Башар ал-Асад

Башар ал-Асад بشار الأسد
президент на Сирия
Роден	11 септември 1965 г. Дамаск, Сирия
Религия	Алауити
Учил в	Дамаскски университет Хомска военна академия
Политика
Партия	Сирийска Баас партия
19-и президент на Сирия
от 17 юли 2000 г.
Военна служба
Звание	Маршал
Години	1988 – настояще
Служил на	Сирия
Войсково поделение	Републиканска гвардия
Войни	Гражданска война в Сирия
Семейство
Баща	Хафез ал-Асад
Братя/сестри	Махер Асад
Съпруга	Асма Асад (декември 2000)
Деца	3
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Башар ал-Асад в Общомедия

Баша̀р Ха̀фез ал-А̀сад (на арабски: بشار حافظ الأسد) е е сирийски политик, 19-ти президент на Сирия от 17 юли 2000 г. Освен това той е главнокомандващ на сирийските въоръжени сили и генерален секретар на централното командване на арабската социалистическа партия Баас, която номинално изповядва необаасистка идеология. Неговият баща и предшественик е генерал Хафез ал-Асад, чието президентство през 1971–2000 г. бележи трансформацията на Сирия от република в де факто династична диктатура, строго контролирана от доминирания от алавитите елит, съставен от въоръжените сили и Мухабарат (тайни служби), лоялни към семейство Ал-Асад.

Роден и израснал в Дамаск, Башар завършва Факултета по медицина на Дамаския университет през 1988 г. и започва работа като лекар в сирийската армия. Четири години по-късно прави следдипломно обучение в Болница „Уестърн Ай“ в Лондон, специализирайки офталмология. През 1994 г., след като по-големият му брат Басел загива в автомобилна катастрофа, той е призован в Сирия, за да поеме ролята му на наследник. Влиза във военната академия, поемайки отговорността за сирийската окупация на Ливан през 1998 г. На 17 юли 2000 г. става президент на Сирия, наследявайки баща си Хафез, починал на 10 юни. Поредица от репресии през 2001–2002 г. слагат край на Дамаската пролет – период на културен и политически активизъм, белязан от призиви за прозрачност и демокрация. Въпреки че Башар наследява структурите на властта и култа към личността, подхранвани от Хафиз ал-Асад, му липсва лоялността, получена от баща му, което води до нарастващо недоволство срещу неговото управление. В резултат на това много членове на старата гвардия подават оставка или са прочистени; и вътрешният кръг са замененя от твърди лоялисти от алавитските кланове. Ранните програми за икономическа либерализация на Башар ал-Асад влошават неравенствата и централизират социално-политическата власт на лоялния дамаски елит на семейство Асад, отчуждавайки сирийските селяни, градските работнически класи, бизнесмените, индустриалците и хората от някогашните традиционни бастиони на Баас. Кедровата революция в Ливан през февруари 2005 г., предизвикана от убийството на ливанския министър-председател Рафик Харири, принуждава Башар ал-Асад да прекрати сирийската окупация на Ливан.

Режимът на Асад е силно персонализирана диктатура, която управлява Сирия като тоталитарна полицейска държава. Управлението му се характеризира с множество нарушения на правата на човека и тежки политически репресии. Докато правителството на Асад се описва като светско, различни политолози и наблюдатели отбелязват, че режимът му използва фракционисткото напрежение в страната. Първото десетилетие на власт е белязано от интензивна цензура, бързи екзекуции, насикствени изчезвания, дискриминация на етническите малцинства и широко наблюдение от тайната полиция на Баас. Съединените щати, Европейският съюз и по-голямата част от Арабската лига призовават за оставката на Асад от президентския пост през 2011 г., след като той нарежда насилствено потушаване на протестиращите от Арабската пролет по време на събитията от Сирийската революция, което води до гражданската война в Сирия. Гражданската война убива около 580 000 души, от които минимум 306 000 смъртни случая са цивилни, като проасадовите сили причиняват повече от 90% от цивилните смъртни случаи. Войната също така принудително разселва 14 милиона сирийци, с над 7 милиона бежанци, причинявайки най-голямата бежанска криза в света. Допълнителни 154 000 цивилни насилствено изчезват или са подложени на произволни арести; има над 135 000 души, измъчвани, затворени или мъртви в правителствени центрове за задържане към 2023 г.

Извършването от режима на Асад на множество военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на гражданската война води до международно осъждане и изолация. Смята се, че сирийските военни са извършили над 300 химически атаки, като разследванията на ООН потвърждават най-малко девет химически атаки, извършени от проасадски сили. Най-смъртоносният инцидент е химическата атака в Гута на 21 август 2013 г., която причинява смъртта на 1100–1500 цивилни. През декември 2013 г. Върховният комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай заявява, че констатациите от разследване на ООН замесват Асад във военни престъпления. Разследванията на Съвместния механизъм за разследване на ОЗХО-ООН и IIT на ОЗХО-ООН стигат до заключението, че правителството на Асад е отговорно съответно за атаката със зарин срещу Хан Шейхун през 2017 г. и химическата атака в Дума през 2018 г. През юни 2014 г. американският сирийски проект за отчетност включва Асад в списък с обвинения във военни престъпления на правителствени служители и го изпраща до Международния наказателен съд. През 2023 г. Канада и Нидерландия завеждат съвместно дело в Международния съд, обвинявайки правителството на Асад в нарушаване на Конвенцията на ООН срещу изтезанията. На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия. Асад категорично отхвърля твърденията за тези обвинения и обвинява чужди държави, особено ръководената от Америка намеса в Сирия, в уж опит за смяна на режима.

Във вътрешната политика той е критикуван за пренебрегване на човешките права, икономическото неравенство и корупцията. Във външната политика Асад е отявлен критик на политиката на САЩ, Израел, Саудитска Арабия и Турция. В политическо и икономическо отношение Сирия не се е променила много от 2000 г. насам. Веднага след взимането на властта, на Асад трябва да предприеме реформи свързани с неколкократни освобождавания на стотици политически затворници поради обществено недоволство и дебати.

Счита се, че до юли 2012 г. Асад е успял да скрие за себе си и семейството си над 1,5 млрд, долара, основно в Русия, Хонг Конг и офшорни зони, за да разпредели риска от разкриването на богатството му.

Ранни години, семейство и образование

Хафез ал-Асад, баща на ѝбашар и президент на Сирия от 1971 до 2000 г.

Башар ал-Асад е роден на 11 септември 1965 г. в сирийската столица Дамаск като втори син и трето дете на Аниса Махлуф и Хафез ал-Асад. "Ал-Асад" на арабски означава "лъвът". Дядото на Асад по бащина линия, Али Сулейман ал-Асад, успява да промени статута си от селянин на второстепенен лидер и за да отрази това, през 1927 г. той променя фамилното си име от „Ал-Вахш“ (което означава „Дивак“) на „Ал-Асад".

Бащата на Асад, Хафез, е роден в обедняло селско семейство с алавитски произход и се издига в редиците на партията Баас, за да поеме контрола над сирийския клон на партията в Корективното движение, което завършва с издигането му до президент на страната. Хафез насърчава своите поддръжници в партията Баас, много от които също са с алавитски произход. След революцията силните алавити са назначени, докато сунитите, друзите и исмаилите са отстранени от армията и партията Баас. 30-годишното военно управление на Хафез ал-Асад става свидетел на трансформацията на Сирия в династична диктатура. Новата политическа система е водена от елитите на партията Баас, доминирани от алавитите, които са силно лоялни към семейство Асад и контролират армията, силите за сигурност и тайната полиция.

По-младият Асад има пет братя и сестри, трима от които умират. Сестра му Бушра почива в ранна детска възраст. Най-малкият му брат Мажд не е публична фигура и малко се знае за него, освен че е с интелектуални увреждания, и той почива през 2009 г. след дълго боледуване.

За разлика от братята си Басел и Махер и втората си сестра, също на име Бушра, Башар е тих, сдържан и не се интересува от политика или армия. Съобщава се, че децата на Асад рядко са виждали баща си, а Башар по-късно заявява, че е влизал в кабинета на баща си само веднъж, докато е бил президент. Описван е като „мек“ и според негов приятел от университета е бил плах, избягвал е визуален контакт и е говорел тихо.

Асад получава основното и средното си образование в арабско-френското училище „Ал-Хурия“ в Дамаск. През 1982 г. завършва гимназия и след това учи медицина в Дамаския университет.

Кариера като лекар и издигане на власт

През 1988 г. Асад завършва медицина и започва работа като военен лекар във военната болница „Тишрин“ в покрайнините на Дамаск. Четири години по-късно се установява в Лондон, за да започне следдипломното си обучение по офталмология в Болница „Уестърн Ай. По време на престоя си там е описван като „страхотен ИТ специалист“. Има малко политически стремежи и баща му подготвя по-големия му брат Басел за бъдещ президент. Той обаче загива при автомобилна катастрофа през 1994 г. и Башар е призован в сирийската армия малко след това. Държавната пропаганда скоро започва да издига публичния образ на Башар като „надеждата на масите“, за да го подготви като следващия патриарх, отговарящ за Сирия, който да продължи управлението на династията Асад.

Скоро след смъртта на Басел Хафез ал-Асад решава да направи Башар новия наследник, През следващите шест години и половина, до смъртта си през 2000 г., Хафез подготвя Башар да поеме властта. Генерал Бахджат Сюлейман, офицер от отбранителните роти, е натоварен с надзора на подготовката за плавен преход, който е извършен на три нива. Първо е изградена подкрепа за Башар в армията и апарата за сигурност. Второ, образът на Башар е утвърден сред обществото. И накрая, Башар е запознат с механизмите на управление на държавата.

За да утвърди своите акредитиви в армията, Башар влиза във военната академия в Хомс през 1994 г. и е издигнат в йерархията, за да стане полковник от елитната Сирийска републиканска гвардия през януари 1999 г. За да се създаде мощна база за Башар в армията, старите дивизионни командири са изтласкани в пенсия, а нови, млади офицери от алавитите, които му са лоялни, заемат техните места.

През 1998 г. Башар поема отговорността за ливанското досие на Сирия, което от 1970 г. се управлява от вицепрезидента Абдул Халим Кадам, който дотогава е потенциален претендент за президент. Поемайки отговорността за сирийските дела в Ливан, Башар успява да изтласка Кадам настрана и да установи своя собствена властова база в Ливан. През същата година, след лека консултация с ливански политици, Башар назначава Емил Лахуд, негов верен съюзник, за президент на Ливан и избутва бившия ливански премиер Рафик Харири настрана, като не поставя политическата си тежест зад номинирането му за министър-председател. За да отслаби още повече стария сирийски ред в Ливан, Башар заменя дългогодишния де факто сирийски върховен комисар на Ливан Гази Канаан с Рустум Газали.

Паралелно с военната си кариера Башар се занимава с обществени дела. Той получава широки правомощия и става шеф на бюрото за приемане на граждански жалби и апели и води кампания срещу корупцията. В резултат на тази кампания много от потенциалните съперници на Башар за президент са изправени на съд за корупция. Башар също става президент на Сирийското компютърно общество и помага за въвеждането на Интернет в Сирия, което подпомага имиджа му на модернизатор и реформатор. Баасистки лоялни привърженици в партията, военните и алавитската фракция подкрепят Башар ал-Асад, което му позволява да стане наследник на баща си.

Президент на Сирия

Преди гражданската война: 2000 – 2011 г.

Тогавашният министърът на отбраната Мустафа Тлас заедно с Башар ал-Асад, 1 август 2000 г. Тлас и синът му Манаф Тлас по-късно дезертират след Сирийската революция .

След смъртта на Хафез ал-Асад на 10 юни 2000 г. Конституцията на Сирия е изменена. Изискването за минимална възраст за президентството е намалено от 40 на 34 години, каквато е възрастта на Башар по това време. Той се състезава като единствен кандидат и впоследствие е потвърден като президент на 10 юли 2000 г. с 97,29% подкрепа. В съответствие с ролята си на президент на Сирия той също е назначен за главнокомандващ на сирийските въоръжени сили и регионален секретар на партията Баас. Оттогава се провеждат редовни избори на всеки седем години, които Асад печели с преобладаващо мнозинство от гласовете. Изборите единодушно се смятат от независими наблюдатели за фиктивен процес и са бойкотирани от опозицията. Последните избори от 2014 г. и от 2021 г. са проведени само в райони, контролирани от сирийското правителство по време на продължаващата гражданска война в страната и са осъдени от ООН.

Дамаска пролет

Веднага след като Башар встъпва в длъжност, реформаторско движение, известно като Дамаска пролет, ръководено от писатели, интелектуалци, дисиденти, културни активисти и др., прави предпазлив напредък, което води до затварянето на затвора Мезех и обявяването на широкомащабна амнистия, освобождаваща стотици на политически затворници, свързани с Мюсюлманско братство. Репресиите по сигурността обаче започват отново през годината, превръщайки я в Дамаска зима. Стотици интелектуалци са арестувани, набелязани, заточени или изпратени в затвора и извънредното положение е продължено. Ранните отстъпки са отменени, за да се затегне авторитарният контрол, цензурата е засилена и движението „Дамаска пролет“ забранено под претекст за национално единство и стабилност. Политиката на режима на социална пазарна икономика се превръща в символ на корупцията, тъй като лоялните привърженици на Асад стават единствените облагодетелствани от нея. Няколко дискусионни форума са затворени и много интелектуалци са отвлечени от тайните служби, за да бъдат измъчвани и убити. Много анализатори смятат, че първоначалните обещания за отваряне са били част от правителствена стратегия за откриване на сирийците, които не подкрепят новото ръководство.

По време на държавното посещение на британския министър-председател Тони Блеър в Сирия през октомври 2001 г. Башар публично осъжда нахлуването на Съединените щати в Афганистан на съвместна пресконференция, заявявайки: „Не можем да приемем това, което виждаме всеки ден на нашите телевизионни екрани – убийството на невинни цивилни. Има стотици умиращи всеки ден." Асад също хвали палестинските въоръжени групировки като „борци за свобода“ и критикува Израел и Западния свят по време на конференцията. Впоследствие британски официални лица описват политическите възгледи на Асад като по-умиротворяващи в частната сфера, твърдейки, че той критикува атаките от 11 септември и приема легитимността на държавата Израел.

Асад през 2004 г

По време на войната срещу тероризма Асад играе реална политика със Съединените щати, като понякога сътрудничи, а друг път се сблъсква с американското правителство. Мрежите от затвори в Сирия са основно място за извънредно предаване от ЦРУ на заподозрени от Ал Кайда, които са разпитвани в сирийски затвори. Скоро след като Асад поема властта, той прави връзката на Сирия с Хизбула и нейните покровители в Техеран в централен компонент на своята доктрина за сигурността, а във външната си политика възприема войнствена позиция спрямо САЩ, Израел, Саудитска Арабия и Турция. По време на иракския бунт срещу американската окупация сирийското разузнаване обучава бойци на Ал-Кайда, превръщайки Сирия в транзитен център за джихадисти, пътуващи към Ирак. Впоследствие AQI се развивс в групировката Ислямска държава, която изпраяа свои бойци от Ирак, за да се присъединят към гражданската война в Сирия.

Убийство на Рафик Харири и Кедрова революция

Местопрестъплението в Бейрут, където Харири и още 21 души са убити при терористична атака през февруари 2005 г. Районът е отцепен за провеждане на международно разследване.

На 14 февруари 2005 г. Рафик Харири, бивш министър-председател на Ливан, е убит при масивна експлозия на камион-бомба в Бейрут, убивайки 22 души. Сп. „Крисчън Сайънс Монитор“ съобщава, че „Сирия е широко обвинена за убийството на Харири. В месеците, довели до убийството, отношенията между Харири и сирийския президент Башар ал-Асад рязко се сриват в атмосфера на заплахи и сплашване“. Башар издига зет си Асеф Шаукат – ключова фигура, заподозряна в организирането на терористичната атака, като началник на дирекция на сирийското военно разузнаване веднага след смъртта на Харири.

Протестиращите излизат по улиците по време на Интифадата за независимост на Ливан, известна още като Кедрова революция

Убийствата предизвикват огромен шум, предизвиквайки интифада в Ливан и стотици хиляди протестиращи се изсипват по улиците, за да поискат пълно изтегляне на сирийските военни сили. След нарастващия международен натиск, който призовава Сирия да изпълни Резолюция 1559 на Съвета за сигурност на ООН, Башар ал-Асад обявява на 5 март, че ще нареди напускането на сирийските войници. На 14 март 2005 г. повече от милион ливански протестиращи – мюсюлмани, християни, друзи демонстрират в Бейрут, отбелязвайки месечната годишнина от убийството на Харири. Резолюция 1595 на ООН, приета на 7 април, изпраща международна комисия за разследване на убийството на Харири. До 5 май 2005 г. ООН официално потвърждава пълното напускане на всички сирийски войници, слагайки край на 29-годишната военна окупация. Въстанията, които се случват през тези месеци, стават известни като Интифадата за независимост на Ливан или „Кедрова революция.

Докладът на разследващата комисия на ООН, публикуван на 20 октомври 2005 г., разкрива, че високопоставени членове на сирийското разузнаване и сем. Асад пряко са ръководили убийството. Би Би Си съобщава през декември 2005 г., че Дамаск категорично отрича да е замесен в колата бомба, която убива Харири през февруари.

На 27 май 2007 г. Асад е одобрен за нов 7–годишен мандат на референдум за неговото президентство, с 97,6% от гласовете в подкрепа на продължаващото му лидерство. Опозиционните партии не са допуснати в страната и Асад е единственият кандидат на референдума. Опозиционните партии в Сирия под егидата на Дамаската декларация заклеймяват изборите като нелегитимни и като част от стратегията на режима за поддържане на „тоталитарната система“. Изборите в Сирия са официално определени като събитие за подновяване на клетвата за вярност към Асад и гласуването се налага като задължително задължение за всеки гражданин. Обявяването на резултатите е последвано от проправителствени митинги, проведени в цялата страна, възхваляващи режима, в които гражданите декларират своята преданост към президента и празнуват добродетелите на династията Асад.

Сирия започва да разработва тайна програма за ядрени оръжия с помощта на Северна Корея през 2000-те години, но нейният предполагаем ядрен реактор е унищожен от израелските военновъздушни сили по време на операцията „Отвъд кутията“ (Outside the Box) през септември 2007 г.

По време на сирийската гражданска война

2011 – 2015 г.

Демонстрации срещу Асад в Дума, 8 април 2011 г.

Протестите в Сирия започват на 26 януари 2011 г. след протестите от Арабската пролет, които призоват за политически реформи и възстановяване на гражданските права, както и за прекратяване на извънредното положение в сила от 1963 г. Един опит за „ден на гнева“ е определен за 4–5 февруари, но завършва безпроблемно. Протестите на 18-19 март са най-големите в Сирия от десетилетия и сирийските власти отговарят с насилие срещу своите протестиращи граждани. В първия си публичен отговор на протестите, даден на 30 март 2011 г., Асад обвинява безредиците за „конспирации“ и обвинява сирийската опозиция и протестиращите в бунтовен смут, следвайки партийната линия на представяне на баасистката държава като жертва на международен сюжет. Той също така осмива движението на Арабската пролет и описва участниците в протестите като микроби и петоколонисти.

Демонстрация в подкрепа на Асад в крайбрежния град Латакия, населен с мнозинство от алавити, 20 юни 2011 г.

САЩ налагат ограничени санкции срещу правителството на Асад през април 2011 г., последвани от изпълнителна заповед на Барак Обама от 18 май 2011 г., насочена конкретно към Башар ал-Асад и шестима други висши служители. На 23 май 2011 г. външните министри на ЕС се съгласяват на среща в Брюксел да добавят Асад и девет други длъжностни лица към списък, засегнат от забрани за пътуване и замразяване на активи. На 24 май 2011 г. Канада налага санкции на сирийски лидери, включително Асад.

На 20 юни, в отговор на исканията на протестиращите и международния натиск, Асад обещава национален диалог, включващ движение към реформи, нови парламентарни избори и по-големи свободи. Той също така призовава бежанците да се върнат у дома от Турция, като същевременно им гарантира амнистия и обвинява за всички безредици малък брой саботьори.

През юли 2011 г. държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън казва, че Асад е „изгубил легитимността“ си като президент. На 18 август 2011 г. Барак Обама излиза с писмено изявление, в което призовава Асад да се оттегли. През август е нападнат карикатуристът Али Фарзат – критик на правителството на Асад. Роднини на хумориста казват пред медиите, че нападателите са заплашили да счупят костите му като предупреждение да спре да рисува карикатури на държавни служители, особено на Асад. Фарзат е настанен в болница с фрактури на двете ръце и травма на главата.

Стотици хиляди протестиращи срещу Асад парадират със сирийското знаме и викат лозунга на Арабската пролет Ash-shab yurid isqat an-nizam (хората искат да свалят режима!) на пл. „Аси“ по време на обсадата на Хама, 22 юли 2011 г.

От октомври 2011 г. Русия, като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, многократно налага вето на спонсорирани от Запада проекторезолюции в Съвета за сигурност на ООН, които биха оставили отворена възможността за санкции на ООН или дори военна намеса срещу правителството на Асад.

До края на януари 2012 г. Ройтерс съобщава, че над 5000 цивилни и протестиращи (включително въоръжени екстремисти) са били убити от сирийската армия, агенти по сигурността и милиция (Шабиха), докато 1100 души са били убити от терористични въоръжени сили.

На 10 януари 2012 г. Асад изнася реч, в която заявява, че въстанието е било организирано от чужди държави, и обявява, че победата е близо. Той също така казва, че Арабската лига, отстранявайки Сирия, разкрива, че вече не е арабска. Въпреки това Асад също така казва, че страната няма да затвори врати за решение, постигнато с посредничеството на арабите, ако се зачита националният суверенитетм и че през март може да се проведе референдум за нова конституция.

Унищожено превозно средство на опустошена улица в Халеб, 6 октомври 2012 г.

На 27 февруари 2012 г. Сирия заявява, че предложението за изготвяне на нова конституция е получило 90% подкрепа по време на съответния референдум. Референдумът въвежда ограничение от 14 г. кумулативен мандат за президента на Сирия. Референдумът е обявен за безсмислен от чужди държави, включително САЩ и Турция; ЕС обявява нови санкции срещу ключови фигури от режима. През юли 2012 г. руският външен министър Сергей Лавров осъжда западните сили за това, което според него представлява изнудване, което провокира гражданска война в Сирия. На 15 юли 2012 г. Международният комитет на Червения кръст обявява, че Сирия е в състояние на гражданска война, тъй като броят на жертвите в цялата страна за всички страни се съобщава, че е близо 20 000.

На 6 януари 2013 г. Асад, в първата си голяма реч от юни насам, казва, че конфликтът в страната му се дължи на врагове извън Сирия, които ще отидат в ада и че ще им бъде даден урок. Въпреки това той казва, че все още е отворен за политическо решение, като казва, че неуспешните опити за решение „не означават, че не се интересуваме от политическо решение". През юли 2014 г. Асад подновяв третия си президентски мандат след процес на гласуване, проведен в прорежимни територии, които са бойкотирани от опозицията и осъдени от ООН. Според Джошуа Ландис „Той (Асад) ще каже: „Аз съм държавата, аз съм Сирия и ако Западът иска достъп до сирийците, те трябва да минат през мен.““

След падането на четири военни бази през септември 2014 г., които са последните опорни пунктове на правителството в Мухафаза Ар-Ракка, Асад получава значителни критики от своята алавитска база за подкрепа. Това включва забележки, направени от Дурайд ал-Асад, братовчед на Башар ал-Асад, с искане за оставката на сирийския министър на отбраната Фахд Джасем ал-Фрейдж след клането от Ислямска държава на стотици правителствени войници, пленени след победата на ИД при Авиобаза Табка. Това скоро е последвано от протести на алавитите в Хомс с искане за оставката на губернатора и уволнението на братовчеда на Асад Хафез Махлуф от поста му по сигурността, което води до последващото му изгнание в Беларус. Нарастващото недоволство към Асад сред алавитите е подхранвано от непропорционалния брой войници, убити в битките, произхождащи от алавитските райони, усещането, че режимът на Асад ги е изоставил, както и провалящата се икономическа ситуация. Фигури, близки до Асад, започват да изразяват опасения относно вероятността за оцеляването му, като един казва в края на 2014 г.; „Не виждам настоящата ситуация като устойчива... Мисля, че Дамаск ще рухне в един момент.“

През 2015 г. няколко членове на семейство Асад загиват в Латакия при неизяснени обстоятелства. На 14 март влиятелен братовчед на Асад и основател на лоялните към правителството градски милиции, Мохамед Туфик ал-Асад, е убит с пет куршума в главата в спор за влияние в Кардаха – родния дом на семейство Асад. През април 2015 г. Асад нарежда ареста на своя братовчед Мунтер ал-Асад в Алзира, Латакия. Все още не е ясно дали арестът е заради действителни престъпления.

Плакат на Башар ал-Асад на контролно-пропускателен пункт в покрайнините на Дамаск

След поредица от поражения на правителството в Северна и Южна Сирия, анализатори отбелязват нарастващата нестабилност на правителството, съчетана с продължаваща отслабваща подкрепа за правителството на Асад сред основната му алавитска база за подкрепа, и че има нарастващи съобщения за роднини на Асад, алавити и бизнесмени, бягащи от Дамаск за Латакия и чужди страни. Ръководителят на разузнаването Али Мамлук е поставен под домашен арест през април и е обвинен в заговор с чичото на Асад в изгнание Рифат ал-Асад да смени Башар като президент. Други високопоставени смъртни случаи включват командирите на Четвърта бронирана дивизия, военната авиобаза Бели, специалните части на армията и на Първа бронирана дивизия, като погрешно въздушно нападение по време на офанзивата в Палмира убива двама офицери, за които се твърди, че са свързани с Асад.

От руската намеса 2015 г. до момента

Асад поздравява руския президент Владимир Путин, 21 октомври 2015 г.

На 4 септември 2015 г., когато перспективите за оцеляването на Асад изглеждат мрачни, руският президент Владимир Путин казва, че Русия предоставя на правителството на Асад достатъчно сериозна помощ: както с логистична, така и с военна подкрепа. Малко след началото на пряката военна намеса на Русия на 30 септември 2015 г. по официално искане на сирийското правителство, Путин заявява, че военната операция е била старателно подготвена предварително и определи целта на Русия в Сирия като „стабилизиране на законната власт в Сирия и създаване на условията за политически компромис“. Намесата на Путин спасява режима на Асад в момент, когато той е на ръба на задаващия се крах. Той също така позволява на Москва да постигне своите ключови геостратегически цели като пълен контрол над сирийското въздушно пространство, военноморски бази, които предоставят постоянен военен обхват в Източното Средиземноморие, и по-лесен достъп за намеса в Либия.

Башар ал-Асад се среща с върховния лидер на Иран Али Хаменеи, 25 февруари 2019 г.

През ноември 2015 г. Асад повтаря, че дипломатическият процес за прекратяване на гражданската война в страната не може да започне, докато тя е окупирана от терористи, въпреки че според BBC News не е ясно дали има предвид само Ислямска държава или също подкрепяните от Запада бунтовници. На 22 ноември Асад казва, че в рамките на два месеца от своята въздушна кампания Русия е постигнала повече в борбата си срещу ИДИЛ, отколкото водената от САЩ коалиция е постигнала за една година. В интервю за Чешката телевизия на 1 декември той казва, че лидерите, които искат оставката му, не го интересуват, тъй като никой не ги приема на сериозно, защото са „плитки“ и се контролират от САЩ. В края на декември 2015 г. високопоставени американски служители признават насаме, че Русия е постигнала основната си цел за стабилизиране на Сирия и при сравнително ниски разходи може да поддържа операцията на това ниво за години напред.

Асад с руския министър на отбраната Сергей Шойгу, 9 септември 2017 г.

През декември 2015 г. Путин заявява, че Русия подкрепя силите на Асад и е готова да подкрепи бунтовниците против Асад в съвместна битка срещу Ислямска държава.

На 22 януари 2016 г. в. „Файнейшъл Таймс“, цитирайки анонимни старши служители на западното разузнаване, твърди, че руският генерал Игор Сергун, директорът на ГРУ – Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, малко преди внезапната му смърт на 3 януари 2016 г. е изпратен в Дамаск със съобщение от Владимир Путин, в което се иска президентът Асад да се оттегли. Информацията на вестника е отречена от говорителя на Путин.

През декември 2016 г. е съобщено, че силите на Асад са си върнали половината от контролирания от бунтовниците Алепо, слагайки край на 6-годишната безизходица в града. На 15 декември, когато е съобщено, че правителствените сили са на ръба да си върнат целия Алепо – повратна точка в гражданската война, а Асадпразнува освобождението на града и заявява: „Историята се пише от всеки сирийски гражданин“.

Башар ал-Асад се среща с представителя на Иран по сирийските въпроси Али Акбар Велаяти, 6 май 2016 г.

След избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ приоритетът на САЩ по отношение на Асад е различен от приоритета на администрацията на Обама, а през март 2017 г. американският посланик в ООН Ники Хейли заявява, че САЩ вече не са фокусирани върху това да измъкнат Асад, а тази позиция се променя след химическата атака в Хан Шейхун през 2017 г. След ракетните удари по сирийска въздушна база по заповед на президента Тръмп, говорителят на Асад описца поведението на САЩ като „несправедлива и арогантна агресия" и заявява, че ракетните удари „не променят дълбоката политика“ на сирийското правителство. Президентът Асад също казва пред Агенция Франс Прес, че сирийската армия се е отказала от всичките си химически оръжия през 2013 г. и не би ги използвала, ако все още има такива, и заяви, че химическата атака е „100 процента измислица“, използвана за оправдание американски въздушен удар. През юни 2017 г. руският президент Путин казва, че „Асад не е използвал [химическите оръжия]“ и че химическата атака е „извършена от хора, които искат да го обвинят за това“. ООН и международните инспектори за химически оръжия от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) установяват, че атаката е дело на режима на Асад.

На 7 ноември 2017 г. сирийското правителство обявява, че е подписало Парижкото споразумение за климата. През май 2018 г. той признава независимостта на окупираните от Русия сепаратистки републики Абхазия и Южна Осетия в Грузия, което води до ответна реакция от страна на Европейския съюз, Съединените щати, Канада и други страни. На 30 август 2020 г. е сформирано първото правителство на Хюсеин Арнус, което включва нов Министерски съвет.

На президентските избори през 2021 г., проведени на 26 май, Асад осигурява своя четвърти 7-годишен мандат; като печели 95,2% от избираемите гласове. Изборите са бойкотирани от опозицията и Сирийските демократични сили; на бежанците и вътрешно разселените граждани е отнето правото да гласуват; позволявайки само на 38% от сирийците да участват в процеса. Независими международни наблюдатели, както и представители на западни държави определят изборите като фарс. ООН осъжда изборите за пряко нарушаване на Резолюция 2254; и обявяца, че „няма мандат".

На 10 август 2021 г. е сформирано второто правителство на Хюсеин Арнус. При Асад Сирия става силен поддръжник на руската инвазия в Украйна през 2022 г. и е една от петте страни, които се противопоставят на резолюцията на Общото събрание на ООН, заклеймяваща инвазията, която призовава Русия да изтегли войските си. Три дни преди инвазията външният министър Фейсал Мекдад е изпратен в Москва, за да потвърди признаването от страна на Сирия на сепаратистки републики Донецк и Луганск. Ден след инвазията Башар ал-Асад хвали инвазията като „корекция на историята и възстановяване на баланса в глобалния ред след разпадането на Съветския съюз“ в телефонен разговор с Владимир Путин. Сирия става първата страна след Русия, която официално признава независимостта и суверенитета на двата отцепнически региона през юни 2022 г.

Асад с иранския президент Ебрахим Раиси в Дамаск, 3 май 2023 г.

На 12-ата годишнина от началото на протестите на Сирийската революция Башар ал-Асад провежда среща с Владимир Путин по време на официално посещение в Русия. В телевизионно предаване с Путин Асад защитава специалната военна операция на Русия като война срещу неонацистите и бандеровците от Украйна. Той признава руската анексия на четири украински области и ратифицира новите руски граници, твърдейки, че териториите са исторически руски. Асад също призовава Русия да разшири военното си присъствие в Сирия чрез създаване на нови бази и разполагане на повече ботуши на земята, което прави военната й роля постоянна.

През март 2023 г. той посещава Обединените арабски емирства и се среща с президента на ОАЕ Мохамед бин Заид ал-Нахаян. През май 2023 г. той присъства на срещата на върха на Арабската лига в Джеда, Саудитска Арабия, където е посрещнат от саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. През септември 2023 г. присъства на церемонията по откриването на Азиатските игри в Ханджоу и се среща с китайския президент Си Дзинпин. Те обявяват установяването на стратегическо партньорство между Китай и Сирия.

Международни отношения

Асад заедно с руския президент Дмитрий Медведев.

Асад заедно с бившия бразилски президент Луис Инасио Лула да Силва през 2010 г.

Първото официално посещение на Асад е за да срещне Жак Ширак в Париж, с когото са в отлични отношения. Множество френски политици поддържат отношения със сирийския режим, като има подозрения, че те получават финансови облаги в замяна на подкрепа сред международната общност. САЩ, ЕС, Израел и Франция обвиняват Асад в осигуряване на подкрепа на военни групи, действащи срещу Израел и опозиционните политически групи.

Ликвидирането на Рафик Харири, бивш ливански министър-председател, и обвиненията към Сирия, че поддържа антиизраелски групи, довеждат до влошаване на отношенията със САЩ. Асад е обвиняван за сирийското присъствие в Ливан, което приключва през 2005 г., вследствие на което САЩ налагат частични санкции на Сирия. Множество медии в арабския свят обвиняват Асад, че е замесен в убийството на Харири.

През 2011 г. Асад казва в интервю за The Wall Street Journal, че смята себе си за противник на Израел и Запада.

На всеки три месеца Близкият изток казва, че „както случая в Ирак, има висящи въпроси за сирийските пращания на френски политици. Много френски политици се присъединяват към асоциациите на благотворителен принцип и така имат финансова и политическа облага“.

САЩ, ЕС, съюза 14 март, Израел и Франция обвиняват Асад в директна подкрепа на паравоенни групи, които са активни срещу Израел и против опозиционните политически групи. Горната категория би могла да включва повечето политически партии освен Хизбула, ХАМАС и ислямски джихад. Според института за изследвания на Близкия изток, Асад твърди, че САЩ имат полза от сирийския опит в борбата с организации като ислямското братство и Клането ХАМА.

Асад се противопоставя на нападението над Ирак през 2003 г. въпреки дългото мълчание между сирийското и иракското правителство. Асад използва Сирийското място, което е ротационно в СС на ООН за да се опита да се противопостави на инвазията в Ирак. След последвалата намеса на САЩ и Коалиционните сили в Ирак, Асад е обвинен в поддръжка на шиитските бунтовници в Ирак. Генерал от армията на САЩ обвинява Асад в осигуряване на пари, логистика и подготовка на иракчани и външни шиитски фундаменталисти, които да атакуват САЩ и КС, окупиращи Ирак.

Асад спори, че сирийската принадлежност на сили в Ливан, която започва през 2000 г. е реакция, в резултат на убийството на Рафик Харири, който е ливански премиер и приключва през 2005 г.

През 2001 г., Асад говори пред Wall street journal, че се смята за антиизраелец и антизападно настроен, и заради тези политики той не е в опасност от падане на властта.

Намеса в Ливан

Въпреки, идващите избори през 2007 г. позицията на Асад се счита от някои като отслабена поради факта, че сирийските войски се оттеглят от Ливан, предизвиквайки кедровата революция през 2005 г. също така има и натиск от САЩ, които са загрижени че Сирия е свързана с терористични мрежи, които са подбудени от сирийската принадлежност към убийството на Имад Мугния, военния лидер на Хизбула в Дамаск през 2008 г. вътрешният министър Бассам Абдулмаджид казва, че „Сирия, която осъжда този терористичен акт, изразява осъждането на много фамилии и ливански граждани“.

Арабско-израелски конфликт

В реч относно войната в Ливан през 2006 г. Асад казва, че Хизбула издига флага на победата и приветства тези действия като успешна съпротива. През април 2008 г. Асад казва на катарски вестник, че Сирия и Израел обмислят мирно споразумение за година с Турция, която да е посредник. Това се потвърждава през май 2008 г. от горовителят на израелския премиер Ехуд Олмерт. Освен мирен договор, бъдещето на Голанските възвишения (това е географски регион) се обсъжда. Асад заявява в Гардиън, това, което казва в катарския вестник: „Няма да има директни преговори с Израел докато новия президент на САЩ не заеме поста си. САЩ са единствената страна, която се квалифицира като спонсор на директни разговори“, казва Асад но добавя, че администрацията на Буш „няма виждане за мирен процес. Тя няма виждане за нищо.“

Икономика

Икономическата либерализация на Сирия е ограничена като индустрията на страната е под контрола на правителството. Все пак навлизат частни банки и петролни компании в страната. Нуждата от диверсификация на икономиката на страната е особено важна поради прогнозите, че от износител, Сирия ще се превърне във вносител на петрол през 2015 г. Нуждата от развитие на икономиката в различни сектори е от особено значение поради нарастващото население с прогноза за 2050 г. от 34 милиона души. От огромна важност са преговорите с ЕС за свободна търговия.

Противоречия

Корупция

В началото на сирийската революция корупцията в Сирия е ендемична и страната е класирана на 129-то място в Индекса за възприятие на корупцията за 2011 г. От 70-те години на икономиката на Сирия е доминирана от патронажните мрежи на партийните елити на Баас и алавитите–лоялни към сем. Асад, които установяват контрол върху обществените сектори на Сирия въз основа на роднинство и непотизъм. Всеобхватният характер на корупцията е източник на противоречия в партийните кръгове на Баас и по-широката общественост още през 80-те години.

Програмата за икономическа либерализация на Башар ал-Асад през 2000-те се превръща в символ на корупцията и непотизма, тъй като бенефициентите на схемата са лоялните алавити, които заграбват голяма част от приватизираните сектори и бизнес активи. Това отчуждава правителството от огромното мнозинство от сирийската общественост, особено от селяните и градските работнически класи, които масово ненавиждат произтичащите икономически различия, които стават явно видими. Братовчедът на Асад Рами Махлуф е най-облагодетелстваният олигарх на режима през този период, белязан от институционализирането на корупцията, ограничаването на малкия бизнес и отхвърлянето на частното предприемачество. Устойчивостта на корупцията, фракционистките пристрастия към алавитите, непотизмът и широко разпространените подкупи, които съществуват в партията, бюрокрацията и военните, водят до народния гняв, който води до избухването на Сирийската революция през 2011 г. Протестите са най-ожесточени в кварталите на работническата класа, които отдавна понасят тежестта на политиката на експлоатация на режима, която привилегирова собствените си лоялни лица.

Според ABC News, в резултат на гражданската война в Сирия, „контролираната от правителството Сирия е съкратена по размер, очукана и обедняла“. Икономическите санкции (Законът за отговорността в Сирия) са приложени много преди сирийската гражданска война от САЩ и към тях се присъединява ЕС при избухването на гражданската война, което води до разпадане на сирийската икономика. Тези санкции са подсилени през октомври 2014 г. от ЕС и САЩ. Промишлеността в части от страната, които все още се държат от правителството, е силно контролирана от държавата, като икономическата либерализация е обърната по време на настоящия конфликт. Лондонското училище по икономика заявява, че в резултат на сирийската гражданска война в Сирия се е развила военна икономика. Доклад на Европейския съвет за външни отношения от 2014 г. също така заявява, че се е формирала военна икономика.

Доклад, поръчан от ООН на Сирийския център за политически изследвания, гласи, че две трети от сирийското население сега живее в крайна бедност. Безработицата е 50 процента. През октомври 2014 г. търговски център на стойност 50 милиона долара отваря врати в Тартус, което провокира критики от страна на поддръжниците на правителството и се разглежда като част от политиката на правителството на Асад за опит да се създаде усещане за нормалност по време на гражданската война. Правителствена политика за даване на предпочитание на семействата на убити войници за държавни работни места е отменена, след като предизвиква шум, докато нарастващите обвинения в корупция предизвикват протести. През декември 2014 г. ЕС забранява продажбите на реактивно гориво на правителството на Асад, принуждавайки правителството да купува по-скъпи незастраховани доставки на реактивно гориво в бъдеще.

Възползвайки се от нарасналата роля на държавата в резултат на гражданската война, Башар и съпругата му Асма започват да анексират икономическите активи на Сирия от своите лоялни привърженици, опитвайки се да изместят старите бизнес елити и да монополизират прекия им контрол върху икономиката. Махер ал-Асад, братът на Башар, също забогатява, като наблюдава операциите на спонсорираното от сирийската държава производство на психостимуланта каптагон и заграбва голяма част от плячката от войната. В момента управляващата двойка притежава огромни части от секторите на корабоплаването, недвижимите имоти, телекомуникациите и банковия сектор. Значителни промени се случват в сирийската икономика след кампаниите за конфискация на правителството, стартирани през 2019 г., които включват големи икономически активи, прехвърлени на президентската двойка, за да проектират своята власт и влияние. Особено забележителна динамика е възходът на Асма ал-Асад, която оглавява тайния икономически съвет на Сирия и се смята, че се е превърнала в централна фуния на икономическата власт в Сирия. Чрез своята неправителствена организация „Сирия Тръст“ – гръбнакът на нейната финансова мрежа, Асма проверява чуждестранната помощ, идваща в Сирия, тъй като правителството разрешава организациите на ООН само ако работят под държавни агенции.

Корупцията нараства спорадично през последните години, като Сирия се смята за най-корумпираната страна в арабския свят. Към 2022 г. Сирия е класирана на второ място в света в Индекса за възприятие на корупцията.

Фракционираност

Управлението на Хафез ал-Асад е смятано за една от най-репресивните арабски диктатури на 20 век. Тъй като Башар наследява мантията на баща си, той се опитва да осъществи „авторитарно надграждане“ чрез прочистване на старата гвардия и назначаване на партията и армията с лоялни алавитски офицери, което допълнително утвърждава фракционираността в системата. Докато официално правителството на Баас се придържа към строга секуларистка доктрина, на практика то прилага фракционистки инженерни политики в обществото, за да потисне несъгласието и да монополизира абсолютната си власт.

Режимът се опитва да се представи пред външния свят като защитник на малцинствата и насажда страх от управлението на мнозинството в обществото, за да мобилизира лоялни привърженици от малцинствата. Фигури, лоялни на Асад като Мишел Самаха, се застъпват за фракционистка мобилизация за защита на режима от това, което той нарича „морето от сунити“. Режимът на Асад отприщва фракционистко насилие чрез частни алавитски милиции като Шабиха, особено в сунитските райони. Алавитската религиозна иконография и обществените чувства са често срещани теми, използвани от алавитските воини-шейхове, които ръководят алавитските милиции; като оправдание за извършване на кланета, отвличания и изтезания в бастиони на опозицията. Различните политики за развитие, приети от режима, следваха фракционистки модел. Схема за урбанизация, приложена от правителството в град Хомс, води до експулсирането на хиляди сунитски жители през 2000-те години, докато районите с мнозинство от алавити останаха непокътнати.

Дори когато сирийският баасизъм абсорбира различни общностни идентичности в хомогенния обединяващ дискурс на държаватам социално-политическата власт става монополизирана от алавитските лоялисти. Въпреки че официално се придържат към неконфесионализма, сирийските въоръжени сили също са институционално фракционистки. Докато наборниците и по-ниските чинове са преобладаващо неалавити, по-високите чинове са пълни от лоялни алавити, които ефективно контролират логистиката и политиката за сигурност. Елитни части на сирийската армия, като Тигровите сили, Републиканската гвардия, 4-та бронирана дивизия и т.н., считани от правителството за решаващи за нейното оцеляване; са съставени предимно от алавити. Сунитските офицери са под постоянно наблюдение от тайната полиция, като на повечето от тях са назначени помощници алавити, които следят движенията им. Паравоенни групи, подкрепящи режима, като Националните отбранителни сили, също са организирани около фракционистката лоялност към правителството на Баас. По време на въстанията на сирийската революция правителството на Баас разгръща стратегия за секюритизация, която зависи от сектантска мобилизация, отприщване на насилие срещу протестиращите и обширни репресии в цялата страна, което кара опозиционните групи да се обърнат към въоръжен бунт. Сирийското общество е допълнително фракционирано след иранската намеса в сирийската гражданска война, която става свидетел на много хомейнистки бойни групировки, спонсорирани от Иран, които се бият на страната на правителството на Асад.

Права на човека

Баасисткото правителство управлява Сирия като тоталитарна държава, контролирайки всеки аспект на сирийското общество от десетилетия. Командирите на правителствените сили за сигурност, състоящи се от Сирийската арабска армия, тайната полиция, паравоенните формирования на БААС, пряко изпълняват изпълнителните функции на държавата, като почти не обръщат внимание на правните процеси и бюрокрацията. Системата за наблюдение на Мухабарат (тайни служби) е всеобхватна, като общият брой на агентите, работещи за различните й клонове, се оценява на 1:158 в съотношение с цивилното население. Службите за сигурност затварят организациите на гражданското общество, ограничават свободата на движение в страната и забраняват политическа литература и символи, които не са на Баас. През 2010 г. Хюман Райтс Уоч публикува доклада „A Wasted Decade“, документиращ репресиите по време на първото десетилетие на извънредното управление на Асад, белязан от произволни арести, цензура и дискриминация срещу сирийските кюрди.

През 2000-те г. страховитите агенти на Мухабарат извършват рутинни отвличания, произволни задържания и изтезания на цивилни. Проведени са многобройни показни процеси срещу дисиденти, пълнещи сирийски затвори с журналисти и правозащитници. Членовете на Главната дирекция за разузнаване на Сирия отдавна се ползват с широки привилегии да извършват извънсъдебни действия и имат имунитет срещу престъпления. През 2008 г. Асад разширява този имунитет към други отдели на силите за сигурност. Групи за правата на човека, като Хюман Райтс Уоч и Амнести Интернешънъл, разказват подробно как тайната полиция на правителството на Асад е изтезавала, затваряла и убивала политически опоненти и онези, които говорят против правителството. Освен това се смята, че около 600 ливански политически затворници са държани в държавни затвори след сирийската окупация на Ливан, като някои са държани повече от 30 години. От 2006 г. правителството на Асад разшири използването на забрани за пътуване срещу политически дисиденти. В интервю за ABC News през 2007 г. Асад заявява: „Нямаме такива [неща като] политически затворници,” въпреки че в.„Ню Йорк Таймс“ съобщава за ареста на 30 сирийски политически дисиденти, които организират общ опозиционен фронт през декември 2007 г., като трима от тази група, смятани за лидери на опозицията, са с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Правителството също отказва разрешение на правозащитни организации и независими НПО да работят в страната. През 2010 г. Сирия забранява забулването в университетите. След протестите на Сирийската революция през 2011 г. Асад частично облекчава забраната.

Между 2011 и 2013 г. се смята, че апаратът за държавна сигурност е изтезавал и убил над 10 000 граждански активисти, политически дисиденти, журналисти, доброволци от гражданската защита и обвинени в държавна измяна и обвинения в тероризъм, като част от кампания за смъртоносни репресии, наредена от Асад. През юни 2023 г. Общото събрание на ООН гласува в подкрепа на създаването на независим орган, който да разследва местонахождението на стотици хиляди изчезнали цивилни, които са били насилствено изчезнали, убити или изнемогващи в подземията и стаите за изтезания на режима на Асад. Вотът е осъден от Русия, Северна Корея и Иран.

През 2023 г. Канада и Холандия завежддат дело срещу Сирия в Международния съд на ООН, обвинявайки я в нарушаване на Конвенцията на ООН срещу изтезанията. Съвместната петиция обвини сирийския режим в организирането на „невъобразима физическа и психическа болка и страдание“ като стратегия за колективно наказване на сирийското население. Русия налага вето на усилията на Съвета за сигурност на ООН да преследва Башар ал-Асад в Международния наказателен съд.

Репресии над кюрдите

Баасистка Сирия отдавна забранява кюрдския език в училищата и обществените институции; и дискриминацията срещу кюрдите непрекъснато нараства по време на управлението на Башар ал-Асад. Държавната политика официално потиска кюрдската култура с повече от 300 000 сирийски кюрди, които остават без гражданство. Кюрдските оплаквания срещу държавното преследване в крайна сметка достигат кулминацията си в Камишлийските въстания през 2004 г., които са потушени насилствено след изпращането на сирийски военни сили. Последвалата репресия води до убийствата на повече от 36 кюрди и раняването на най-малко 160 демонстранти. Повече от 2000 цивилни са арестувани и изтезавани в правителствени центрове за задържане. Ограниченията върху кюрдските дейности са допълнително затегнати след клането в Камишли, като режимът на Асад на практика забранява всички кюрдски културни събирания и политическа активност по обвинения в подстрекаване на раздори или отслабване на националните чувства. През 2005–2010 г. Хюман Райтс Уотч потвърждава репресиите за сигурност на най-малко 14 кюрдски политически и културни събирания. През март 2008 г. сирийски военни откриват огън по кюрдско събиране в Камишли, което отбелязва Навруз, убивайки трима и ранявайки петима цивилни.

Цензура

На 22 септември 2001 г. Асад издава закон за печата, който затяга правителствения контрол върху цялата литература, отпечатана или публикувана в Сирия, вариращи от вестници до книги, брошури и периодични издания. Издатели, писатели, редактори, разпространители, журналисти и други лица, обвинени в нарушаване на Закона за печата, се лишават от свобода или глобяват. Цензурата също е разширена в киберпространството и различни уебсайтове са забранени. Множество блогъри и създатели на съдържание са арестувани по различни обвинения за национална сигурност.

Закон от 2007 г. изисква интернет кафенетата да записват всички коментари, които потребителите публикуват в чат форуми. Друг указ от 2008 г. задължава интернет кафенетата да водят записи на клиентите си и да ги уведомяват рутинно в полицията. Уебсайтове като Уикипердия на арабски, Ютюб и Фейсбук са блокирани периодично между 2008 г. и февруари 2011 г. Комитетът за защита на журналистите класира Сирия като третата опасна страна за онлайн блогъри през 2009 г. Индивиди са арестувани въз основа на голямо разнообразие от обвинения, вариращи от подкопаване на националното единство до публикуване или споделяне на фалшиво съдържание.

Сирия е класирана като третата най-цензурирана страна в доклада на Комитета за защита на журналистите от 2012 г. Освен ограниченията за международните журналисти, които забраняват влизането им, местната преса се контролира от държавни агенции, които насърчават баасистката идеология. От 2011 г. сирийското правителство въвежда пълно медийно затъмнение и чуждестранни кореспонденти са бързо задържани, отвлечени или изтезавани. В резултат на това външният свят знае за ситуациите, случващи се в Сирия, само чрез видеоклипове на независими цивилни журналисти. Правителството на Асад затваря интернет покритието, мобилните мрежи, както и телефонните линии в зоните под негов контрол, за да предотврати всякакви новини, които имат опити да монополизират информация, свързана със Сирия.

Репресии, етническо прочистване и насилствени изчезвания

Репресиите, наредени от Башар ал-Асад срещу сирийските протестиращи, са най-безмилостните от всички военни репресии през цялата Арабска пролет. Тъй като насилието се влошава и броят на жертвите се увеличава до хиляди, Европейският съюз, Арабската лига и Съединените щати започват да налагат широк набор от санкции срещу режима на Асад. До декември 2011 г. ООН обявява ситуацията в Сирия за гражданска война. До този момент всички протестиращи и въоръжени съпротивителни групи гледат на безусловната оставка на Башар ал-Асад като част от основните си искания. През юли 2012 г. Арабската лига провежда извънредна сесия с искане за бърза оставка на Асад и обещава безопасно излизане, ако той приеме предложението. Асад отхвърля това, като вместо това търси чуждестранна военна подкрепа от Иран и Русия, за да защити своя изпаднал в битка режим чрез тактика на опожарената земя, кланета, обсади, принудителен глад, етническо прочистване и т.н.

Репресиите и кампаниите за изтребление на режима на Асад водят до кризата със сирийските бежанци, причинявайки принудителното изселване на 14 милиона сирийци, с около 7,2 милиона бежанци. Това превръща кризата със сирийските бежанци в най-голямата бежанска криза в света; и върховният комисар на ВКБООН Филипо Гранди го описва като „най-голямата хуманитарна и бежанска криза на нашето време и продължаваща причина за страдание“.

Етническо прочистване

Ева Кулуриотис описва Башар ал-Асад като майстор на етническото прочистване през 21 век. По време на гражданската война Асад нарежда кампании за обезлюдяване в цялата страна, за да преформатира нейната демография в полза на неговия режим, а военните тактики са сравнени с преследванията по време на босненската война. Съобщава се, че между 2011 г. и 2015 г. милициите на Баас са извършили 49 етно-сектантски кланета с цел прилагане на своята програма за социално инженерство в страната. Алавитските лоялни милиции, известни като Шабиха, са пуснати в сунитски села и градове, извършвайки множество антисунитски кланета. Те включват клането в Хула, Байда и Банияс, клането в Ал-Кубейр, клането в Ал-Хасавия и др., които водят до стотици смъртни случаи, със стотици хиляди жители, бягащи под заплахите от преследване от режима и сексуално насилие. Погроми и депортации са изразени в централните сирийски региони и крайбрежните райони с мнозинство от алавити, където сирийските военни и Хизбула смятат за приоритет установяването на стратегически контрол чрез експулсиране на сунитски жители и въвеждане на подкрепяни от Иран шиитски бойци. През 2016 г. служители на ООН разкритикуват Башар ал-Асад за провеждането на демографско инженерство и етническо прочистване в квартал Дарая в Дамаск под прикритието на споразумения за деескалация.

Сирийските правителствени сили преследват с масови убийства цивилното население като част от своята военна стратегия по време на конфликта и са отговорни за причиняването на повече от 90% от общия брой цивилни смъртни случаи в сирийската гражданска война. Между 2011 г. и 2021 г. според ООН са загинали минимум 306 000 цивилни. Към 2022 г. общият брой на смъртните случаи е нараснал до приблизително 580 000. Допълнителни 154 000 цивилни са изчезнали насилствено или са били обект на произволни задържания в Сирия между 2011 и 2023 г. Към 2023 г. повече от 135 000 души са измъчвани, затваряни или убити в затворническите мрежи на Баас, включително хиляди жени и деца.

Военни престъпления

Много политици, дисиденти, автори и журналисти наричат Асад „касапина“ на Сирия заради неговите военни престъпления, антисунитски фракционисткии масови убийства, атаки с химически оръжия и кампании за етническо прочистване. Федералното бюро за разследване заявява, че най-малко 10 европейски граждани са били изтезавани от правителството на Асад, докато са били задържани по време на Сирийската гражданска война, което потенциално оставя Асад отворен за съдебно преследване от отделни европейски държави за военни престъпления. Върховният комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай заявява през декември 2013 г., че разследванията на ООН пряко замесват Башар ал-Асад в престъпления срещу човечеството и следване на стратегия за унищожаване, разработена на най-високо ниво на управление, включително държавния глава.

Стивън Рап, американският посланик по въпросите на военните престъпления, заявява през 2014 г., че престъпленията, извършени от Асад, са най-лошите от тези на Нацистка Германия. През март 2015 г. той заявява още, че делото срещу Асад е много по-добро от това срещу Слободан Милошевич от Сърбия или Чарлз Тейлър от Либерия, и двамата обвинени от международни трибунали. Чарлз Листър, директор на Програмата за борба с тероризма и екстремизма в Института за Близкия Изток, описва Башар ал-Асад като най-големия военнопрестъпник на 21 век.

В интервю за Би Би Си от февруари 2015 г. Асад отхвърля обвиненията, че сирийските арабски военновъздушни сили са използвали варелни бомби като „детински“, твърдейки, че неговите сили никога не са използвали този тип бомби и отговаря с шега, че не използва и готварски тенджери. Редакторът на Би Би Си за Близкия Изток, водещ интервюто, Джереми Боуен, по-късно описва изявлението на Асад относно варелните бомби като явно невярно. Веднага щом избухват демонстрациите през 2011–2012 г., Башар ал-Асад избира да приложи вариант „Самсон“ – характерният подход на необаасисткия режим от ерата на Хафез ал-Асад, при който протестите са жестоко потушени, а демонстрантите са обстрелвани директно от въоръжените сили. Въпреки това за разлика от Хафез Башар има още по-малко лоялност и е политически крехък, изострен от отчуждението на мнозинството от населението. В резултат на това Башар избира да се справи с несъгласието много по-всеобхватно и по-сурово от баща си и просто обвинение в колаборационизъм е достатъчна причина да бъдеш убит.

Правозащитни организации и криминални следователи документират военните престъпления на Асад и изпращат това на Международния наказателен съд за обвинение. Тъй като Сирия не е страна по Римския статут, Международният наказателен съд изисква разрешение от Съвета за сигурност на ООН, за да изпрати Башар ал-Асад на съд. Тъй като на това постоянно се налага вето от основния поддръжник на Асад ) Русия, наказателното преследване на МНС не се осъществява. От друга страна, съдилищата в различни европейски страни започват да преследват и осъждат висши членове на партията Баас, сирийски военни командири и служители на Мухабарат, обвинени във военни престъпления. През септември 2015 г. Франция започва разследване срещу Асад за престъпления срещу човечеството.

През февруари 2016 г. ръководителят на Анкетната комисия на ООН за Сирия, Пауло Пинейро, казва пред репортери: „Масовият мащаб на смъртта на задържаните предполага, че правителството на Сирия е отговорно за действия, които се равняват на унищожаване като престъпление срещу човечеството.“ Комисията на ООН съобщава, че е открила невъобразими злоупотреби, включително срещу жени и деца на 7-годишна възраст, загинали, докато са задържани от сирийските власти. Докладът също така посочва: „Има разумни основания да се смята, че високопоставени офицери, включително ръководителите на клонове и дирекции, командващи тези центрове за задържане, тези, които отговарят за военната полиция, както и техните цивилни началници, са знаели за огромното брой смъртни случаи, настъпили в местата за задържане... все още не са предприели действия за предотвратяване на злоупотреби, разследване на обвинения или преследване на отговорните“.

През юни 2018 г. главният прокурор на Германия издаде международна заповед за арест на един от най-високопоставените военни служители на Асад, Джамил Хасан. Хасан е ръководител на мощната Дирекция за разузнаване на военновъздушните сили на Сирия. Центровете за задържане, управлявани от военновъздушното разузнаване, са сред най-известните в Сирия и се смята, че хиляди са загинали поради изтезания или пренебрегване. Обвиненията, повдигнати срещу Хасан, твърдят, че той е носил командна отговорност над съоръженията и следователно е знаел за злоупотребата. Ходът срещу Хасан отбелязва важен крайъгълен камък в опитите на прокурорите да изправят висши членове от вътрешния кръг на Асад пред съда за военни престъпления.

В доклад за разследване на клането в Тадамон (16 април 2013 г.), професорите Угур Умит Унгьор и Ансар Шахуд откриват свидетели, които потвърждават, че Асад е дал заповед на сирийското военно разузнаване да нареди на Шабиха да убива цивилни.

Химически атаки

Сирийските военни използват химическа война като систематична военна стратегия в сирийската гражданска война и се смята, че са извършили над 300 химически атаки, насочени срещу цивилното население по време на конфликта. Разследване, проведено от изследователския институт GPPi, документира 336 потвърдени атаки с химически оръжия в Сирия между 23 декември 2012 г. и 18 януари 2019 г. Проучването приписва 98% от общите проверени химически атаки на режима на Асад. Почти 90% от атаките са извършени след химическата атака в Гута през август 2013 г.

Сирия се присъединява към Конвенцията за химическите оръжия и е членка на ОЗХО през октомври 2013 г., и в момента има три мисии на ОЗХО с мандат на ООН за разследване на проблеми с химическите оръжия в Сирия. Заключенията се предоставят на органите на ООН.

През април 2021 г. Сирия е спряна от ОЗХО чрез публично гласуване на държавите-членки, защото не сътрудничи с екипа за идентификация на разследването (IIT) на органа и нарушава Конвенцията за химическите оръжия. Резултатите от друг доклад за разследване, публикуван от OPCW-IIT през юли 2021 г., заключава, че сирийският режим е участвал в потвърдени химически атаки най-малко 17 пъти, от докладваните 77 атаки с химическо оръжие, приписвани на асадстките сили. Към март 2023 г. независимите анкетни комисии на ООН са потвърдили най-малко девет химически атаки, извършени от сили, лоялни на правителството на Асад.

Най-смъртоносната химическа атака са химическите атаки в Гута, когато правителствените сили на Асад изстрелват нервнопаралитичното вещество зарин в цивилни райони по време на бруталната си обсада на Източна Гута в ранните часове на 21 август 2013 г. Хиляди заразени и умиращи жертви наводняват близките болници, показвайки симптоми като пяна, телесни конвулсии и други невротоксични симптоми. Приблизително 1100-1500 цивилни, включително жени и деца, се смята, че са убити при атаките. Атаката е международно осъдена и представлява най-смъртоносната употреба на химически оръжия от войната между Иран и Ирак.

През април 2017 г. има химическа атака със зарин у която убива повече от 80 души. Атаката кара президента на САЩ Доналд Тръмп да нареди на американските военни да изстрелят 59 ракети по сирийската въздушна база „Шайрат“. Няколко месеца по-късно съвместен доклад на ООН и международни инспектори по химически оръжия заключава, че атаката е дело на режима на Асад.

През април 2018 г. е химическа атака в Дума, което кара САЩ и техните съюзници да обвинят Асад в нарушаване на международните закони и инициираха съвместни ракетни удари по съоръжения за химически оръжия в Дамаск и Хомс. И Сирия, и Русия отричат намесата на сирийското правителство към този момент. Третият доклад, публикуван на 27 януари 2023 г. от OPCW-IIT, заключава, че режимът на Асад е отговорен за химическата атака в Дума през 2018 г., която убива най-малко 43 цивилни.

Личен живот

Асад говори свободно английски и основен разговорен френски, след като е учил във френско-арабското училище ал-Хурия в Дамаск.

През декември 2000 г. Асад се жени за Асма Ахрас, британска гражданка от сирийски произход от Актън, Лондон. През 2001 г. Асма ражда първото им дете, син на име Хафез на името на дядото му Хафез ал-Асад. Хафез завършва Московския държавен университет през лятото на 2023 г. с магистърска теза по теория на числата. През 2003 г. се ражда дъщеря им Зейн, последвана от втория им син Карим през 2004 г. През януари 2013 г. Асад заявява в интервю, че съпругата му е бременна; обаче по-късно няма съобщения, че имат четвърто дете.

Башар ал-Асад е мюсюлманин алавит. Прави хадж два пъти – през 1999 г. и през 2000 г.

Сестрата му Бушра ал-Асад и майка им Аниса Махлуф напускат Сирия съответно през 2012 г. и 2013 г., за да живеят в Обединените арабски емирства. Махлуф умира в Дамаск през 2016 г.

Външни препратки

• Официален уебсайт
  • Biography, decrees, speeches, interviews, press releases

Вижте също

• Гражданска война в Сирия
• МАЙЕР, М., Политическа география на Близкия изток, НБУ

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bashar al-Assad в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​