Максимилиян Киров: Разлика между версии
м Бот: корекция и извеждане от Категория:Нормативен контрол с невалидни идентификатори/Категория:Нормативен контрол с ръчно въведени идентификатори, идентични с тези от Уикиданни |
|||
Ред 57: | Ред 57: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{Нормативен контрол |
{{Нормативен контрол}} |
||
{{СОРТКАТ:Киров, Максимилиян}} |
{{СОРТКАТ:Киров, Максимилиян}} |
||
[[Категория:Български изкуствоведи]] |
[[Категория:Български изкуствоведи]] |
Текуща версия към 05:34, 16 май 2023
Максимилиян Киров | |
български изкуствовед | |
Роден | |
---|---|
Починал |
София, България |
Учил в | Национална художествена академия |
Научна дейност | |
Област | Изкуствознание |
Работил в | Институт за изкуствознание към БАН |
Кариера в изкуството | |
Академия | ВИИИ „Н. Павлович“ |
Учители | проф. Александър Поплилов |
Направление | плакат |
Максимилиян Лазаров Киров е български художник и изкуствовед, работи основно в областта на художествената критика. Третира актуални теми и проблеми на живописта, графиката, илюстрацията и плаката. От 1990 г. до смъртта си е директор на софийската художествена галерия „Витоша“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1956 г. Максимилиян Киров завършва класа на проф. Александър Поплилов в специалност „Плакат“ в ВИИИ „Николай Павлович“. През 1959 г. специализира в Париж история на изобразителното изкуство.
След завръщането си работи като художествен редактор в издателство „Наука и изкуство“. След спечелен конкурс през 1961 г. става научен сътрудник в Института за изкуствознание към БАН. През 1977 г. Киров става кандидат на изкуствознанието. През 1986 г. е назначен на поста директор на Дирекцията за международна изложбена дейност и държавните художествени галерии в страната към Министерството на културата.[1]
Сътрудничи на периодичния печат с карикатури, илюстрации и рисунки от натура. Негови „открития“ като галерист са художници като Иван Георгиев – Рембранд и Борис Стефчев.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на множество публикации, сред които:
- 1967 – „Никола Терзиев“ (монографичен албум),
- 1967 – „Съвременната българска графика и традициите на 1930-те години“,
- 1967 – „Изкуство и народ“,
- 1967 – „Върху някои особености на плаката като изкуство“,
- 1972 – „Изобразително и приложно изкуство“,
- 1986 – „Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986“ (в съавторство с Христо Стефанов),
- 2001 – „Иван Блажев“ (монографичен албум).
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]През 1967 г. Максимилиян Киров е удостоен с наградата за художествена критика на Съюза на българските художници. През 1976 г. получава наградата на критиката на името на Николай Райнов.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Като млад бил боксьор“ (биографична справка за М. Киров) Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 23 юли 2003 г.
- ↑ „Бащата на художниците: Бог прибра Максимилиян Киров на 73 години“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 23 юли 2003.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.
|