Направо към съдържанието

Максимилиян Киров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TedMBot (беседа | приноси)
 
Ред 57: Ред 57:
<references />
<references />


{{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=n80096649|VIAF=28243729|ISNI=0000 0000 2458 1568}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Киров, Максимилиян}}
{{СОРТКАТ:Киров, Максимилиян}}
[[Категория:Български изкуствоведи]]
[[Категория:Български изкуствоведи]]

Текуща версия към 05:34, 16 май 2023

Максимилиян Киров
български изкуствовед
Роден
Починал
22 юли 2003 г. (73 г.)
София, България

Учил вНационална художествена академия
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работил вИнститут за изкуствознание към БАН
Кариера в изкуството
АкадемияВИИИ „Н. Павлович“
Учителипроф. Александър Поплилов
Направлениеплакат

Максимилиян Лазаров Киров е български художник и изкуствовед, работи основно в областта на художествената критика. Третира актуални теми и проблеми на живописта, графиката, илюстрацията и плаката. От 1990 г. до смъртта си е директор на софийската художествена галерия „Витоша“.

През 1956 г. Максимилиян Киров завършва класа на проф. Александър Поплилов в специалност „Плакат“ в ВИИИ „Николай Павлович“. През 1959 г. специализира в Париж история на изобразителното изкуство.

След завръщането си работи като художествен редактор в издателство „Наука и изкуство“. След спечелен конкурс през 1961 г. става научен сътрудник в Института за изкуствознание към БАН. През 1977 г. Киров става кандидат на изкуствознанието. През 1986 г. е назначен на поста директор на Дирекцията за международна изложбена дейност и държавните художествени галерии в страната към Министерството на културата.[1]

Сътрудничи на периодичния печат с карикатури, илюстрации и рисунки от натура. Негови „открития“ като галерист са художници като Иван Георгиев – Рембранд и Борис Стефчев.[2]

Автор е на множество публикации, сред които:

  • 1967 – „Никола Терзиев“ (монографичен албум),
  • 1967 – „Съвременната българска графика и традициите на 1930-те години“,
  • 1967 – „Изкуство и народ“,
  • 1967 – „Върху някои особености на плаката като изкуство“,
  • 1972 – „Изобразително и приложно изкуство“,
  • 1986 – „Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986“ (в съавторство с Христо Стефанов),
  • 2001 – „Иван Блажев“ (монографичен албум).

Признание и награди

[редактиране | редактиране на кода]

През 1967 г. Максимилиян Киров е удостоен с наградата за художествена критика на Съюза на българските художници. През 1976 г. получава наградата на критиката на името на Николай Райнов.[3]

  1. „Като млад бил боксьор“ (биографична справка за М. Киров) Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 23 юли 2003 г.
  2. „Бащата на художниците: Бог прибра Максимилиян Киров на 73 години“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 23 юли 2003.
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.