Албания: Разлика между версии

Албания
	Албания
	Знаме Герб Герб
	Девиз: няма
География и население
Площ	28 748 km²; (на 139-то място)
Столица	Тирана
Най-голям град	Тирана
Официален език	албански език
Население (2009)	3 170 048; (на 133-то място)
Гъстота на нас.	97,2 души/km²
История
Независимост от Османската империя	28 ноември 1912
Икономика
БВП (ППС, 2004)	$ 17 , 402 млрд; (на 113-то място)
БВП на човек (ППС)	$ 5 000(1)
Валута	Лек (ALL)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Автомобилно движение	дясно
Интернет домейн	al
Телефонен код	355
ITU префикс	ALB
Официален сайт	www.kryeministria.al/en/
	(1): по приблизителна оценка
	Албания в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:44, 28 септември 2010

Тази статия е за държавата на Балкансия полуостров. За историческата държава в Кавказ вижте Кавказка Албания.

Република Албания (на албански: Shqipëria, изговаря се Шкипърия, което означава "Земята на орлите") е страна в Югоизточна Европа. Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад, както и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 км², от които 27 805 км² суша и 1 371 км² водна площ.

История

Основна статия: История на Албания

В днешна Албания са се намирали няколко гръцки колонии, а по-късно там е разположена част от римската провинция Илирик. За първи път понятието "албански" се среща в един от текстовете на "бащата на съвременната география" Клавдий Птоломей през ІІ век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в хрониките на византийските историци. След като попада под властта на България в перода 9-13 век и за кратко е част от Византийската и Сръбската държава, тя става част от Османската империя през 1478 г.

По време на Балканската война, през 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора. След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили лобират за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче страда от административна и дипломатическа неопитност, поради което напуска албанския трон само шест месеца след като го е заел. След края на Първата световна война, по силата Парижкия мирен договор, територията на Албания е разделена между Гърция, Италия и Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу І.

Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение се оглавява от комунистическата партия с лидер Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимални контакти с останалия свят.

До 1990 г., или пет години след смъртта на Ходжа, Албания е изключително изолирана комунистическа държава, която има минимален контакт дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, организираната престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово. НАТО официално покани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008. На 1 април година по-късно - 2009 г. двете страни официално се присъединиха към Алианса.

География

Основна статия: География на Албания

Релефът на Албания е предимно хълмист и планински, като най-високият връх Голям Кораб в планината Кораб е висок 2764 м. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, много от тях труднопроходими. Равнинните местности са сравнително сухи, а почвите там — неплодородни. Земеделието се развива предимно по бреговете на реките. Дрин е най-дългата река в Албания, с дължина 160 километра. Шкумбини се намира в централната част на страната. Други големи реки са Вьоса и Девол

Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има голямо наличие на солни находища.

Освен столицата Тирана, в която живеят около 1 520 000 души, главните градове са Дуръс, Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча, а пример за по-малък град е Кавая.

Климат

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000—1500 мм. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 мм, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.

Средната влажност на въздуха е 60-65% за цялата година.

Средни температури за Тирана
температура	януари	февуари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
минимална	5° C	6° C	8° C	11° C	15° C	19° C	21° C	21° C	18° C	14° C	11° C	7° C
максимална	12° C	13° C	14° C	18° C	21° C	25° C	28° C	28° C	25° C	22° C	16° C	13° C

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Албания

Държавният глава е президент, избиран от Кувенди Популор или Народното събрание. По голямата част от 155-те члена на това събрание се избират от албанците на всеки пет години. Президентът се подпомага от министерски съвет, който се назначава от президента.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Албания

Албания е разделена на 36 общини, или рете. Тези общини се групират в области, които са 12 на брой. Столицата Тирана има специален статут.

Население

Основна статия: Население на Албания

Според официалната албанска статистика, 95% от населението са албанци, известни и като арнаути, а най-голямото малцинство е от гърци (3%). Останалите официално признати малцинства са аромъни (власи) и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). В Албания живеят и българи, черногорци и цигани.

За принадлежността на славяноезичното население в посочените области (около Охридското езеро ) се води спор между България и Република Македония. Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище. В Албания албанският е официален език, но се говори и гръцки, български или македонски език, аромънски (влашки), и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Черна гора и Гърция.

Българите в Албания

В днешно време българите в Албания са групирани главно в три района: Историческа Кутмичевица с център Мала Преспа (около Преспанското езеро, Корчанско и Костурско) - главно християни; Голо Бърдо/Дебърско (Пешкапийско - „Голо Бърдо“ и „Поле“) - главно мюсюлмани и в областта „Гора“ (на границата с Косово и Република Македония) - мюсюлмани.

Във вътрешността на Албания броят на българите е много по-голям, но липсва официална статистика за точния им брой (вътрешна миграция-Берат, Тирана, Драч, Елбасан, Шкодра,Корча и други градове).

Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици призна, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров "Българите в Албания" и други.

Според вестник "Монитор" броят на българите от някои на градовете в Албания е следният: Елбасан (4-5 хиляди), Тирана (3-4 хиляди), Дуръс (2-3 хиляди), Пешкопия (около 1000 души).

Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в нашите висши и средни училища. Въпреки многото пропаганди (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, те до голяма степен са запазили своите български корени и обичаи.

Икономика

Основна статия: Икономика на Албания

Албания е аграрна страна и е една от най-бедните държави в Европа.^[1] БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.^[2] Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високоправителствени нива и организираната престъпност.

Албания почти не изнася, но внася от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите за внос идват от тези помощи и от средствата, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания.

Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6 000 на глава от населението — в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% — на промишлеността и 59,5% — на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души или по-малко от 1/3 от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието — 58%.

По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са и липсата на адекватна инфраструктура, големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.

Религия

След окупирането от османците, мнозинството от албанците е мюсюлманско (50%), въпреки че религията е забранена по време на комунизма. Другите вероизповедания в страната са източноправославие (35%) и римокатолицизъм (15%).

Култура

Основна статия: Култура на Албания

По повод на културната изостаналост на албанците, Любен Каравелов твърди: „Освен сърбите и българите, на Балканския полуостров живеят още три народности: гърци, румънци и арнаути; първите две народности имат своя култура и свой политически живот, а последната се намира в детско състояние.“ [1]

През по-голямата част от съществуването си албанската култура се развива почти изолирана от останалите култури. До идването на комунистите на власт след края на Втората световна война, обществото има предимно родово-кастов характер. В Албания кръвната вендета все още се практикува.^[3]

Грамотността в Албания е 93% — сравнително висока в световен мащаб, но все пак най-ниската в Европа.

Вижте също

Източници

↑ Albania Country Brief. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.
↑ Albania's GDP per capita in PPS (2008) // Eurostat. Посетен на 2009-10-02.
↑ http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/4273020.stm

Външни препратки

[1] Albania Country Brief. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.

[2] Albania's GDP per capita in PPS (2008) // Eurostat. Посетен на 2009-10-02.

[3] ttps://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/4273020.stm

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 |}}
-'''Република Албания''' (на [[албански език|албански]]: ''Shqipëria'', изговаря се ''Шкипърия'', което означава "''Земята на орлите''") е страна в Югоизточна [[Европа]]. Граничи с [[Черна гора (република)|Черна гора]] на север, [[Косово]] на североизток, [[Република Македония]] на изток и [[Гърция]] на юг. Има излаз на [[Адриатическо море]] на запад, както и на [[Йонийско море]] на югозапад. Площта ѝ е 29 176 км², от които 27 805 км² суша и 1 371 км² водна площ.
+'''Република Албания''' (на [[албански език|албански]]: ''Shqipëria'', изговаря се ''Шкипърия'', което означава "''Земята на орлите''") е страна в Югоизточна [[Европа]]. Граничи с [[Черна гора (република)|Черна гора]] на север, [[Косово]] на североизток, [[Република Македония]] на изток и [[Гърция]] на юг. Има излаз на [[Адриатическо море]] на запад, както и на [[Йонийско море]] на югозапад. Площта ѝ е 29&nbsp;176&nbsp;км², от които 27&nbsp;805&nbsp;км² суша и 1&nbsp;371&nbsp;км² водна площ.
 == История ==
@@ Ред 44: / Ред 44: @@
 {{основна|История на Албания}}
-В днешна Албания са се намирали няколко гръцки колонии, а по-късно там е разположена част от [[Римска империя|римската]] провинция [[Илирик]]. За първи път понятието "албански" се среща в един от текстовете на "бащата на съвременната география" [[Клавдий Птоломей]] през ІІ-ри век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в хрониките на византийските историци. След като попада под властта,на България в перода 9-13 век и за кратко е част от Византийската и Сръбската държава, тя става част от [[Османска империя|Османската империя]] през [[1478]] г.
+В днешна Албания са се намирали няколко гръцки колонии, а по-късно там е разположена част от [[Римска империя|римската]] провинция [[Илирик]]. За първи път понятието "албански" се среща в един от текстовете на "бащата на съвременната география" [[Клавдий Птоломей]] през ІІ век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в хрониките на византийските историци. След като попада под властта на България в перода 9-13 век и за кратко е част от Византийската и Сръбската държава, тя става част от [[Османска империя|Османската империя]] през [[1478]] г.
-По време на [[Балканска война|Балканската война]], през 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с [[декларация от Вльора|декларацията от Вльора]]. След като страната извоюва своята политическа независимост,тя се превръща в конституционна монархия.Великите сили лобират за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче страда от административна и дипломатическа неопитност, поради което напуска албанския трон само шест месеца, след като го е заел. След краят на [[Първата световна война]], по силата Парижкия мирен договор, територията на Албания е разделена между Гърция, Италия и Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1920 г. е създаден първия парламент в Албания. През 1928г, парламента е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившия министър-председател и бивш президент [[Ахмед Зогу]], който е коронясан за крал под името Зогу І.
+По време на [[Балканска война|Балканската война]], през 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с [[декларация от Вльора|декларацията от Вльора]]. След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили лобират за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче страда от административна и дипломатическа неопитност, поради което напуска албанския трон само шест месеца след като го е заел. След края на [[Първата световна война]], по силата Парижкия мирен договор, територията на Албания е разделена между Гърция, Италия и Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент [[Ахмед Зогу]], който е коронясан за крал под името Зогу І.
-Страната е окупирана от [[Италия]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Съпротивителното движение се оглавява от комунистическата партия с лидер [[Енвер Ходжа]]. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и останалите държави от [[Източен блок|Източния блок]], но след смъртта на [[Сталин]] той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към [[Китай]] на [[Мао Дзедун]]. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана, и поддържа минимални контакти с останалия свят.
+Страната е окупирана от [[Италия]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Съпротивителното движение се оглавява от комунистическата партия с лидер [[Енвер Ходжа]]. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и останалите държави от [[Източен блок|Източния блок]], но след смъртта на [[Сталин]] той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към [[Китай]] на [[Мао Дзедун]]. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимални контакти с останалия свят.
 До [[1990]] г., или пет години след смъртта на Ходжа, Албания е изключително изолирана комунистическа държава, която има минимален контакт дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, [[организирана престъпност|организираната престъпност]], както и с многото албански [[бежанец|бежанци]] от [[Косово]].
@@ Ред 65: / Ред 65: @@
 Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са [[нефт]], [[природен газ]], [[въглища]], [[желязна руда]], [[боксит]]и, [[хром]], [[мед (елемент)|медна руда]] и [[никел]]. Има голямо наличие на [[сол]]ни находища.
-Освен столицата Тирана, в която живеят около 1 520&nbsp;000 души, главните градове са [[Дуръс]], [[Елбасан]], [[Шкодра]], [[Вльора]] и [[Корча]], а пример за по-малък град е [[Кавая]].
+Освен столицата Тирана, в която живеят около 1&nbsp;520&nbsp;000 души, главните градове са [[Дуръс]], [[Елбасан]], [[Шкодра]], [[Вльора]] и [[Корча]], а пример за по-малък град е [[Кавая]].
 === Климат ===
-Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 — 1500 мм. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 мм, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.
+Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000—1500 мм. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 мм, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.
-Средната влажност на въздуха е 60-65 % за цялата година.
+Средната влажност на въздуха е 60-65% за цялата година.
 {| class="wikitable"
@@ Ред 121: / Ред 121: @@
 {{основна|Държавно устройство на Албания}}
-Държавният глава е президент, избиран от [[Кувенди Популор]], или Народното събрание. По голямата част от 155-те члена на това събрание се избират от албанците на всеки пет години. Президентът се подпомага от министерски съвет, който се назначава от президента.
+Държавният глава е президент, избиран от [[Кувенди Популор]] или Народното събрание. По голямата част от 155-те члена на това събрание се избират от албанците на всеки пет години. Президентът се подпомага от министерски съвет, който се назначава от президента.
 == Административно деление ==
@@ Ред 143: / Ред 143: @@
 Във вътрешността на Албания броят на българите е много по-голям, но липсва официална статистика за точния им брой (вътрешна миграция-[[Берат]], [[Тирана]], [[Драч]], [[Елбасан]], [[Шкодра]],[[Корча]] и други градове).
-[[Сали Бериша]] през 2000 г. пръв от албанските политици призна, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни [[учен]]и и международни организации както и по данни на [[Българска екзархия|Екзархия]]та, доклади на Българското [[консул]]ство в Албания, книгата на [[Светлозар Елдъров]] "[[Българите в Албания]]" и други.
+[[Сали Бериша]] през 2000 г. пръв от албанските политици призна, че българите в пределите на държавата са около 50&nbsp;000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни [[учен]]и и международни организации както и по данни на [[Българска екзархия|Екзархия]]та, доклади на Българското [[консул]]ство в Албания, книгата на [[Светлозар Елдъров]] "[[Българите в Албания]]" и други.
-Според [[вестник]] "[[Монитор (вестник)|Монитор]]" броят на българите от някои на градовете в Албания е следния: [[Елбасан]] (4-5 хиляди), [[Тирана]] (3-4 хиляди), [[Дуръс]] (2-3 хиляди), [[Пешкопия]] (около 1000 души).
+Според [[вестник]] "[[Монитор (вестник)|Монитор]]" броят на българите от някои на градовете в Албания е следният: [[Елбасан]] (4-5 хиляди), [[Тирана]] (3-4 хиляди), [[Дуръс]] (2-3 хиляди), [[Пешкопия]] (около 1000 души).
 Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в нашите висши и средни училища.
@@ Ред 157: / Ред 157: @@
 [[Файл:ALB 20070713 img 1250.jpg|мини|220п|В столицата Тирана е концентрирана почти цялата икономическа дейност на страната.]]
-Албания е аграрна страна, и е една от най-бедните държави в [[Европа]].<ref>[http://www.dfat.gov.au/GEO/albania/country_brief.html Albania Country Brief]. [[Министерство на външните работи и търговията]] ([[Правителство на Австралия|Австралия]]), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.</ref> БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.<ref>{{cite web |url=http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/2-25062009-BP/EN/2-25062009-BP-EN.PDF|title=Albania's GDP per capita in PPS (2008) |publisher=Eurostat |accessdate=2009-10-02}}</ref> Страната има проблем с високата [[безработица]], [[корупция]]та, която достига високоправителствени нива, и [[организирана престъпност|организираната престъпност]].
+Албания е аграрна страна и е една от най-бедните държави в [[Европа]].<ref>[http://www.dfat.gov.au/GEO/albania/country_brief.html Albania Country Brief]. [[Министерство на външните работи и търговията]] ([[Правителство на Австралия|Австралия]]), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.</ref> БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.<ref>{{cite web |url=http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/2-25062009-BP/EN/2-25062009-BP-EN.PDF|title=Albania's GDP per capita in PPS (2008) |publisher=Eurostat |accessdate=2009-10-02}}</ref> Страната има проблем с високата [[безработица]], [[корупция]]та, която достига високоправителствени нива и [[организирана престъпност|организираната престъпност]].
 Албания почти не [[износ|изнася]], но [[внос|внася]] от [[Гърция]] и [[Италия]], от които получава и финансова помощ. Парите за внос идват от тези помощи и от средствата, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания.
-Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6&nbsp;000 на глава от населението — в региона по-нисък БВП има само [[Косово]]. От БВП, 20,6% се падат на [[земеделие]]то и селското стопанство, 19,9% — на промишлеността, и 59,5% — на услугите. Въпреки, че населението е 3&nbsp;970&nbsp;000 души, работната ръка възлиза на 1&nbsp;090&nbsp;000 души, или по-малко от 1/3 от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието — 58%.
+Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6&nbsp;000 на глава от населението — в региона по-нисък БВП има само [[Косово]]. От БВП 20,6% се падат на [[земеделие]]то и селското стопанство, 19,9% — на промишлеността и 59,5% — на услугите. Въпреки че населението е 3&nbsp;970&nbsp;000 души, работната ръка възлиза на 1&nbsp;090&nbsp;000 души или по-малко от 1/3 от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието — 58%.
-По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са и липсата на адекватна инфраструктура, големият бюджетен дефицит (близо $ 1 млрд.) и недостигът на електричество.
+По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са и липсата на адекватна инфраструктура, големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.
 == Религия ==
@@ Ред 174: / Ред 174: @@
 „Освен сърбите и българите, на Балканския полуостров живеят още три народности: гърци, румънци и арнаути; първите две народности имат своя култура и свой политически живот, а последната се намира в детско състояние.“ [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=179&WorkID=14561&Level=2]
-През по-голямата част от съществуването си, албанската култура се развива почти изолирана от останалите култури. До идването на [[комунисти]]те на власт след края на Втората световна война, обществото има предимно родово-кастов характер. В Албания кръвната [[вендета]] все още се практикува.<ref>http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/4273020.stm</ref>
+През по-голямата част от съществуването си албанската култура се развива почти изолирана от останалите култури. До идването на [[комунисти]]те на власт след края на Втората световна война, обществото има предимно родово-кастов характер. В Албания кръвната [[вендета]] все още се практикува.<ref>http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/4273020.stm</ref>
 Грамотността в Албания е 93% — сравнително висока в световен мащаб, но все пак най-ниската в Европа.