Булат Окуджава

Булат Окуджава
	Булат Окуджава
Роден	9 май 1924 г. Москва, СССР
Починал	12 юни 1997 г. (73 г.) Кламар, Франция
Националност	Русия
Активен период	1943 – 1997
Жанр	стихотворение, исторически роман
Награди	„Руски Букър“ (1994)
Съпруга	2 брака:; Галина Смолянинова; Олга Окуджава
Уебсайт	Страница в IMDb
	Булат Окуджава в Общомедия

Булат Окуджава (груз. ბულატ ოკუჯავა, рус. Булат Шалвович Окуджава) е руски поет, писател, автор и изпълнител на песни от грузински произход. Роден в Москва, той е един от първите бардове в СССР, той е сред основателите на жанра авторска песен. Написал е около двеста песни, в които смесва рускоезични поетични и фолклорни традиции с френскоезичните шансони от типа на песните на Жорж Брасенс.

Макар и в песните му да няма нищо политическо, за разлика от тези на негови съвременници, като Висоцки, тяхната свежест и различност спомагат за развиване на известно инакомислие в съветската литература от 50-те и 60-те години^[1], а властите нееднократно се колебаят дали да не санкционират поета заради възгледите му.

Биография

Роден е на 9 май 1924 г. в Москва, в семейството на комунисти, дошли от Тбилиси. Окуджава е творил само на руски, вероятно защото майка му, която освен грузински и руски, говорела и азербайджански и арменски, искала от посетителите, идващи в дома ѝ да говорят на руски, „езика на Ленин“. През 1937 г., по време на Големия терор, баща му е обвинен в шпионаж в полза на Германия и екзекутиран след скалъпен процес, а майка му прекарва 18 години (1937 – 1955) в ГУЛАГ^[1]. През това време Булат Окуджава живее при роднини в Тбилиси.

През 1941 г., на 17-годишна възраст, се записва като доброволец в пехотата на Червената армия и от 1942 г. участва в сраженията. През 1945 г. се завръща в Грузия, завършва гимназия, след което и филология в Тбилиския университет^[1]. Работи няколко години като учител във и близо до Калуга.

През 1956 г., три години след смъртта на Сталин, отива в Москва, където работи първоначално в изд. Молодая гвардия, а после и в сп. Литературная газета. По това време, в средата на 50-те, започва да пише музика и текстове за песни.

Скоро след това започва да изнася концерти. Използва само няколко акорда, но изключителната мелодичност на гласа му и смислените текстове го правят широко известен в Съветския съюз. Песните му са издадени чак към края на 70-те, но става широко популярен много преди това, най-вече сред интелигенцията, предимно чрез записите, разпространявани се от ръка на ръка (т.нар. магнитиздат), както в Съветския съюз, така и в Полша. През 1969 г. негова музика е включена във филма „Бялото слънце на пустинята“.

Окуджава винаги е гледал на себе си като на поет и е заявявал, че музикалните записи не значат много. Твори и проза, като книгата му „Опразнен театър“ печели наградата Руски Букър за 1994 г.

Умира на 12 юни 1997 г. в болница в парижкото предградие Кламар и е погребан в Москва. Астероидът 3149 Окуджава, открит от чешкия астроном Жденка Ваврова през 1981 г., е кръстен на негово име.

Песни

Може би един от най-известните стихове на Окуджава, Возьмемся за руки, друзья, чтоб не пропасть поодиночке, първоначално изглеждал безобиден за властите, но до време. Пресата го обвинявала в инфантилност при споделянето на подобни чувства. Третият негов сборник с поезия трябвало да се казва „Песенка о полночном троллейбусе“, на едноименната песен, в която се разказвало за последния тролей, последна надежда за прибиране у дома на всички „корабокрушенци“, т.е. пияници, скитащи из самотните московски улици^[1].

Той също така често пеел и за Арбат, старинна московска улица. Неговият размит образ на дисидент се подхранвал и от серията му гротескови песни за руски революционери, преследвани от царската власт в края на XIX век.

Окуджава е автор и на една от най-великите руски песни – Десятый наш десантный батальон.

Библиография

Сборници с песни и стихотворения

Март великодушный (1967),
Арбат, мой Арбат (1976),
Стихотворения (1984),
Избранное (1989),
Посвящается вам (1988),
Милости судьбы (1993),
Зал ожидания (Нижний Новгород, 1996),
Чаепитие на Арбате (1996),
Булат Окуджава. 20 песенок для голоса и гитары. Краков: Польское муз. изд-во, 1970, 64 с.
Булат Окуджава. 65 песен (Музикален запис, редакция, съставителство В. Фрумкин). Ann Arbor, Michigan: Ардис, т. 1 – 1980, т. 2 – 1986.
Песни Булата Окуджавы. Мелодии и тексты. Съставител и автор на уводната статия Л. Шилов). М.: Музыка, 1989, 224 с.

Исторически романи

Бедный Авросимов (1969, в някои по-късни издания – Глоток свободы)
Похождения Шипова, или Старинный водевиль (1970)
Путешествие дилетантов (1976 – 1978)
Свидание с Бонапартом (1983)
Упразднённый театр (1993)

На български

Булат Окуджава. Избрани стихотворения. София: Народна култура, 1975, 62 с.
Булат Окуджава. Пътешествие на дилетанти. София: Народна култура, 1980, 620 с.
Булат Окуджава. Похожденията на Шипов. София: Отечествен фронт, 1982, 235 с.
Булат Окуджава. Поети с китара. Подбор и превод от руски Иван Николов. София: Христо Г. Данов, 1985, 118 с.
Булат Окуджава. Среща с Бонапарт. София: Народна култура, 1987, 300 с.
Булат Окуджава. Арбат, мой Арбат. София: Захарий Стоянов, 2004, 112 с. (ISBN 954-739-508-4)
Булат Окуджава. Превратностите на съдбата. Повести. Разкази. Стихотворения. София: Дамян Яков, 2009, 328 с. (ISBN 978-954-527-471-8)
Булат Окуджава. Ваше Благородие. София: Millenium, 2012, 64 с. (ISBN 978-954-515-168-2)

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г Michael Specter. Bulat S. Okudzhava, 73, Dies; Poet of Dissent in 50's Russia // The New York Times, 14 юли 1997. Посетен на 11 юли 2008. (на английски)

Външни препратки

Произведения на Булат Окуджава в Моята библиотека

[nytimes-1] а ^б ^в ^г Michael Specter. Bulat S. Okudzhava, 73, Dies; Poet of Dissent in 50's Russia // The New York Times, 14 юли 1997. Посетен на 11 юли 2008. (на английски)

[1]