Георги Икономов (революционер)
Тази статия е за революционера. За други значения вижте Георги Икономов.
| Георги Икономов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Бяла, Османска империя |
| Георги Икономов в Общомедия | |
Георги Поптодоров Икономов е български революционер.
Биография
Георги Икономов е роден на 20 април 1846 г. в Сливен в семейството на поп Тодор Икономов. Учи в родния си град при прочутия възрожденец, поет и музикант Добри Чинтулов. Кратко време живее при сестра си, женена за търговеца Д. Петров в Тулча.[1] Работи като служител в Хиршовата железница.
Свързва се с Русенския частен революционен комитет[2] на ВРО, основан от Васил Левски, и е сред най-дейните му членове. Нему се пада жребият от името на комитета да накаже със смърт предателя Стоян Пенев, словослагател в Каравеловата печатница в Букурещ. След този случай оставането му в Русе е опасно. Комитетът го прехвърля временно в Румъния.
След завръщане в България отново е чиновник и маневрист в компанията на барон Хирш по ж. п. линията Харманли-Одрин, в гарите Русе, Търново-Сеймен (Симеоновград) и Одрин. Сближава се с телеграфиста и началник на ж. п. станция на гара Белово Тодор Каблешков.
Според плана на БРЦК в Букурещ за Старозагорското въстание (1875) е сред главните организатори. Командва въстаническа чета.
След въстанието емигрира в Румъния. Влиза в състава на Гюргевския комитет. Определен е за помощник-апостол на Иларион Драгостинов във II Сливенски революционен окръг. Добре е познат в родния си град и за да не изложи делото и себе си на опасност, се прехвърля да действа в IV Пловдивски революционен окръг. Делегат на събранието в Оборище.
Известието за преждевременното обявяване на Априлското въстание (1876) в Копривщица на 20 април 1876 г. го заварва в Панагюрище. Веднага тръгва заедно с Панайот Волов и Орчо войвода за Стрелча, където участва в едно от първите сблъсквания с турците. Командва чета заедно с Панайот Волов.
След погрома на въстанието заедно с Панайот Волов и Стоян Ангелов се отправя към Румъния. След предателство е ранен в Бяла и при бягството се удавя в придошлата река Янтра на 26 май 1876 г.
-
Паметна плоча на родния дом на Георги Икономов -
Домът на Икономов в сливенския квартал Клуцохор -
Паметна плоча в Исторически музей Панагюрище
Източници
- Захари Стоянов, „Записки по българските въстания“
- Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник. т. III, България, С., 1983, с. 246