Направо към съдържанието

Деб Райдър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Деб Райдър
американска блус певица и автор на песни
Родена
Музикална кариера
Стилблус
Активностот 1980 г.

Уебсайтepresskitz.com/website_ryder.php?u=35263917

Деб Райдър (на английски: Deb Ryder) е американска блус певица и автор на песни. Тя е издала пет албума от 2013 г. насам, въпреки че участието ѝ в музиката обхваща десетилетия в различни качества.

Тя е родена в Пеория, Илинойс, САЩ. В началото на живота ѝ семейството ѝ се премества в Чикаго, където баща ѝ, Алън Р. Суонсън, става певец в местен нощен клуб.[1] Семейството се премества отново в Охайо и след това в Малибу, Калифорния. След това родителите на Райдър се развеждат и нейната самотна майка на пет деца, Мариан Суонсън, премества останалото семейство през 1968 г. в Топанга, Калифорния.[2] Сред техните съседи е Боб Хайт от Canned Heat, чиято масивна колекция от блус грамофонни плочи е магнит и вдъхновение за младата Райдър.[1]

Майка ѝ се омъжва повторно за местен предприемач и те заедно откриват Топанга Коръл, която е домакин на редица музиканти, включително Canned Heat, Spirit, Нели Ян, Buffalo Springfield и Eagles. Ефективно живеейки в съседство с клуба, означава, че Райдър трябва да поддържа връзка с гостуващи музиканти, включително Big Joe Turner, Ета Джеймс и Taj Mahal, които всички действат като ментори.[3] Насърчена и с лесен достъп до помещенията, докато в тийнейджърските си години, Райдър и нейната малка група редовно откриваха шоуто в Topanga Corral за Чарли Муселуайт, Биг Джо Търнър, Ета Джеймс и Тадж Махал.[1]

Райдър продължава да учи в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Нейното музикално минало се оказва безценно, тъй като след това работи като сесиен музикант, който участва в телевизионни реклами, както и като резервни вокали в редица записи на други музиканти. Гласът ѝ е използван в главната роля за базираното в Лас Вегас музикално шоу Splash .[1][3] Връщането към нейните блус корени я кара да се запознае със своя съпруг и бас китарист Рик Райдър. Той я насърчава да напише блус материал и заедно сформираха ансамбъл, Bluesryders, който свири в местни клубове и на музикални фестивали повече от две десетилетия.[1][2]

През 2013 г. тя се завър6ща към поредица от песни, писани през годините, а след това преработени със съпруга и, и записва дебютния си албум, Might Just Get Lucky.[1] [3] По-късно тя се среща с звукозаписния продуцент Тони Браунгел, който ръководи следващото ѝ издание, Let It Rain (2015). Музикантите в записа включват Браунгел, който свири на перкусии и Джеймс Хътчинсън на контрабас, плюс Кърк Флетчър и Сжони Кий Шел на китара, докато Майк Фъниган свири на клавишни. Райдър написва всичките 11 песни.[4] Grit Grease & Tears последва през 2016 г., като Браунагел продуцира и Боб Коритър свири на хармоника като гост музикант в албума със Шугари Рейфърд, предоставящ някои допълнителни вокали.[5]

До 2018 г. Райдър подписва договор за запис с VizzTone Records, който издава четвъртия ѝ албум, Enjoy the Ride на 11 юни същата година.[3] Също така е продуциран от Браунгел, който свири на барабани с Коко Монтоя, който доставя водеща китара, заедно с Шел в ритъма.[6] Enjoy the Ride се появява в годишния списък с топ 50 на списание Living Blues. Работата по записите за следващия ѝ албум е засегната от пандемията COVID-19 в Съединените щати, което налага използването на три отделни звукозаписни студия и дигитализиран обмен на идеи. Всички 13 страни на Memphis Moonlight (2021) са написани от Райдър, който отново използва Браунгел, за да ръководи състав от музиканти, включително Шел (китара, бас и клавишни), Финиган (клавишни), плюс гостувания от китаристите Рони Ърл, Джоуи Делгадо и Аластър Грийн, и Стийв Бърлин (саксофон) заедно с Дейвид Хидалго (акордеон и резервни вокали).[3][7][8]

Година Заглавие Звукозаписна компания[9]
2013 Might Just Get Lucky Bejeb Music
2015 Let It Rain Bejeb Music
2016 Grit Grease & Tears Bejeb Music
2018 Enjoy the Ride VizzTone Records
2021 Memphis Moonlight VizzTone Records
Година Заглавие Звукозаписна компания[10]
2011 All I'm Gettin' for Christmas is the Blues Digital File
Година Награда Издател
2019 Жива легенда на блуса Калифорния, Лос Анджелис[11]
  1. а б в г д е Deb Ryder: Might Just Get Lucky // bluesfestivalguide.com, 12 декември 2013. Посетен на 11 ноември 2022.
  2. а б Donkin, Annemarie. Deb Ryder Sings the Blues // messengermountainnews.com, 28 юни 2018. Посетен на 11 ноември 2022.
  3. а б в г д Ehrenclou, Martine. „Interview with Blues Diva Deb Ryder“ // rockandbluesmuse.com, 27 май 2021. Посетен на 11 ноември 2022.
  4. „Let It Rain – Deb Ryder“ // allmusic.com. Посетен на 11 ноември 2022.
  5. „Grit Grease & Tears – Deb Ryder“ // allmusic.com. Посетен на 11 ноември 2022.
  6. Ehrenclou, Martine. Album Review: Enjoy The Ride by Deb Ryder // rockandbluesmuse.com, 30 май 2018. Посетен на 11 ноември 2022.
  7. Gunther, Marty. Deb Ryder – Memphis Moonlight // bluesblastmagazine.com, 17 юли 2021. Посетен на 11 ноември 2022.
  8. „Deb Ryder Memphis Moonlight“ // lahoradelblues.com, 1 юни 2021. Посетен на 11 ноември 2022.
  9. Deb Ryder Songs, Albums, Reviews, Bio & More // Посетен на 27 септември 2022.
  10. All I'm Gettin' for Christmas is the Blues // rateyourmusic.com. Посетен на 11 ноември 2022.
  11. Deb Ryder // electric-blues-bash.de. Посетен на 30 ноември 2922.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Deb Ryder в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​