Направо към съдържанието

Иван Асен III: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 24: Ред 24:
}}
}}


'''Ива̀н Асѐн III''' или '''Иван III Асен''' е [[България|български]] [[цар]] през [[1279]] .
⚫
'''Ива̀н Асѐн III''' или '''Иван III Асен''' е [[България|български]] [[цар]] през [[1279]]. Той е първородният син на цар [[Мицо Асен]]. Майка му е [[Мария Асенина]], дъщеря на [[Иван Асен II]]. Семейството на Иван Асен III се укрива във [[Византия|Византийската империя]] и живее там до [[1277]] г., когато император [[Михаил VIII Палеолог]] узнава за смъртта на българския цар [[Константин Асен]] след въстанието на метежника [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. Опасявайки се от набиращия сила Ивайло, императорът решава да изпрати на престола Иван Асен III, който произхожда от Асеновия род и има законни претенции към българския престол. През 1277-8 г. Иван Асен е оженен за дъщерята на императора [[Ирина Палеологина]]. След това Михаил VIII изпраща няколко византийски армии, стремейки се да утвърди Иван Асен III на престола. Въпреки че Ивайло съумява да отблъсне повечето от византийските армии, той е обсаден за три месеца в Дръстър от изпратените от василевса наемници от [[Златна орда|Златната орда]]. Възползвайки се от обстановката, византийците обсаждат българската столица. Търновското болярство приема за истина слуха за смъртта на Ивайло и предават града, признавайки Иван Асен III за новия законен владетел.

⚫
Той е първородният син на цар [[Мицо Асен]]. Майка му е [[Мария Асенина]], дъщеря на [[Иван Асен II]]. Семейството на Иван Асен III се укрива във [[Византия|Византийската империя]] и живее там до [[1277]] г., когато император [[Михаил VIII Палеолог]] узнава за смъртта на българския цар [[Константин Асен]] след въстанието на метежника [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. Опасявайки се от набиращия сила Ивайло, императорът решава да изпрати на престола Иван Асен III, който произхожда от Асеновия род и има законни претенции към българския престол. През 1277-8 г. Иван Асен е оженен за дъщерята на императора [[Ирина Палеологина]]. След това Михаил VIII изпраща няколко византийски армии, стремейки се да утвърди Иван Асен III на престола. Въпреки че Ивайло съумява да отблъсне повечето от византийските армии, той е обсаден за три месеца в Дръстър от изпратените от василевса наемници от [[Златна орда|Златната орда]]. Възползвайки се от обстановката, византийците обсаждат българската столица. Търновското болярство приема за истина слуха за смъртта на Ивайло и предават града, признавайки Иван Асен III за новия законен владетел.


С цел да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III омъжва сестра си Кера-Мария за благородника [[Георги I Тертер|Георги Тертер]] (по-късно цар Георги I Тертер), но не успява да се сдобие с повсеместно одобрение. Ивайло отново се появява пред крепостните стени на Търновград и разбива византийските защитници на Иван Асен III. Царят и Ирина Палеологина тайно напускат столицата, вземайки със себе си скъпоценности от дворцовата съкровищница, включително и орнаменти на победени в сражение византийски императори. Достигайки до [[Несебър]], двамата отплават за Константинопол, където разяреният Михаил VIII първоначално отказва да ги приеме заради страхливата им постъпка.
С цел да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III омъжва сестра си Кера-Мария за благородника [[Георги I Тертер|Георги Тертер]] (по-късно цар Георги I Тертер), но не успява да се сдобие с повсеместно одобрение. Ивайло отново се появява пред крепостните стени на Търновград и разбива византийските защитници на Иван Асен III. Царят и Ирина Палеологина тайно напускат столицата, вземайки със себе си скъпоценности от дворцовата съкровищница, включително и орнаменти на победени в сражение византийски императори. Достигайки до [[Несебър]], двамата отплават за Константинопол, където разяреният Михаил VIII първоначално отказва да ги приеме заради страхливата им постъпка.
Ред 100: Ред 102:
{{Български владетели}}
{{Български владетели}}


[[Категория:Асеневци]]
[[Категория:Монарси на Втората българска държава]]
[[Категория:Български владетели]]
[[Категория:Православни монарси]]
[[Категория:Православни монарси]]
[[Категория:Асеневци]]

Версия от 14:53, 25 октомври 2019

Иван Асен III
цар на България
Управление1279-1280
НаследилИвайло
НаследникГеорги I Тертер
Лични данни
Роден
около 1259 г.
Починал
1303 г. (44 г.)
Семейство
ДинастияАсеневци
БащаМицо Асен
МайкаМария Асенина
БракИрина Палеологина
ПотомциАндроник Асен
Исак
Константин
Мануил
Мария Асенина
Теодора
Анна
Михаил Асен

Ива̀н Асѐн III или Иван III Асен е български цар през 1279 .

Той е първородният син на цар Мицо Асен. Майка му е Мария Асенина, дъщеря на Иван Асен II. Семейството на Иван Асен III се укрива във Византийската империя и живее там до 1277 г., когато император Михаил VIII Палеолог узнава за смъртта на българския цар Константин Асен след въстанието на метежника Ивайло. Опасявайки се от набиращия сила Ивайло, императорът решава да изпрати на престола Иван Асен III, който произхожда от Асеновия род и има законни претенции към българския престол. През 1277-8 г. Иван Асен е оженен за дъщерята на императора Ирина Палеологина. След това Михаил VIII изпраща няколко византийски армии, стремейки се да утвърди Иван Асен III на престола. Въпреки че Ивайло съумява да отблъсне повечето от византийските армии, той е обсаден за три месеца в Дръстър от изпратените от василевса наемници от Златната орда. Възползвайки се от обстановката, византийците обсаждат българската столица. Търновското болярство приема за истина слуха за смъртта на Ивайло и предават града, признавайки Иван Асен III за новия законен владетел.

С цел да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III омъжва сестра си Кера-Мария за благородника Георги Тертер (по-късно цар Георги I Тертер), но не успява да се сдобие с повсеместно одобрение. Ивайло отново се появява пред крепостните стени на Търновград и разбива византийските защитници на Иван Асен III. Царят и Ирина Палеологина тайно напускат столицата, вземайки със себе си скъпоценности от дворцовата съкровищница, включително и орнаменти на победени в сражение византийски императори. Достигайки до Несебър, двамата отплават за Константинопол, където разяреният Михаил VIII първоначално отказва да ги приеме заради страхливата им постъпка.

През 1280-1 г. Иван Асен III пътува до Златната орда, стремейки се да спечели на своя страна армиите на хан Ногай в борбата срещу Ивайло. В крайна сметка предводителят на монголо-татарите убива Ивайло, но не успява да помогне на Иван Асен III да си възвърне престола. Иван Асен III умира през 1303 г.

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мицо Асен
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен III
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асен (родоначалник на династията Асеневци)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цар Иван Асен II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Неманя
 
 
 
 
 
 
 
Елена (Иван Асен I)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Неманя
 
 
 
 
 
 
 
Мария Асенина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Дука Ангел
 
 
 
 
 
 
 
Деспот Теодор Комнин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Зоя Дукина
 
 
 
 
 
 
 
Ирина Комнина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Теодор Петралифа
 
 
 
 
 
 
 
Мария Патралифена
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Иван Асен III и Ирина Палеологина стават основоположници на влиятелен род във Византия, чиито членове заемат различни дворцови и провинциални постове до самия край на империята към средата на 15-ти в. Една от потомките на Иван Асен III, неговата внучка Ирина Асенина (дъщеря на сина му Андроник Асен), се омъжва за бъдещия византийски император Йоан VI Кантакузин и по линия на дъщеря си Елена (омъжена за император Йоан V Палеолог) свързва българския род с редица византийски василевси.

Семейство

Иван Асен III е женен за Ирина Палеологина, дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог. От този брак има:

  • Мария Асенина Палеологина (1287-1314)[1], омъжена за Роже дьо Флор;
  • Теодора Асенина Палеологина, омъжена за Мануил Тагарис, византийски военачалник[2][3];
  • Михаил Асен, титулуван „цар на България“ в 1302/1303 г.;
  • Андроник Асен, деспот на Морея;
  • Исак Асен - първи брак с Теодора, дъщеря на татарския хан Абага; втори брак с неизвестна по име жена, от която има трима сина - Андроник Асен, Михаил Асен и Андрей Асен, както и дъщеря Ирина Асенина, омъжена около 1346/1351 г. за Георгиос Филантропенос, управител на Лемнос[4]
  • Константин, който има син Михаил Асен, управител на Лесбос[5][6];
  • Мануил;
  • Анна.

Външни препратки

Източници

  • Божилов, Ив., „Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография“, Издателство на БАН „Марин Дринов“, София, 1994.
  • Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.

Източници

  1. ↑ Maria Asanina
  2. ↑ Trapp, Erich (1991). "Tagaris". In Kazhdan, Alexander P. The Oxford Dictionary of Byzantium. New York and Oxford: Oxford University Press. p. 2006. ISBN 978-0-19-504652-6.
  3. ↑ Guilland, Rodolphe (1967). "Le Stratopédarque et le Grand statopédarque". Recherches sur les institutions byzantines, Tome I (in French). Berlin: Akademie-Verlag. pp. 507
  4. ↑ The house of Aseniden
  5. ↑ The house of Aseniden
  6. ↑ V.Laurent, Légendes sigillographiques et familles byzantines (deuxième article), 1932, p.180
Ивайло → цар на България (1279 – 1280) → Георги I Тертер
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Асен_III&oldid=9651928“.