Направо към съдържанието

Мария-Тереза Испанска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария-Тереза Испанска
Marie-Thérèse d'Autriche
кралица на Франция и Навара
Портрет от Диего Веласкес
Портрет от Диего Веласкес

Родена
Починала
30 юли 1683 г. (44 г.)
ПогребанаБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция

РелигияКатолическа църква
Управление
Период1660 – 1683
ПредшественикАнна Австрийска
Герб
Семейство
РодБурбони
БащаФилип IV
МайкаЕлизабет Бурбонска
Братя/сестриМаргарита-Тереза Испанска
Карлос II
Балтазар Карлос
СъпругЛуи XIV (9 юни 1660 – 30 юли 1683)
ДецаЛуи дьо Бурбон, Великия дофин
Други родниниМаргарита Австрийска
Филип III
Мария де Медичи
Анри IV
Подпис
Мария-Тереза Испанска в Общомедия

Мария-Тереза Хабсбург-Испанска (10 септември 1638 – 30 юли 1683), наричана още Мария-Тереза Австрийска, е испанска инфанта, кралица на Франция и Навара, първа съпруга на крал Луи XIV в.

Мария-Тереза е родена на 10 септември 1638 г. в двореца Ескориал, Испания. Тя е дъщеря на крал Филип IV Испански и Елизабет Бурбонска. Като много други Хабсбурги, Мария-Тереза е продукт на серия династически бракове между братовчеди.

Кралица на Франция

[редактиране | редактиране на кода]

През 1659 кардинал Джулио Мазарини убеждава краля на Испания да предложи дъщеря си Мария-Тереза за съпруга на крал Луи XIV, за бъдеща съпруга на когото е била готвена принцеса Маргарита Савойска. Ана Австрийска, майка на Луи XIV, посреща ентусиазирано избора на Мария-Тереза, тъй като кралицата майка желаела синът ѝ да се обвърже с друг член на рода на Хабсбургите, представител на който е самата Ана.

След продължителни преговори между френския и испанския двор е постигнато споразумение за подписването на предбрачен договор, според който испанската инфанта получава огромна зестра, в замяна на което Мария-Тереза се съгласява тя и децата ѝ да бъдат лишени от всякакви права върху испанската корона.

Мария-Тереза и Луи XIV са венчани в присъствието на испанския крал на 9 юни 1660 г. в град Бидасоа на остров Фесантс, Испания. Младоженците са първи братовчеди както по майчина, така и по бащина линия. Бащата на Луи XIV, Луи XIII, e брат на майката на Мария-Тереза, Елизабет Бурбонска, а майката на Луи XIV, Ана Австрийска, е сестра на бащата на Мария-Тереза.

Мария-Тереза била прекалено ниска, приличала на джудже и имала типичните хабсбургски устни – продукт на поколения кръвосмесителни бракове на Хабсбургите. Въпреки че не страдала от ментални и физически недъзи, като много свои роднини, Мария-Тереза била инфантилна и простовата. Тя никога не научава добре френски език, а испанският ѝ акцент дразнел придворните на френския крал. Тъй като новата кралица нямала никакви политически амбиции и литературни интереси, дните ѝ преминават в молитви и игра на карти.

През първата година на брака им Луи е верен на съпругата си, но дружелюбието и непорочността на Мария-Тереза не могли да задържат дълго вниманието на краля. Така кралицата често се оказвала последната, която научавала за новите любовници на Луи. Въпреки че кралят почти всяка вечер бил в леглото ѝ, Мария-Тереза постоянно се чувствала пренебрегната.

Само на няколко пъти през 1667, 1672 и 1678 на кралицата ѝ се налага да изпълнява активна политическа роля, когато като регент тя замествала краля, докато той бил на бойното поле.

Мария-Тереза умира на 30 юли 1683 г. във Версай, като дълго се носили слухове, че е била отровена от лекарите си, за което обаче няма никакви доказателства. Днес се смята, че кралицата е починала от рак, който се е развил в огромен тумор.

  • Когато попитали Мария-Тереза дали намира мъжете в Испания за привлекателни, тя отговорила: „Как може да намирам мъжете в Испания за привлекателни? Там няма друг крал освен баща ми!
  • След смъртта ѝ кралят възкликнал: „Това е единственият случай, в който тя ме е отвращавала!
  • Предполага се, че Мария-Тереза е произнесла прословутата фраза „Като нямат хляб, да ядат пасти“, сто години преди мълвата да припише тези думи на Мария-Антоанета.

Мария-Тереза и Луи XIV имат шест деца:

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Карл V, император на Свещената Римска империя
 
 
 
 
 
 
 
Филип II, крал на Испания
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Изабела Португалска
 
 
 
 
 
 
 
Филип III, крал на Испания
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Максимилиан II, император на Свещената Римска империя
 
 
 
 
 
 
 
Анна Австрийска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Испанска
 
 
 
 
 
 
 
Филип IV, крал на Испания
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фердинанд I, император на Свещената Римска империя
 
 
 
 
 
 
 
Карл II, ерцхерцог на Австрия
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Ягелонина, кралица на Унгария
 
 
 
 
 
 
 
Маргарита Австрийска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Албрехт V, херцог на Бавария
 
 
 
 
 
 
 
Мария-Анна Баварска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Австрийска
 
 
 
 
 
 
 
Мария-Тереза
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Карл IV дьо Бурбон, херцог на Вандом
 
 
 
 
 
 
 
Антоан, jure uxoris крал на Навара
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Франсоаза дьо Алансон
 
 
 
 
 
 
 
Анри IV, крал на Франция
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анри II, крал на Навара
 
 
 
 
 
 
 
Жана III, кралица на Навара
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарита Наварска
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Бурбонска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Козимо I Медичи Велик херцог на Тоскана
 
 
 
 
 
 
 
Франческо I Медичи, велик херцог на Тоскана
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елеонора ди Толедо
 
 
 
 
 
 
 
Мария Медичи
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фердинанд I, император на Свещената Римска империя
 
 
 
 
 
 
 
Йохана Австрийска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Ягелонина, кралица на Унгария
 
 
 
 
 
 
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Theresa of Spain в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​