Тасос (град): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
}} |
}} |
||
'''Лименас Тасу''' ({{lang|el|Λιμένας Θάσου}}, в превод ''пристанище на Тасос'') или ''Тасос'' (''Θάσος''), е главен град на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]] и център на дем Тасос в област [[Източна Македония и Тракия]]. |
'''Лименас Тасу''' ({{lang|el|Λιμένας Θάσου}}, в превод ''пристанище на Тасос'') или '''Тасос''' (''Θάσος''), е главен град на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]] и център на дем Тасос в област [[Източна Македония и Тракия]]. |
||
== География == |
== География == |
||
Версия от 10:15, 22 декември 2020
| Тасос Λιμένας Θάσος | |
 Централна улица в Тасос | |
  Тасос  Тасос  Тасос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Тасос |
| Географска област | Тасос |
| Надм. височина | от 0 до 5 m |
| Население | 3130 души (2001) |
| Тасос в Общомедия | |
Лименас Тасу (на гръцки: Λιμένας Θάσου, в превод пристанище на Тасос) или Тасос (Θάσος), е главен град на остров Тасос в Северна Гърция и център на дем Тасос в област Източна Македония и Тракия.
География
Селището е разположено на североизточния бряг на острова, приблизително на около 17 километра южно от град Кавала. Редовни фериботни линии свързват град Тасос с Кавала и село Керамоти.
История
Днешният град Тасос е непосредствено издигнат до някогашен античен град разположен западно до днешния град. Днес около Лименас е осеяно с множество останки от античния град. До пристанището е големия и живописен бивш метох, наричан Kalogeriko, на манастира Ватопед от Света гора, великолепна постройка, издигната от монасите в XIX век, днес културен център.[1]
Гръцки източници свидетелстват за българите живели до балканските войни на Тасос и за гоненията над тях.[2]
В годините на Втората световна война (1941 – 1944) островът заедно с цялата Беломорска област е част от България. Използвано е името Боровец[3] В града е изградена българска корабостроителница, в доковете на която са строени граждански и военни кораби за Българския беломорски флот. Казармите на българската пехотна дружина от гарнизона в Кавала макар необитаеми все още може да се видят тук в югозападния край на острова.
Сега градът, плажовете и красивата планина покрита със средиземноморски борови гори са притегателна дестинеция за българските туристи и бизнес, а немалка част не само от обслужващия, но и от мениджърския персонал говорят български или са българи, други българи от години отново са се установили семейно на острова или закупуват имоти тук.
Забележителности
В 1962 година развалините на античния град са обявени за паметник на културата.[4]
Акропол
Намира се в горната част на първия хълм на височина от 137 метра над древната Агора. Построена е от първите обитатели и в различни периоди е ремонтирана и укрепена. Била е подсилена с мраморни стени и е последната защита в случай на нападение.
На втория връх се намира древния храм на Атина, датиращ от началото на V век пр. Хр.
На третия връх се намира светилището на Пан. [5]
Агора
Строителството е започнало през VІ век пр. Хр., но сградите в него са предимно от периода IV–II век преди новата ера. Агората представлявала правоъгълно пространство, заобиколено от колони. Това е търговския, политически и религиозен център на острова. До него се е достигало през три врати. Пространството е включвало сгради с най-различно предназначение – храмове, паметници и статуи. [6]
В северната му част са били разположени административни сгради. През І век сл. Хр. павирана улица е свързвала входа на Агората с пристанището. Многократно е разрушавана от чужди нашественици и е възстановявана. През V век с материали от Агората е била построена византийска базилика.
Била е открита при френски археологически разкопки през 1911 г. и в периода 1948 – 1955 г. Намерени са множество статуи, скулптури и надписи с голяма стойност, повечето от които днес са изложени в Лувъра в Париж.
Амфитеатър
Амфитеатърът на Тасос е разположен в естествена вдлъбнатина в района на Акропола с панорамен изглед към пристанището на града. Постростроен е в началото на III век пр. Хр. Сцената е била изградена с мраморна фасада, а театърът е бил посветен на бог Дионис. През I век е бил използван за гладиаторски състезания, заради което оркеструма се трансформира в арена и са поставени затворени врати. Тогава е бил ремонтиран, а на седалките са били гравирани имената на видните посетители. Събирал е около 2000 зрители. [7]
Първите разкопки са направени от френски археолози 1921 г. и са открити залата, оркеструма, алеите и част от сцената.
От 2015 г. амфитеатърът е затворен и се извършва възстановяването му.
Калогерико
Историческа сграда изпъкваща между другите сгради до древното пристанище на Тасос. Построена е в края на ХІХ век и днес в нея се правят различни изложби на гръцки и чуждестранни представители на изкуството. [8]
Личности
- Родени в Тасос
Димитриос Хараламбидис (Δημήτριος Χαραλαμπίδης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[9]
Бележки
- ↑ Περιφέρεια Ανατολικής Μακεδονίας και Θράκης – Περιφερειακή Ενότητα Καβάλας Thassos – Destinations
- ↑ Κωνσταντίνος Χιόνης, Η ΘΑΣΟΣ ΚΑΙ Η ΔΡΑΣΗ ΤΩΝ ΟΑΣΙΩΝ ΚΑΤΑ ΤΟ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ, стр. 9 – 12, 16 [1]
- ↑ Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918 – 1944. Варна, Зограф, 2002, стр. 127.
- ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 юли 2020 г.
- ↑ ((el)) Забележителности на Тасос, Акропол, „Thassos-View“
- ↑ ((el)) Забележителности на Тасос, Агора, „Thassos-View“
- ↑ ((el)) Забележителности на Тасос, Амфитеатър, „Thassos-View“
- ↑ ((el)) Забележителности на Тасос, Калогерико, „Thassos-View“
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)
Външни препратки
- пощенска картичка на гр. Лимен от началото на българското управление на о. Тасос в 1941 г.
- ((en)) Уеб страница за остров Тасос
| |||||||||||
| |||||||||||
