Виетконг и Северновиетнамските въоръжени сили, САЩ употребява и химическо оръжие. Над Виетнам са пуснати и хиляди тонове пестициди като Агент Ориндж за обезлесяването на горите в страната. В резултат на това хиляди деца във Виетнам дори и днес страдат от болести и малоформации причинени от тези канцерогенни вещества. Броят на жертвите от виетнамска страна надхвърля 2 милиона души.

Войната във Виетнам е най-голямата травма в американското съзнание. Формира се "виетнамски синдром" – нежелание на американското общество да се участва в далечни войни и войни с неясен край. През 1972 г. Хенри Кисинджър решава САЩ да излезе от войната, но се опитва това да изглежда като почетно сключен мир, а не като поражение.

Край на войната

Равновесното положение, в което навлиза войната, става ясно на Вашингтон в началото на 1968 г. след офанзивата „Тет“ (виетнамската нова година), когато изключително дръзко и предизвикателно комунистическите партизани завладяват по-голямата част от провинциалните столици на страната и оперират в района на американското посолство в Сайгон. Стратези на тази операция е северно-виетнамския генерал Во Нгуен Зиап (на виетнамски: Võ Nguyên Giáp) и генерала от Виет Конг - Тран Ван Тра (на виетнамски: Trần Văn Trà). Генерал Зиап се отличава като блестящ военен пъловодец по време на Първата и Втората Индокитайски войни. Въпреки, че американците успяват да си върнат частичния контрол върху загубените територии от чисто психологическа гледна точка става ясно, че трябва да се върви към преговори. Американската стратегия за измъкване от конфликта се реализира от новия американски президент Ричард Никсън. Американското командване решава като последно средство да засили въздушните операции, като в същото време предприеме масирано изтегляне на сухопътните войски. За три години Никсън намалява американските сили от 550 000 на 20 000 души и с това успява да намали загубите, които наброяват 150 американски войници на седмица.

През 1969 г. започват преговори с южновиетнамската левица за окончателно споразумение. През 1973 г. в разговорите се включва и Северен Виетнам. На мирната конференция в Париж от 26 февруари до 2 март 1973 г. южновиетнамското население получава правото на самоопределение, като американците се задължават да напуснат Южен Виетнам. След мощна офанзива на комунистическата партизанска армия през пролетта на 1975 г. сайгонския режим е свален със падането на Сайгон на 30 април 1975 г., след което се установява Временно революционно правителство. През 1976 г. Северен и Южен Виетнам се обединяват в една държава под комунистическо управление. След общи избори за страната управлението е поето от Комунистическата партия на Виетнам. Ляворадикални режими се установяват в Лаос и Камбоджа.

Последици от войната

Първата пукнатина между съюзниците на САЩ в НАТО датира от времето на виетнамската война. Особено остра е реакцията на Франция, която предупреждава САЩ да не заема нейното място в Индокитай след загуба им в Първата Индокитайска война.

Виетнамската война, заедно със Корейската война и Карибската криза са трите критични точки по време на студената война.

От средата на 60-те години се утвърждава идеята, че трябва да се върви към намаляване на напрежението между Запада и Изтока. По времето на Кенеди се подписва първия договор за ограничаване на въоръжението за забрана на ядрените оръжия. Смята се че в края на 1969 г. има определено променена атмосфера между Изтока и Запада (виж Разведряване и Мирно съвместно съществуване).

Виетнамската война е най-тежкото поражение на външната политика на САЩ и най-блестящата външнополитическа победа на СССР. След нея СССР и социалистическият лагер постепенно губят Студената война поради икономически причини. Хиляди американски ветерани от войната изпитват трудности да се интегрират отново в американското общество, като много от тях дори се самоубиват, в следствие на психическите травми който получават по време на виетнамската война.

След войната Виетнам се обединява и става комунистическа държава, и остава по форма такъв и до днес, макар и бързо да се развива по пътя на социалния капитализъм.

Виж също

Жертви на Виетнамската война

Шаблон:Link FA Битки и операции през Виетнамската война