Fire and Ice: Разлика между версии

*Fire and Ice*
	Fire and Ice
Албум на Ингви Малмстийн
Записан	Criteria Studios, Маями, Флорида (миксиран в Electric Lady Studios)
Издаден	31 март 1992
Жанр	нео-класически метъл
Времетраене	64:07
Музикален издател	Elektra
Пореден албум	9
Продуцент(и)	Ингви Малмстийн
Език	английски
Хронология на Ингви Малмстийн

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 18:32, 29 октомври 2017

Fire and Ice е студиен албум на китариста Ингви Малмстийн, издаден през 1992 г.

През 1991 г., Малмстийн напуска Polydor и подписва договор с Elektra/WEA Entertainment. По това време Електра подписва договори с метъл групи и после ги унищожава (и групите и договорите), за да разчисти място за „алтернативната музика“. В резултат този албум е слабо промотиран от лейбъла, чиито шефове се борят за лидерската позиция в компанията (това продължава до средата на 1994 г.). В периода 1991-93 ръководеща роля в компанията имат последователно Боб Краснов, Анита Бекр и Натали Кол, което прави лейбъла изключително хаотичен. Когато най-накрая е избрана Силвия Роун, тя решава да премахне всички групи от 80-те от лейбъла като ги банкрутира. По този начин е навредено и на кариерата на Малмстийн.

„Fire & Ice“ е третият и последен албум (първият е „Odyssey“ от 1988), с който китаристът се опитва да постигне комерсиален успех. Албумът е лошо направен, а сингълът е с кийборд в основата (в годините след Нирвана). Албумът (като изключим песента „Teaser“) е най-близо до нео-класическото метъл звучене от всички албуми на Малмстийн дотогава. В него са включени трии нео-класически инструментала и няколко добри парчета в същия стил.

Албумът не успява да пожъне очаквания комерсиален успех в САЩ. Въпреки това той става три пъти платинен в Япония, където Малмстийн се продава добре и до днес. Един от факторите, който е пречка за успеха на албума (освен лошото промотиране от страна на лейбъла) е нарастващата публика на грънджа.

Съдържание

Музиката и текстовете изцяло са написани от Ингви Малмстийн, с изключение на посочените.

„Perpetual“ – 4:12
„Dragonfly“ – 4:48 (Текст: Йоран Едман, Малмстийн)
„Teaser“ – 3:27 (Текст: Едман, Малмстийн)
„How Many Miles to Babylon“ – 6:09 (Текст: Едман, Малмстийн)
„Cry No More“ – 5:15 (Текст: Едман, Малмстийн)
„No Mercy“ – 5:29
„C'est La Vie“ – 5:17 (Текст: Едман, Малмстийн)
„Leviathan“ – 4:20
„Fire & Ice“ – 4:28 (Текст: Едман, Малмстийн)
„Forever is a Long Time“ – 4:25 (Текст: Едман, Малмстийн)
„I'm My Own Enemy“ – 6:07 (Текст: Едман)
„All I Want is Everything“ – 4:00
„Golden Dawn“ – 1:29
„Final Curtain“ – 4:43

Бонус песен в японското издание

„Broken Glass“

Състав

Ингви Малмстийн - всички електрически и акустични китари, ситар, Taurus бас педал, бек вокали
Йоран Едман - вокал
Сванте Хенрисон - бас, чело
Матс Олаусон - клавишни
Бу Вернер - барабани, бек вокали
Михаел Вон Норинг - барабани в "Leviathan"
Лоло Ланербак - флейта

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eclipse (Yngwie Malmsteen album) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 През [[1991]] г., Малмстийн напуска [[Polydor]] и подписва договор с [[Elektra]]/WEA Entertainment. По това време Електра подписва договори с метъл групи и после ги унищожава (и групите и договорите), за да разчисти място за „алтернативната музика“. В резултат този албум е слабо промотиран от лейбъла, чиито шефове се борят за лидерската позиция в компанията (това продължава до средата на [[1994]] г.). В периода 1991-93 ръководеща роля в компанията имат последователно Боб Краснов, Анита Бекр и Натали Кол, което прави лейбъла изключително хаотичен. Когато най-накрая е избрана Силвия Роун, тя решава да премахне всички групи от 80-те от лейбъла като ги банкрутира. По този начин е навредено и на кариерата на Малмстийн.
-„Fire & Ice“ е третият и последен албум (първият е „[[Odyssey]]“ от [[1988]]), с който китаристът се опитва да постигне комерсиален успех. Албумът е лошо направен, а сингълът е с кийборд в основата (в годините след [[Нирвана]]). Албумът (като изключим песента „Teaser“) е най-близо до нео-класическото метъл звучене от всички албуми на Малмстийн дотогава. В него са включени три зашеметяващи нео-класически инструментала и няколко добри парчета в същия стил.
+„Fire & Ice“ е третият и последен албум (първият е „[[Odyssey]]“ от [[1988]]), с който китаристът се опитва да постигне комерсиален успех. Албумът е лошо направен, а сингълът е с кийборд в основата (в годините след [[Нирвана]]). Албумът (като изключим песента „Teaser“) е най-близо до нео-класическото метъл звучене от всички албуми на Малмстийн дотогава. В него са включени трии нео-класически инструментала и няколко добри парчета в същия стил.
 Албумът не успява да пожъне очаквания комерсиален успех в [[Съединени американски щати|САЩ]]. Въпреки това той става три пъти платинен в [[Япония]], където Малмстийн се продава добре и до днес. Един от факторите, който е пречка за успеха на албума (освен лошото промотиране от страна на лейбъла) е нарастващата публика на [[гръндж]]а.