Армения: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 39: | Ред 39: | ||
'''Република Армения''' е [[държава]] в Югозападна [[Азия]]. Тя граничи с [[Турция]] на запад, [[Грузия]] на север. Има общи граници и с [[Азербайджан]] на изток и с [[Иран]] на юг. [[Столица|Столицата]] ѝ е [[Ереван]]. От 1922 до 1991 г. страната е част от [[СССР]] под името [[Арменска съветска социалистическа република]]. Площта |
'''Република Армения''' е [[държава]] в Югозападна [[Азия]]. Тя граничи с [[Турция]] на запад, [[Грузия]] на север. Има общи граници и с [[Азербайджан]] на изток и с [[Иран]] на юг. [[Столица|Столицата]] ѝ е [[Ереван]]. От 1922 до 1991 г. страната е част от [[СССР]] под името [[Арменска съветска социалистическа република]]. Площта ѝ е 29 743 км², от които 28 342 км² суша и 1 401 км² водна площ. |
||
== История == |
== История == |
||
Ред 46: | Ред 46: | ||
Арменската държава възниква през [[6 век пр.н.е.]] на територията на [[Мала Азия]], където нейни предшественици са били: царството Урарту, Хетската империя, Фригия и редица малки държави и [[конфедерация|конфедерации]] като Хайаса. [[Арменски език|Арменският език]] е самостоятелен клон от [[Индоевропейска група езици|Индоевропейската група езици]]. |
Арменската държава възниква през [[6 век пр.н.е.]] на територията на [[Мала Азия]], където нейни предшественици са били: царството Урарту, Хетската империя, Фригия и редица малки държави и [[конфедерация|конфедерации]] като Хайаса. [[Арменски език|Арменският език]] е самостоятелен клон от [[Индоевропейска група езици|Индоевропейската група езици]]. |
||
Армения е първата държава, която приема [[християнство]]то като официална религия ([[301]] г.). Последното Арменско [[царство]] ([[1050]] - [[1375]] г.) обхваща земи, които днес се намират в югоизточна [[Турция]]. [[Персия]], [[Византия]], [[араби]]те, [[монголи]]те и [[турци]]те господстват на нейна територия до [[19 век]]. През [[1820]] г. част от историческа Армения |
Армения е първата държава, която приема [[християнство]]то като официална религия ([[301]] г.). Последното Арменско [[царство]] ([[1050]] - [[1375]] г.) обхваща земи, които днес се намират в югоизточна [[Турция]]. [[Персия]], [[Византия]], [[араби]]те, [[монголи]]те и [[турци]]те господстват на нейна територия до [[19 век]]. През [[1820]] г. част от историческа Армения, намираща се под персийско владичество, е присъединена към [[Русия]]. През периода [[1918]] – [[1920]] г. Армения е независима [[република]]. В края на [[1920]] г., Турция завладява западна Армения, а [[Червена армия|Червената армия]] окупира Източна Армения. Последната е присъединена към образуваната на [[12 март]] [[1922]] година [[Закавказка съветска федеративна социалистическа република|Задкавказката съветска федеративна социалистическа република]], която е една от основателките на [[СССР|Съветския съюз]] ( [[30 декември]] [[1922]] г.). На [[5 декември]] [[1936]] Задкавказката СФРС е разформирована и е образувана [[Арменска съветска социалистическа република|Арменската съветска социалистическа република]]. През [[1991]] г., Арменската ССР обявява независимостта си от СССР. |
||
== Държавно устройство == |
== Държавно устройство == |
||
{{основна|Държавно устройство на Армения}} |
{{основна|Държавно устройство на Армения}} |
||
Армения е [[президентска република]]. Президентът на Армения се избира за срок от 5 години, като не може да бъде избиран повече от два мандата последователно. Кандидатите за президент трябва да са над 35 години и да са живяли в Армения поне 10 години. |
|||
Република Армения |
|||
== Административно деление == |
== Административно деление == |
||
{{основна|Административно деление на Армения}} |
{{основна|Административно деление на Армения}} |
||
Република Армения административно е разделена на 11 окръга. |
Република Армения административно е разделена на 11 окръга, които включват градски и селски общини. |
||
== География == |
== География == |
||
{{основна|География на Армения}} |
{{основна|География на Армения}} |
||
Армения е страна |
Армения е страна в южен [[Кавказ]] без излаз на море. Разположена е между [[Черно море]] и [[Каспийско море]]. По-голямата част от територията е планинска с гори и бързотечащи реки. Най-високата точка на страната е разположена в планината Арагатс на 4 095 метра надморска височина, а най-ниската е около 400 м. Езерото Севан, разположено в арменските планини, е второто по големина [[езеро]] на надморска височина над 1900 м. |
||
===Климат=== |
===Климат=== |
||
Ред 112: | Ред 112: | ||
{{основна|Население на Армения}} |
{{основна|Население на Армения}} |
||
Армения има [[население]] от 3 215 800 души (април 2006) и е втората по гъстотата на населнието сред бившите съветски [[република|републики]]. След разпадането на [[СССР]] съществува проблем със спада в населението поради високи равнища на |
Армения има [[население]] от 3 215 800 души (април 2006) и е втората по гъстотата на населнието сред бившите съветски [[република|републики]]. След разпадането на [[СССР]] съществува проблем със спада в населението поради високи равнища на миграция, но този проблем в момента е значително по-малък. Основната причина за това е притокът на арменци, завръщащи се в страната си, като тази тенденция се очаква да продължи и занапред. Дори се смята, че до 2010 година Армения ще възвърне положителните нива на своя [[естествен прираст]] на населението. |
||
Етническите [[арменци]] са 97,9% от населението. По-големи малцинства са: [[йезиди|йезидите]] 1,3% и [[руснаци|руснаците]] - 0,5%, освен тях има още [[асирийци]], [[украинци]], [[гърци]], [[кюрди]], [[грузинци]] и [[беларуси]]. Има също и малки общности на [[власи]] и др. По съветско [[време]] [[азербайджанци]]те представляват втората по големина група в страната (около 2,5% от населението през 1989). В резултат на конфликта в [[Нагорни Карабах]] почти всички азербайджанци напускат Армения и се преселват в [[Азербайджан]]. |
Етническите [[арменци]] са 97,9% от населението. По-големи малцинства са: [[йезиди|йезидите]] 1,3% и [[руснаци|руснаците]] - 0,5%, освен тях има още [[асирийци]], [[украинци]], [[гърци]], [[кюрди]], [[грузинци]] и [[беларуси]]. Има също и малки общности на [[власи]] и др. По съветско [[време]] [[азербайджанци]]те представляват втората по големина група в страната (около 2,5% от населението през 1989). В резултат на конфликта в [[Нагорни Карабах]] почти всички азербайджанци напускат Армения и се преселват в [[Азербайджан]]. |
||
Ред 128: | Ред 128: | ||
Парична единица: Драм <br.> |
Парична единица: Драм <br.> |
||
Автомобилен код: АRМ<br.> |
Автомобилен код: АRМ<br.> |
||
Брутен вътрешен продукт |
Брутен вътрешен продукт (щ.д.): 11,2 милиарда (2001)<br.> |
||
Ръст на промишленоста |
Ръст на промишленоста (%): 3,8% (2001)<br.> |
||
Обем на вноса |
Обем на вноса (щ.д.): 868,6 милиона (2001)<br.> |
||
Ръст на инфлацията |
Ръст на инфлацията (%): 3,1% (2000)<br.> |
||
== Култура == |
== Култура == |
Версия от 19:33, 21 септември 2009
- Вижте пояснителната страница за други значения на Армения.
Армения | |
Девиз: -няма | |
География и население | |
---|---|
Площ | 29 800 km² (на 138-мо място) |
Столица | Ереван |
Най-голям град | Ереван |
Официален език | |
Религия | християнство |
Население (2007) | 3 002 904 (на 135-мо място) |
Гъстота на нас. | 98,5 души/km² |
Управление | |
Форма | |
Президент на Армения | Вахагън Хачатурян |
История | |
Независимост -призната | от Съветския съюз 21 септември, 1991 |
Икономика | |
БВП (ППС, 2007) | $ 7 947 млн (1) (на 119-то място) |
БВП на човек (ППС) | $ 2 297 |
Валута | Драм (AMD) |
Други данни | |
Часова зона | UTC+4 |
Автомобилно движение | дясно |
Интернет домейн | am |
Телефонен код | 374 |
ITU префикс | ARM |
Официален сайт | www.gov.am/en/ |
(1): Приблизителна оценка | |
Армения в Общомедия |
Република Армения е държава в Югозападна Азия. Тя граничи с Турция на запад, Грузия на север. Има общи граници и с Азербайджан на изток и с Иран на юг. Столицата ѝ е Ереван. От 1922 до 1991 г. страната е част от СССР под името Арменска съветска социалистическа република. Площта ѝ е 29 743 км², от които 28 342 км² суша и 1 401 км² водна площ.
История
Арменската държава възниква през 6 век пр.н.е. на територията на Мала Азия, където нейни предшественици са били: царството Урарту, Хетската империя, Фригия и редица малки държави и конфедерации като Хайаса. Арменският език е самостоятелен клон от Индоевропейската група езици.
Армения е първата държава, която приема християнството като официална религия (301 г.). Последното Арменско царство (1050 - 1375 г.) обхваща земи, които днес се намират в югоизточна Турция. Персия, Византия, арабите, монголите и турците господстват на нейна територия до 19 век. През 1820 г. част от историческа Армения, намираща се под персийско владичество, е присъединена към Русия. През периода 1918 – 1920 г. Армения е независима република. В края на 1920 г., Турция завладява западна Армения, а Червената армия окупира Източна Армения. Последната е присъединена към образуваната на 12 март 1922 година Задкавказката съветска федеративна социалистическа република, която е една от основателките на Съветския съюз ( 30 декември 1922 г.). На 5 декември 1936 Задкавказката СФРС е разформирована и е образувана Арменската съветска социалистическа република. През 1991 г., Арменската ССР обявява независимостта си от СССР.
Държавно устройство
Армения е президентска република. Президентът на Армения се избира за срок от 5 години, като не може да бъде избиран повече от два мандата последователно. Кандидатите за президент трябва да са над 35 години и да са живяли в Армения поне 10 години.
Административно деление
Република Армения административно е разделена на 11 окръга, които включват градски и селски общини.
География
Армения е страна в южен Кавказ без излаз на море. Разположена е между Черно море и Каспийско море. По-голямата част от територията е планинска с гори и бързотечащи реки. Най-високата точка на страната е разположена в планината Арагатс на 4 095 метра надморска височина, а най-ниската е около 400 м. Езерото Севан, разположено в арменските планини, е второто по големина езеро на надморска височина над 1900 м.
Климат
Климатът в страната е континентален. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Зимите са много студени с изобилие от сняг.
температура | януари | февуари | март | април | май | юни | юли | август | септември | октомври | ноември | декември |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
минимална | -8° C | -4° C | 1° C | 6° C | 10° C | 14° C | 19° C | 19° C | 13° C | 7° C | 0° C | -5° C |
максимална | 1° C | 7° C | 14° C | 19° C | 24° C | 30° C | 34° C | 34° C | 29° C | 21° C | 13° C | 3° C |
Население
Армения има население от 3 215 800 души (април 2006) и е втората по гъстотата на населнието сред бившите съветски републики. След разпадането на СССР съществува проблем със спада в населението поради високи равнища на миграция, но този проблем в момента е значително по-малък. Основната причина за това е притокът на арменци, завръщащи се в страната си, като тази тенденция се очаква да продължи и занапред. Дори се смята, че до 2010 година Армения ще възвърне положителните нива на своя естествен прираст на населението.
Етническите арменци са 97,9% от населението. По-големи малцинства са: йезидите 1,3% и руснаците - 0,5%, освен тях има още асирийци, украинци, гърци, кюрди, грузинци и беларуси. Има също и малки общности на власи и др. По съветско време азербайджанците представляват втората по големина група в страната (около 2,5% от населението през 1989). В резултат на конфликта в Нагорни Карабах почти всички азербайджанци напускат Армения и се преселват в Азербайджан.
Възрастова структура (%)
- 0 - 14 години - 22,2% (M: 374 597; Ж: 363 115)
- 15 - 64 години – 67,7% (M: 1 104 100; Ж: 1 150 282)
- 65 години и по-възрастни 10,1% (M: 141 330; Ж: 196 675)
Брой на работещите 1,4 млн. (2001)
Икономика
Все още слабо развита.
Парична единица: Драм <br.> Автомобилен код: АRМ<br.> Брутен вътрешен продукт (щ.д.): 11,2 милиарда (2001)<br.> Ръст на промишленоста (%): 3,8% (2001)<br.> Обем на вноса (щ.д.): 868,6 милиона (2001)<br.> Ръст на инфлацията (%): 3,1% (2000)<br.>
Култура
- Месроп Мащоц
- Григор Нарекаци
- Мовсес Хоренаци
- Анания Ширакаци
- Момик
- Аршил Горкий
- Гарзу
- Фрик
- Хачар
- Жансем
- Уилям Сароян
- Рафи
Други
Външни препратки
- Онлайн Армения, Новости из Армении, Еревана, армянская музыка, армянские фильмы
- Armenica.org История на Армения
- Официален сайт на Президента на Армения
- Официален сайт на правителството на Армения
- Официален сайт на Парламента на Армения
|
|
|
|