Споразумение от Таиф
Основата на края на гражданската война в Ливан
Споразумението от Таиф, познато още като „Помирение за Национално Съгласие” или „Документ за национално съгласие”, е споразумение, подписано с цел да бъде „основа на края на гражданската война и да доведе до политическа нормализация в Ливан”. То е подписано на 22.10.1989г, а ливанският парламент го ратифицира няколко дни по-късно, на 05.11.1989г. Целта на споразумението е да прекрати продължилата десетилетия гражданска война в Ливан. Подписано е в град Таиф, Саудитска Арабия, откъде идва и името му. В споразумението е отразен
фактът, че в страната мюсюлманското малцинство се е превърнало в мнозинство. Също така, в него се регулира изтеглянето на сирийските войски от територията на Ливан – даден им е срок от две години.
Преговорите по споразумението са водени в Таиф, от представители на ливанския парламент. Лидер на делегацията е бил председателя на парламента тогава Хусейни Ал Хусейни. Споразумението влиза в сила с активното посредничество на Саудитска Арабия. Също така има скрито участие на САЩ, както и задкулисно влияние на Сирия.
Последици от споразумението
Споразумението води до политическа реформа в страната – краят на гражданската война. След него се установяват и особени връзки между Ливан и Сирия. Очертана е рамката на тоталното изтегляне на сирийските войски от територията на Ливан. Рафик Харири изиграва важна роля в изграждането на споразумението, като ролята му на бивш дипломатически представител в Саудитска Арабия, му помага много. Смята се, че сдоговорът от Таиф играе важна роля и за преориентацията на Ливан към арабския свят и най-вече към Сирия. С други думи, споразумението превръща Ливан в държава с арабска идентичност и самосъзнание. Споразумението има и други последици – след неговото подписване става факт и международен пакт срещу Садам Хюсеин. В него се включват Саудитска Арабия, Египет, Сирия, Франция и САЩ.
Освен това, споразумението от Таиф получава одобрението на Иран. Тази подкрепа обаче означава и нещо друго – в бъдещите години международната общност подкрепя присъствието на Сирия в Ливан.
Държавното управление след споразумението
Споразумението формира принципа на „многонационално съжителство” (al 'aysh al-mushtarak) между различните ливански религиозни общности. Също така е гарантирано тяхното нормално и подходящо политически представителство. Това представителство е един от главните предмети, с които се занимава пост-военното законодателство. Дискусиите в парламента също са насочени към него. Така, голяма част от политическата система в страната е преструктурирана. Някои от правомощията, дадени преди това на маронитите (привилегированата дотогава християнската общност), още от времето на френската окупация, са трансформирани към другите общности. Преди споразумението, министър-председателят на страната – мюсюлманин сунит, е бил назначаван и съответно отговорен пред президента маронит. След споразумението, министър-председателят става отговорен само пред законодателната власт (тоест парламента), както е във всяка традиционна парламентарна система. Така споразумението променя формулата, по която се разпределя властта в страната. Преимуществата за християните са заличени, а властта се разделя в съотношение 50:50. Правомощията на министър-председателят сунит се увеличават, за сметка на тези на президента маронит.
Разоръжаване
Споразумението също допринася за разоръжаването на всички национални и международни военни сили на територията на страната. Всички се разоръжават, с изключение на силите на шиитската организация Хизбула, както и Фатах, Хамас и ООП. Силите на Хизбула получават разрешение да останат въоръжени под мотива, че те не са военни, а съпротивителни и задържащи мира сили, които всъщност водят война с Израел на юг. Спорно е как Хизбула получава тази своя привилегия, като версиите са много и различни. Според някои влиянието на организацията е толкова голямо, поради огромния брой западни заложници, които те държат. Макар че през 2000 година Израел се изтегля от Южен Ливан, към 2012г. войските на Хизбула остават въоръжени и с наложен контрол върху териториите.
Елиминиране на неравнопоставеността
Споразумението от Таиф наистина премахва неравностойното религиозно политическо представителство в управлението на Ливан. Всъщност тази идея се превръща в национален приоритет на страната, но няма определена времева рамка, в която трябва да се случи. Много са стъпките, предприети за изпълнението на тази цел. Например броят на депутатите се увеличава на 128 души, разпределени по равно между мюсюлманите и християните. Този вариант е избран пред възможността всички да се явят на общи избори,защото е ясно, че едни такива избори ще дадат преимущество на мюсюлманите в парламента. Министерският съвет работи на същия принцип – местата в него са разпределени по рано между мюсюлмани и християни.
Историята на ливанските президенти
Преди преговорите в Таиф, генерал Мишел Аон, хирстиянин-маронит, е назначен за министър-председател от тогавашния президент Амине Гемайел. Тази случка от 22.09.1988г. довежда до сериозна политическа криза. Поводът разбира се е, че постът трябва да бъде заеман от мюсюлманин сунит. Това е било факт още от 1943г. до този момент. Споразумението от Таиф помага за преодоляването и на тази криза. След него са насрочени нови избори за президент.
Споразумението е ратифицирано от парламента на Ливан на 5 октомври 1898г. Тогава, членовете на парламента се събират в една авиационна база, в северен Ливан. Освен ратификацията на договора, те избират и нов президент – Рене Моауад. Това се случва 409 дни след като мандатът на Амине Гемайел е изтекъл, още през 1988г. След назначаването си обаче, Моауад не е имал възможността да се настани в президентския дворец. Той все още се е използвал от генерал Мишел Аон. 17 дни по-късно Моауад е убит чрез бомбен атентат. Бомбата е била поставена в колата му и е взривена в Бейрут на 22.11.1989г. Тогава той се е връщал от честване на деня на независимостта на Ливан. Наследен е от Елиас Храуи, който остава на поста до 1998г.