15 октомври

Шаблон:МесецОктомври 15 октомври е 288-ият ден в годината според григорианския календар (289-и през високосна). Остават 77 дни до края на годината.

Събития

1014 г. — След смъртта на Самуил за цар на България е коронован синът му Гаврил Радомир.
1204 г. — Кардинал Лъв, пратеник на папа Инокентий III, пристига в Търново, за да миропомаже архиепископ Василий за примас на българската църква и да провъзгласи Калоян за крал от името на папата.
1570 г. — Основан е град Пхенян — днешната столица на Северна Корея.
1581 г. — В Париж в кралския дворец е представено първото публично балетно представление.
1582 г. — Папа Григорий XIII въвежда Грегорианския календар, след като в Италия, Полша, Португалия и Испания 4 октомври от тази година е последван веднага от 15 октомври.
1880 г. — Завършва строителството на Кьолнската катедрала, продължило 632 години.
1894 г. — Френският офицер Алфред Драйфус е арестуван по обвинение в шпионаж и национално предателство.
1912 г. — Балканската война: С решение на сръбското правителство се създава сръбска администрация в Македония.
1917 г. — Първата световна война: Край Париж е екзекутирана холандската шпионка Мата Хари.
1923 г. — Във Виена е съставен Задграничен комитет на БКП в състав: Васил Коларов, Георги Димитров и Георги Михайлов.
1944 г. — Втората световна война: При спецакция на нацисткия разузнавач Ото Скорцени е отвлечен сина на държавния глава на Унгария адмирал Миклош Хорти, който по-късно е принуден да напусне поста си.
1961 г. — В Лондон е учредена международната организация Амнести Интернешънъл.
1968 г. — С договор между Чехословакия и СССР е регламентирано постоянно присъствие на съветски войски на територията на Чехословакия.
1985 г. — Михаил Горбачов представя на пленум на ЦК на КПСС своите идеи за перестройка в икономиката.
1990 г. — Съветският ръководител Михаил Горбачов е удостоен с Нобелова награда за мир за своя принос към намаляването на напрежението от Студената война и отварянето на своята нация към света.
1996 г. — Двата най-големи синдиката — КНСБ и Подкрепа, провеждат протестен митинг срещу политиката на правителството на Жан Виденов на площада пред Храм-паметника „Св. Александър Невски“.
1997 г. — Изстрелян е космическият апарат Касини-Хюйгенс към Сатурн по съвместна програма на НАСА и ЕКА.
2003 г. — Китай изстрелва в космоса първия си пилотиран космически апарат - Шънджоу 5.

Родени

70 пр.н.е. — Вергилий, древноримски поет († 19 пр.н.е.)
1527 г. — Мария-Мануела Португалска, принцеса на Астуриас († 1545 г.)
1542 г. — Акбар Велики, император на Индия († 1605 г.)
1608 г. — Еванджелиста Торичели, италиански физик и математик († 1647 г.)
1805 г. — Хачатур Абовян, арменски писател († 1848 г.)
1814 г. — Михаил Лермонтов, руски писател († 1841 г.)
1829 г. — Асаф Хол, американски астроном († 1907 г.)
1834 г. — Петър Оджаков, български просветен деец († 1916 г.)
1844 г. — Фридрих Ницше, германски философ († 1900 г.)
1858 г. — Гонбей Ямамото, Министър-председател на Япония († 1933 г.)
1878 г. — Пол Рейно, 114-ият премиер на Франция († 1966 г.)
1879 г. — Александър Илиев, български революционер († 1901 г.)
1881 г. — П. Г. Удхаус, английски писател († 1975 г.)
1893 г. — Карол II, крал на Румъния († 1953 г.)
1895 г. — Димитър Хаджилиев, български писател († 1960 г.)
1896 г. — Селестин Френе, френски педагог († 1966 г.)
1897 г. — Иля Илф, руски писател-сатирик († 1937 г.)
1900 г. — Христо Динев, български артист († 1977 г.)
1904 г. — Волфганг Вайраух, немски поет и белетрист († 1980 г.)
1905 г. — Анджело Скиавио, италиански футболист и треньор († 1990 г.)
1919 г. — Димитър Дойчинов, български футболист и треньор по футбол
1920 г. — Марио Пузо, американски писател († 1999 г.)
1921 г. — Борис Ненов, български художник
1923 г. — Итало Калвино, италиански писател († 1985 г.)
1926 г. — Мишел Фуко, френски философ († 1984 г.)
1929 г. — Милорад Павич, сръбски писател († 2009 г.)
1935 г. — Огнян Дойнов, български комунист († 2000 г.)
1944 г. — Сали Бериша, президент на Албания
1944 г. — Дейвид Тримбъл, северноирландски политик, Нобелов лауреат
1945 г. — Неофит, български духовник и архиерей
1953 г. — Иван Чомаков, български политик
1954 г. — Скот Бакула, американски актьор
1955 г. — Добромир Тонев, български поет († 2001 г.)
1969 г. — Ванеса Марсил, американска актриса
1969 г. — Мариус Куркински, български актьор и режисьор
1971 г. — Нико Ковач, хърватски футболист
1971 г. — Стойчо Стоилов, български футболист
1975 г. — Павел Майков, руски актьор
1976 г. — Седрик Бардон, френски футболист
1976 г. — Стоил Рошкев, български писател
1977 г. — Давид Трезеге, френски футболист
1979 г. — Пол Робинсън, английски футболист, вратар
1981 г. — Елена Дементиева, руска тенисистка
1981 г. — Кийша Коул, американска певица
1988 г. — Месут Йозил, немски футболист от турски произход

Починали

1002 г. — Анри Велики, херцог на Бургундия (* 946 г.)
1564 г. — Андреас Везалий, брабантски анатом и хирург (* 1514 г.)
1817 г. — Йохан Лудвиг Буркхард, швейцарски изследовател (* 1784 г.)
1817 г. — Тадеуш Косцюшко, полски национален герой (* 1746 г.)
1865 г. — Андрес Бельо, венециански писател, филолог и държавник (* 1781 г.)
1915 г. — Теодор Бовери, немски биолог (* 1862 г.)
1917 г. — Мата Хари, холандска шпионка (* 1876 г.)
1934 г. — Реймон Поанкаре, Френски президент (* 1860 г.)
1937 г. — Йордан Йовков, български писател (* 1880 г.)
1945 г. — Пиер Лавал, френски политик (* 1883 г.)
1946 г. — Херман Гьоринг, висш германски нацист и военнопрестъпник (* 1893 г.)
1953 г. — Георги Овчаров, български архитект (* 1889 г.)
1978 г. — Флойд Олпорт, американски психолог († 1890 г.)
1979 г. — Джейкъб Дивърс, американски генерал (* 1887 г.)
1980 г. — Апостолос Николаидис, гръцки спортист (* 1896 г.)
1983 г. — Тамара Янкова, българска пианистка (* 1907 г.)
1989 г. — Данило Киш, писател и преводач (* 1935 г.)
2006 г. — Христо Андоновски, историк от Република Македония (* 1917 г.)
2008 г. — Людмила Добринова, български музикален деятел (* 1932 г.)

Празници