Направо към съдържанието

Асеневци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
махам твърдения без източник
Името е Йоан, не Иван. Иван е име с източнославянски произход, разпространено в България през Възраждането. Йоан е библейското име, което се е използвало през съответната епоха. Редактирана е и нумерацията на владетелите.
Ред 6: Ред 6:
|владение=Второ българско царство
|владение=Второ българско царство
|титли=[[Цар]]
|титли=[[Цар]]
|основател=[[Петър IV]] и [[Иван Асен I]] (''първи известени'')
|основател=[[Петър IV Асен]] и [[Йоан I Асен]] (''първи известени'')
|последен владетел=[[Иван Асен III]]
|последен владетел=[[Йоан III Асен]]
|настоящ потомък=''няма''
|настоящ потомък=''няма''
|година на основаване=[[1189]]
|година на основаване=[[1189]]
Ред 33: Ред 33:
[[Файл:Asenevtsi.jpg|мини|ляво|250п|Асеневци]]
[[Файл:Asenevtsi.jpg|мини|ляво|250п|Асеневци]]
[[Файл:Asen dynasty.png|мини|ляво|250п|Генеалогия на династията]]
[[Файл:Asen dynasty.png|мини|ляво|250п|Генеалогия на династията]]
[[Файл:Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg|мини|Герб на Иван Асен ІІ, „Гелдернски гербовник“, 1370]]
[[Файл:Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg|мини|Герб на Йоан II Асен, „Гелдернски гербовник“, 1370]]
[[Файл:Forty Martyrs Church Svik.jpg|мини|„Св. 40 мъченици“ – гробната църква на Асеневци в Търново]]
[[Файл:Forty Martyrs Church Svik.jpg|мини|„Св. 40 мъченици“ – гробната църква на Асеневци в Търново]]
[[Файл:BULGARIA under Iwan ASSEN II.jpg|мини|България при Иван II Асен (1230 г.)]]
[[Файл:BULGARIA under Iwan ASSEN II.jpg|мини|България при Йоан II Асен (1230 г.)]]
[[Файл:Desislava.jpg|мини|Фреска от Боянската църква]]
[[Файл:Desislava.jpg|мини|Фреска от Боянската църква]]


Ред 46: Ред 46:
| [[1185]] – [[1197]]
| [[1185]] – [[1197]]
|-
|-
| '''[[Иван Асен I]]''' (''Асен'')
| '''[[Иван Асен I|Йоан I Асен]]''' (''Асен'')
| [[1187]] – [[1196]]
| [[1187]] – [[1196]]
|-
|-
Ред 55: Ред 55:
| [[1207]] – [[1218]]
| [[1207]] – [[1218]]
|-
|-
| '''[[Иван Асен II]]'''
| '''[[Иван Асен II|Йоан II Асен]]'''
| [[1218]] – [[1241]]
| [[1218]] – [[1241]]
|-
|-
| '''[[Калиман I]]'''
| '''[[Калиман I|Калиман I Асен]]'''
| [[1241]] – [[1246]]
| [[1241]] – [[1246]]
|-
|-
Ред 64: Ред 64:
| [[1246]] – [[1256]]
| [[1246]] – [[1256]]
|-
|-
| '''[[Калиман II]]'''
| '''[[Калиман II|Калиман II Асен]]'''
| [[1256]]
| [[1256]]
|-
|-
Ред 73: Ред 73:
| [[1257]] – [[1277]]
| [[1257]] – [[1277]]
|-
|-
| '''[[Иван Асен III]]'''
| '''[[Иван Асен III|Йоан III Асен]]'''
| [[1279]] – [[1280]]
| [[1279]] – [[1280]]
|}
|}


== Разклонения ==
== Разклонения ==
; Родословие на Иван Асен I
; Родословие на Йоан I Асен
{{align|center|
{{align|center|
{{Familytree2
{{Familytree2
Ред 89: Ред 89:
|boxstyle_4=background-color: #bfc;
|boxstyle_4=background-color: #bfc;
|boxstyle_5=background-color: #fcb;
|boxstyle_5=background-color: #fcb;
|1= '''Иван Асен II'''
|1= '''Йоан II Асен'''
|2= [[Иван Асен I]]
|2= [[Йоан I Асен]]
|3= [[Елена (Иван Асен I)]]
|3= [[Елена (Йоан I Асен)]]
|4= Асен (родоначалник на династията Асеневци)
|4= Йоан I (родоначалник на династията Асеневци)
|5=
|5=
|6= [[Стефан Неманя]]
|6= [[Стефан Неманя]]

Версия от 16:19, 19 април 2021

Асеневци
Герб
Герб
Информация
ВладениеВторо българско царство
СтранаБългария
ТитлиЦар
ОснователПетър IV Асен и Йоан I Асен (първи известени)
Последен владетелЙоан III Асен
Настоящ потомъкняма
Основаване1189
Разпадане1357
Националностбългари
Кадетски линииШишмановци, Срацимировци
Асеневци в Общомедия
Паметник „Асеневци“, посветен на Петър, Асен, Калоян (В. Търново)

Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.

Произход

Произходът на династията е български според преобладаващо в българската историография мнение[1]. Основание за това дават обстоятелствата, че самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе Самуил, Петър I и Симеон I, а своята държава – като продължение на Първата българска държава[2]. От друга страна в кореспонденцията си с папата Калоян използва титлата „император на българи и власи“ (imperator Bulgarorum et Blachorum).[3]

Според румънските медиевисти произходът на Асеневци е влашки, за което свидетелстват съвременни източници като Никита Хониат, Ансберт, Жофроа дьо Вилардуен и Робер дьо Клари.[4] В румънската историография преобладава възгледът, че създадената от тях държава първоначално има смесен българо-влашки характер и се българизира по-отчетливо с падането на династията в средата на XIII век.[5] Подобни възгледи имат и западни историци, като Константин фон Хьофлер, Роберт Рьослер и Робърт Лий Улф.[6]

Български автори, като Васил Златарски и Петър Мутафчиев се опитват да омаловажат свидетелствата на Никита Хониат. Мутафчиев развива теорията, че в този контекст „власи“ не е етноним, а неетническо наименование на мигриращи овчари,[7] а според Златарски Хониат дори използва името „власи“ с цел да обиди българите.[8] Подобни възгледи имат и небългарски историци, като Константин Иречек, Фьодор Успенски и Василий Василевски.[6]

За да оспори влашкия произход на Асеневци Мутафчиев развива собствена широка реконструкция на събитията по Долния Дунав, според която там се развива руско-куманска колонизация, част от която са Асеневци.[9][10] Златарски и Петър Ников говорят за смесен българо-кумански произход на Асеневци.[11] В полза на куманския произход на Асен и Петър говорят и техните тюркски имена, а някои автори дори свързват името Асен с много по-стария тюркски владетелски род Ашина.[12]

Някои ранни автори, като Паисий Хилендарски и Георги Раковски, тълкувайки буквално кореспонденцията Калоян с папата, смятат Асеневци за преки потомци на владетелите на Първото българско царство, но тази теза се отхвърля от съвременната историография.[13]

Предполага се, че родовите владения на Асеневци са в района на Търново[14].

Асеневци
Генеалогия на династията
Герб на Йоан II Асен, „Гелдернски гербовник“, 1370
„Св. 40 мъченици“ – гробната църква на Асеневци в Търново
България при Йоан II Асен (1230 г.)
Фреска от Боянската църква

През 1204 г. се печели помощта на папата за една царска коронизация и за независима църковна организация. Чрез политиката на женитба Асенидите се сродяват с унгарската, сръбската и епирската фамилии, също и с латинците в Константинопол и с гърците в Никея. Асенидите измират с Калиман II Асен (1256 – 1257) в директна мъжка линия.[15]

Владетели

Петър IV (Теодор) 1185 – 1197
Йоан I Асен (Асен) 1187 – 1196
Калоян (Йоаница) 1197 – 1207
Борил 1207 – 1218
Йоан II Асен 1218 – 1241
Калиман I Асен 1241 – 1246
Михаил II Асен 1246 – 1256
Калиман II Асен 1256
Мицо Асен 1256 – 1257
Константин Асен (Константин Тих) 1257 – 1277
Йоан III Асен 1279 – 1280

Разклонения

Родословие на Йоан I Асен
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан I (родоначалник на династията Асеневци)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан I Асен
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан II Асен
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Урош I
 
 
 
 
 
 
 
Завида
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Диогениса
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Неманя
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена (Йоан I Асен)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
наследник на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Неманя
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
наследница на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Византия

Българският цар Мицо Асен след бягството си във Византия основава византийския клон на фамилията Асеневци (Асани).

Деспоти на Морея с име Асен

Литература

  • Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Sofia, Bulgarian Academy of Sciences, 1985. OCLC 14378091. (на български)
  • Vasary, Istvan (2005) „Cumans and Tatars“, Cambridge University Press: pp. 34 – 42
  • Stephenson, Paul (2000): „Byzantium's Balkan Frontier – A Political Study of the Northern Balkans, 900 – 1204“ pp. 289 – 300
  • А. А. Василиев: History of the Byzantine Empire, 1935
  • Djuvara, Neagu. O scurta istorie a romanilor povestita celor tineri. Humanitas, 2008. ISBN 978-973-50-2591-5.* Stelian Brezeanu, Istoria Imperiului Bizantin, Bucuresti, MERONIA, 2007
  • Lexikon des Mittelalters (LMA). München 1980ff. Band 1
  • Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62 – 63
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Асеневци.

Бележки

  1. ↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6., 1985, 1994.
  2. ↑ Дуйчев, Иван. Идеята за приемствеността в средновековната българска държава, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 74 – 78
  3. ↑ Даскалов 2015, с. 322.
  4. ↑ Даскалов 2015, с. 301, 324.
  5. ↑ Даскалов 2015, с. 301.
  6. ↑ а б Даскалов 2015, с. 350.
  7. ↑ Даскалов 2015, с. 303 – 304.
  8. ↑ Даскалов 2015, с. 321.
  9. ↑ Даскалов 2015, с. 303.
  10. ↑ Мутафчиев, Петър. Произходът на Асеновци, Избрани съчинения, т. ІІ, София 1973, с. 150 – 194
  11. ↑ Даскалов 2015, с. 322 – 323.
  12. ↑ Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365, István Vásáry, Cambridge, University Press, 2005, ISBN 1139444085, стр. 41 – 42
  13. ↑ Даскалов 2015, с. 323 – 324.
  14. ↑ Дуйчев, Иван. „Идеята за приемствеността в средновековната българска държава“, в: Дуйчев, Иван. „Проучвания върху средновековната българска история и култура“, София, 1981, с. 73 – 74
  15. ↑ Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62 – 63
Цитирани източници
  • Даскалов, Румен. Вражда за Средновековието: българо-румънските историографски междуособици // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Асеневци&oldid=10870542“.