Ћ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:50, 23 април 2020

Кирилска буква Ћ

Уникод (hex)
Главна: U+040B
Mалка: U+045B

Ћ, ћ е буква от сръбската кирилска азбука. Произнася се „чьъ“ и е 23-та по ред в азбуката. Обозначава беззвучния венечно-небен преградно-проходен съгласен звук /ʨ/ ([ч^ь]).

В старобългарския език буквата Ћ съществува само в глаголицата и изглежда така . Тя е 12-а по ред в глаголическата азбука и има числова стойност 30. Нарича се „дервъ“ или „ћьрвь“. Специалистите не са единодушни какво точно означава названието ѝ. Според някои то произлиза от „грива“, което според други изследователи лингвисти е неубедително. Според тях името на буквата е просто модификация на названието чрьвь на буквата (Ч).

Кирилската буква Ћ възниква през 12 век и се използва изключитено в сръбската писменост. Първоначално тя обозначава меките звънки звукове между /gʲ/ ([г^ь]), /dʲ/ ([д^ь]) и африката /dʑ/ ([дж^ь]). По-късно буквата се използва и за обозначаване на меките беззвучни /tʲ/ [т^ь] и /tɕ/ [ч^ь]. В босанчицата се използва за означаването дори и на звука /j/ ([й]), а така също и като знак за мекост по латински образец, поставяна пред смягчаемата буква.

Произходът както на глаголическата дервъ, така и на кирилската буква Ћ е неясен.

Начертанието на кирилската буква първоначално има П-образна или Λ-образна основа, завършваща с кръст. По-късно придобива днешния си вид и се доближава до формата на друга кирилска буква, Ѣ.

В стария граждански сръбски шрифт формата на малката буква ћ повтаря пропорциите на буквата ѣ, но главната буква Ћ се променя. Горната ѝ част вече има Т-образна, а не кръстообразна форма. Това кара основоположника на съвременния сръбски книжовен език Вук Караджич да смята че буквата Ћ е лигатура и произлиза от слятото изписване на Т и Ь. До промените на Вук Караджич Ћ е използвана и за означаване на звънката африката (преградно-проходна съгласна) /dʑ/ ([дж^ь]). Тогава Караджич въвежда отделна буква за този звук – Ђ, която наподобява по външен вид Ћ.

Кодове

кодова таблица	буква	десетично	шестнадесетично	осмично	двочино
Уникод	главна	1035	040b	002013	0000010000001011
Уникод	малка	1115	045b	002133	0000010001011011
ISO 8859 – 5	голяма	171	ab	253	0010101011
ISO 8859 – 5	малка	251	fb	373	0011111011
Windows 1251	голяма	142	8e	216	0010001110
Windows 1251	малка	158	9e	236	0010011110

HTML кодовете са: Ћ или Ћ за главно Ћ и ћ или ћ за малко ћ.

Вижте също

Ђ
константа на Дирак (редуцирована константа на Планк) $\hbar .$

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 '''Ћ''', '''ћ''' е [[буква]] от [[сръбска азбука|сръбската кирилска азбука]]. Произнася се „чьъ“ и е 23-та по ред в азбуката. Обозначава [[беззвучна венечно-небна африкатна съгласна|беззвучния венечно-небен преградно-проходен съгласен звук]] {{IPA|/ʨ/}} ([ч<sup>ь</sup>]).
-В [[старобългарски език|старобългарския език]] буквата '''Ћ''' съществува само в [[глаголица]]та и изглежда така [[Файл:GlagolitsaDzherv.gif|10px]]. Тя е 12-та по ред в глаголическата азбука и има числова стойност 30. Нарича се „дервъ“ или „ћьрвь“. Специалистите не са единодушни какво точно означава названието ѝ. Според някои то произлиза от „грива“, което според други изследователи лингвисти е неубедително. Според тях името на буквата е просто модификация на названието ''чрьвь'' на буквата [[Файл:GlagolitsaCherv.gif|10px]] ([[Ч|'''Ч''']]).
+В [[старобългарски език|старобългарския език]] буквата '''Ћ''' съществува само в [[глаголица]]та и изглежда така [[Файл:GlagolitsaDzherv.gif|10px]]. Тя е 12-а по ред в глаголическата азбука и има числова стойност 30. Нарича се „дервъ“ или „ћьрвь“. Специалистите не са единодушни какво точно означава названието ѝ. Според някои то произлиза от „грива“, което според други изследователи лингвисти е неубедително. Според тях името на буквата е просто модификация на названието ''чрьвь'' на буквата [[Файл:GlagolitsaCherv.gif|10px]] ([[Ч|'''Ч''']]).
 Кирилската буква '''Ћ''' възниква през [[12 век]] и се използва изключитено в сръбската писменост. Първоначално тя обозначава меките звънки звукове между {{IPA|/gʲ/}} ([г<sup>ь</sup>]), {{IPA|/dʲ/}} ([д<sup>ь</sup>]) и [[африкат]]а {{IPA|/dʑ/}} ([дж<sup>ь</sup>]). По-късно буквата се използва и за обозначаване на меките беззвучни {{IPA|/tʲ/}} [т<sup>ь</sup>] и {{IPA|/tɕ/}} [ч<sup>ь</sup>]. В [[босанчица]]та се използва за означаването дори и на звука {{IPA|/j/}} ([й]), а така също и като знак за мекост по латински образец, поставяна пред смягчаемата буква.