Литохоро
| Литохоро Λιτόχωρο | |
| — град — | |
 Църквата „Свети Николай“ | |
  Литохоро  Литохоро  Литохоро | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Дион-Олимп |
| Географска област | Пиерийска равнина |
| Надм. височина | 300 m |
| Население | 6615 души (2021 г.) |
| Покровител | Дионисий Олимпийски[1] |
| Пощенски код | 602 00 |
| Телефонен код | 2352 |
| Литохоро в Общомедия | |
Лито̀хоро (на гръцки: Λιτόχωρο, катаревуса: Λιτόχωρον, Литохорон) е градче в Егейска Македония, Гърция, център на дем Дион-Олимп в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е на 300 m надморска височина, на 23 km южно от Катерини и на 5 km от морето[2] в източното подножието на Олимп. Над него е Енипейският пролом с Енипейския водопад.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В Литохоро има няколко църкви, датиращи от стари времена. В градчето има две енорийски църкви – „Свети Николай“[4] и „Свети Димитър“,[5] а край него са разположени – „Свети Георги“, „Света Марина“, „Успение Богородично“, „Свети Атанасий“ и „Света Параскева“, които са защитени паметници на културата.[6]
В XIX век Литохоро е гръцко село в Катеринската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Литохори (Lithokhori), Платамонска епархия, живеят 1200 гърци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война Литохоро остава в Гърция. В 1923 година тук са заселени 70 души гърци бежанци.[2] В 1928 година е смесено местно-бежанско селище с 19 бежански семейства и 68 жители бежанци.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Корджа[9] | Κορτζά | Агриахладия | Άγριαχλαδιά[10] | връх в Олимп на СЗ от Литохоро[9] (1128 m)[11] |
| Бандара[9] | Μπαντάρα | Логотетис | Λογοθέτης | местност в Олимп на ЮЗ от Литохоро, СЗ под връх Симеофорос (2366,1 m)[9] |
| Барес[9] | Μπάρες | Пигес | Πηγές | местност в Олимп на ЮЗ от Литохоро, С под връх Метеморфосис (2699 m)[9] |
| Голна[9] | Γκόλνα | Ститома | Στήθωμα | връх в Олимп на ЮЗ от Литохоро (926 m)[9] |
| Исвурос[9] | Ισβουρος | Анаврико | Άναβρυκό | местност в Олимп на ЮЗ от Литохоро, С под връх Метеморфосис (2699 m)[9] |
| Згрия | Ζγκριά | Перасма | Πέρασμα | |
| Магазия[9] | Μαγαζιά | Агораста | Άγοραστά | местност в Олимп на З от Литохоро, СИ под връх Скольон (2910 m)[9] |
В 2004 година в Литохоро отваря врати морски музей.[12]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 5339[2] | 4187[2] | 4602[2] | 4936[2] | 5987[2] | 5032[2] | 5561[2] | 6109[2] | 6656[2] | 6697 | 6995 | 6615 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Сред известните жители на градчето са руският генерал Захар Аркас (1793 – 1866), революционерът Евангелос Коровангос (? – 1895) и гревенският митрополит Давид Дзюмакас (р. 1958).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ντάβανος Ν. Αθ., Λιτουχουρνή Ντουπιουλαλιά, Δήμος Λιτοχώρου 1999, 168 – 240.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 4 януари 2018.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 277. (на македонска литературна норма)
- ↑ Φαράγγι και Καταρράκτες του Ενιπέα // My Greek Heart. Архивиран от оригинала на 2020-08-03. Посетен на 6 февруари 2022 г. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/57354/1664 π.ε./2-1-1996 - ΦΕΚ 159/Β/14-3-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-26. Посетен на 25 октомври 2014. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/11002/332/2-1-1996 - ΦΕΚ 177/Β/19-3-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-26. Посетен на 25 октомври 2014. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/15636/338/7-8-1995 - ΦΕΚ 757/Β/1-9-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-25. Посетен на 25 октомври 2014. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 74. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
- ↑ Kateríni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Ιστορικό // Ναυτικό Μουσείο Λιτοχώρου. Посетен на 21 януари 2018.
| |||||||||||||||||||||||||||||
