Галисия

За централноевропейската историческа област вижте Галиция.

Галисия Galicia
автономни области в Испания
Страна	Испания
Столица	Сантяго де Компостела
Площ	29 574 km²
Население	2 783 100 души (2008) 94,1 души/km²
Провинции	Ла Коруня Луго Оренсе Понтеведра
Президент	Алберто Нунес Феихо (НПГ)
Галисия в Общомедия

Сантяго де Компостела

Галисия (Galicia или Galiza на галисийски) e автономна област в Северозападна Испания, граничеща на запад с Атлантическия океан, на юг с Португалия, на изток с областите Астурия и Кастилия и Леон и на север с Кантабрийско море. Площта ѝ е 29 574 км², а населението около 2 797 000 души (2009). Нейният главен град е Сантяго де Компостела (Santiago de Compostela). Официалните езици там са испански и галисийски (gallego), и двата от групата на романските езици. (Галисийският е твърде сходен с португалския и донякъде с испанския и лесно се разбира от представители на съответните езикови общности)

История

Праистория

• Населената още от древността област, наричана от древните гърци „земя на καλλαικoι“ („калеки“ е първият известен тамошен етноним), бива овладяна от келтите, пристигнали на полуострова между XIX и IV век пр. Хр.

Култура на мегалитизма

• Първата значителна и ясно идентифицирана култура по тези земи се характеризира със строителния си и архитектурен капацитет, както и със силната си религиозност, основана на култа към мъртвите като посредници между хората и бога. Това религиозно чувство е запазило важността си и до наши дни. За тази епоха дават информация хилядите могили, разпръснати по цялата територия на Галисия. Във вътрешността си могилите, познати като долмени представляват погребални камери, изградени от каменни плочи.

Бронзова епоха

• През бронзовата епоха се постига сериозно развитие на металургията, благоприятствано от рудното богатство в региона. През тази епоха се изработват различни прибори, инструменти и накити от злато и бронз, изнасяни и извън пределите на полуострова. Изглежда, заради климатичните промени, в Галисия започват да пристигат нови преселници, което увеличава населението, както и конфликтите между отделните поселища.

Античност

„Кастро“-етап

• „Кастро“-етапът процъфтява през втората половина на Желязната епоха. Според някои исторически източници, началото на отглеждането на добитък, питомни коне и вероятно житни култури е поставено във възникналите по тези земи келтски селища. Според множество други от източниците обаче, в древната предроманска история на Галисия няма келтски елементи и това е тезата, която днес е по-поддържана сред историците.
• Към тази епоха се отнасят така наречените „кастро“ селища. Представлявали кръгли, укрепени, затворени пространства с една или няколко концентрични стени, разположени основно по върховете на хълмовете и възвишенията. Има множество добре запазени останки от „кастро“, като общото при всички тях е, че при изграждането им човекът се е приспособявал към терена, а не обратното. Колкото до църквите от този период, единствената намерена постройка е тази в Елвиня. В кастро-селището в Мейрас е запазен некропол. В други от селищата съществували малки конструкции с форма на кутии, в които се съхранявали погребалните урни. Съществува и тип конструкции, частично разположени под земята и с резервоар за вода, следите от огън, по които свидетелстват, че са служели за изгаряне на труповете.
• Икономиката се базирала на земеделието и скотовъдството.

Романски етап

• Римляните покоряват племената, живеещи на територията на днешна Галисия, за да се възползват от минното богатство на региона. С времето го превръщат в провинция на империята под името „Gallaecia“. Постепенно кастро-селищата губят своята предишна отбранителна значимост. Римляните донасят нови техники, нови пътища за комуникация, нови форми на организация на собствеността и нов език – латинския, но същевременно проявяват толерантност и към съществуващата култура.
• По-късно в Галисия идва и християнството, измествайки малко по малко езичеството. В още по-късен етап, германското племе суеви основава независимо кралство в Галисия, което оцелява в продължение на 170 години. Постепенно суевите са асимилирани от вестготите, които налагат окончателно католицизма като религия в Галисия.
• Поради отдалечеността си, Галисия никога не изпитва пряко арабското влияние, подчинило в течение на седем века Испания. Северът остава бастион на Реконкистата. След като е отвоюван, част от югът се обявява за независим под името Португалия.

Средни векове

• Според преданието, след смъртта на свети апостол Яков Зеведеев (Apóstol Santiago на галисийски и испански), неговите ученици Теодор и Атанасий пренасят мощите му от Йерусалим в Галисия. Осем века по-късно, през 814 г. (834 според някои източници) някой си отшелник Пелагий забелязва чудна светлина да просиява над гората, където е заровен Яков. Дочул за видението, крал Алфонсо II от Астурия се отправя към мястото и нарежда върху Campus Stellae (Compostela, букв. „поле на звездата“) да се построят храм и манастир. (Другият вариант за името на Компостела е да идва от латинската дума за „гробище“, compositum.) Около тях именно възниква Сантяго де Компостела. През средновековието градът става третото по святост място за западните християни след Йерусалим и Рим, а към неговата катедрала започват да се стичат потоци от поклонници от всички кътчета на Европа. Според вярванията, понастоящем мощите на апостола се намират в криптата на катедралата. Култът към фигурата на апостол Сантяго, утвърдил ключовото значение на Галисия в идеологическото укрепване на иберийските християнски кралства по време на Реконкистата и я издигнал като религиозен център и дестинация на поклонниците, което заздравило връзките с Европа. Пътят на Сантяго (El camino de Santiago) се превърнал в културна ос, по която се разпространявало, освен всичко останало, романското изкуство и лириката на трубадурите.

Модерна епоха

• След процеса на нормативно утвърждаване на кастилския език, започнат от Алфонсо Х – Мъдрия /на власт между 1252 и 1284 година/, езикът гайего претърпява бърз упадък. В периода на обединяване на Испания, той преминава през така наречените „мрачни векове“, оцелявайки само на ниво устно общуване. През XVIII век започват опити за преодоляване на ситуацията на езиково и социално разделение между говорещите гайего и говорещите кастилски.

Съвременност

XIX век

• През 1833 година Галисия губи своята представителност като административна единица и значимостта на Съвета на кралство Галисия намалява. Зараждат се също и четирите съвременни галисийски провинции, в които е структурирана територията под управлението на централното правителство.
• Бунтът на благородника Мигел Солис (Miguel Solís) вдига на оръжие част от армията против авторитарния режим на президента – Рамон-Мария Нарваес. Бунтовниците са разгромени в битката при Cacheiras на 23 април 1846 година, а оцелелите – разстреляни и познати впоследствие като Мъчениците за свобода.
• До XVIII век Галисия е в орбитата на Испанското католическо кралство, без възможност да прояви националните си черти и да предяви съответните претенции (галисийският се говори само сред народа, самостоятелно културно развитие липсва). Както и българското, галисийското Възраждане (Rexurdimento, „Решурдименто“) настъпва късно, едва през XIX век. Една от най-значимите фигури за този период е Росалия де Кастро (Rosalía de Castro, 1837 – 1885), интелектуалка и първа поетеса на роден език. От тази епоха са и други утвърдени галисийски писатели като Мануел Мургия, Мануел Лейрас Пулпейро, Едуардо Пондал и други. Чак до смъртта на диктатора Франко през 1975 г. Галисия е целенасочено подлагана на централизирани асимилаторски политики от управляващите в Мадрид. Понастоящем разполага с широка автономия.

ХX век

• През 1907 година започва, продължилият до Първата световна война, период на Солидарност, характеризиращ се с опитите за създаване на електорален фронт за елиминиране на политическия клиентелизъм и за постигане на по-голяма представителност на Галисия. Тези опити са тотално унищожени. Следват политически борби с централната власт и вътре в самата Галисия между политическите партии с различни възгледи. Все пак малко преди началото на Гражданската война в Испания, се постига относително самостоятелен статут на Галисия.

Испанската гражданска война и франкизма

• Гражданската война и последвалите репресии на франкизма слагат край на партиите, синдикатите и на всяка форма на плурализъм и свобода на изразяването и сдружаването. Галисия, която никога не става фронт на военни действия, е измъчвана от многобройни въстания, покачвайки броя на убитите и екзекутирани вследствие на многобройни съдебни процеси за престъпления като „предателство“ и „помагачество“ до 4200 души, според историка Карлос Фернандес Сантандер. Хора от всякакъв социален и идеологически ранг стават жертви на репресиите – четиримата цивилни губернатори /на четирите галисийски провинции/, жената на губернатора на Ла Коруня, патриотично настроени кметове, социалисти, депутати и ексдепутати от Народния фронт, военни, лоялни към Републиката и множество други. За много хора, обвързани с Републиката, започва период на изгнание.
• Някои местни леви движения създават партизански отряди, но действията им са потушени, а лидерите им – заловени и екзекутирани. През 60-те години, министри като Мигел Фрага Ирибарне инициират някои реформи на политическо отваряне, във времена, когато технократите модернизират и отварят испанската икономика за капитализма. Въпреки това, Галисия проиграва възможността да се превърне в основен доставчик на енергия за останалата част от Испания, в резултат на което претърпява огромни по размери икономически, а също и човешки загуби /като третата емиграционна вълна към Венецуела и Европа/.
• В последвалата епоха на развитие, във Виго се разполагат заводите Ситроен, модернизира се консервната индустрия и риболовния флот, а селскостопанските производители правят усилия за модернизиране на собствените си производства, особено в добиването на краве мляко. В провинция Оренсе, бизнесменът и политик Еулохио Гомес Франкейра динамизира селскостопанския сектор, създавайки кооперативи, което дава тласък на производството и продажбата на селскостопански стоки.
• Седемдесетте години преминават под знака на университетски, аграрни и работнически вълнения. През 1972 година се провеждат генерални стачки във Виго и Ферол, които са и индустриалните ядра на Галисия, с голяма синдикална активност.

• За последните век и половина от Галисия са излезли милиони емигранти. Особено много са те в Аржентина („Буенос Айрес е нашият Ню Йорк“, казват в съвременна Галисия), Бразилия и Куба (самият Фидел Кастро е с галисийски произход).

Наименование

• В древността гърците наричали северозападната част на иберийския полуостров (район, по-голям от съвременната територия на Галисия) „калекой“ (καλλαικoι) – името, с което местните жители назовавали себе си. Топонимът на името произхожда от названието на келтските заселници, които пристигнали по море на две големи вълни – първата, около 1800 пр. Хр. и втората, около IV век пр. Хр. Топонимът еволюира до Gallaecia по време на римското управление. В средновековието, се формира независимо кралство, известно под името Кралство Галисия, превърнало се впоследствие в част от Кралство Леон. Въпреки това, територията на днешната автономия поддържа формално характера си на кралство до териториалното деление от 1833 година, когато се създават съвременните галисийски провинции и официално изчезват старите кралства. В преходния период между древността и средните векове, Галисия е наричана понякога Суевия, защото на нейна територия концентрирано се установяват нашественическите германски племена суеви.

Топонимът Galiza

• Топонимът Галиса, използван заедно с Галисия, излиза от употреба към XV век, съвпадайки с упадъка на литературата, писана на езика гайего. Хроника на Ирия, е един от последните текстове на средновековен галисийски, датиран около 1468 или 1469 година, в който се среща названието Галиса.
• По време на така наречените тъмни векове, названието Галисия е единственото, което се използва, докато през XIX век внезапно се засилват патриотичните настроения и се връща в употреба името Галиса, използвано предимно от интелектуалци и писатели. Вече през ХХ век, терминът Галиса се превръща в израз на галисийския национализъм. След възстановяването на автономията, формата Галисия е единствената, използвана на институционално ниво и е по-обичайна за населението. Галиса е топоним, използван обичайно в речта на кръговете, близки до Блока на галисийските националисти, като се появява в техния проект за реформа на статута на автономията. Галиса е също единствен топоним за Галисия на миноритарното лингвистично течение на реинтегристите. След утвърждаването от страна на Кралската галисийска академия на нормативното споразумение от 2003 година, топонимът Галиса е приет официално като топоним на Галисия на езика гайего.

Административно деление

• Въпреки че исторически е разделена на 7 провинции /La Coruña, Santiago, Betanzos, Mondoñedo, Lugo, Orense y Tuy/, изобразени на герба на Галисия, съвременната автономия е структурирана в четири провинции – Ла Коруня, Луго, Оренсе и Понтеведра. Така също, Галисия е разделена на множество райони, наречени комаркас, всяка от които се състои от по няколко общини (municipios), разделени от своя страна на енории (parroquias). Понастоящем, Галисия е структурирана на 4 провинции, 53 комаркас, 315 общини и 3778 енории. В процес на изграждане са две големи метрополитни зони – една на север /Ла Коруня – Ферол/ и една на юг /Виго – Понтеведра/.

Правителство и политика

• Парламентът на Галисия е най-висшия представителен орган на управлението, който има законодателната власт. Съставен е от 75 депутати, избрани на пропорционален принцип, за период от 4 години. Чрез закон се гарантира възможността на галисийците, живеещи в чужбина, да гласуват. Парламентът се състои от 38 депутати от Народната партия на Галисия, 25 – от Социалистическата партия на Галисия и 12 депутати от Блока на галисийските националисти.
• Хунтата на Галисия е органът, натоварен с изпълнителната и административна власт на правителството. Състои се от президент, вицепрезидент и дванайсет съветници (consejeros). Местните администрации изпълняват своите функции, делегирани им от Хунтата чрез своите подчинени органи. Хунтата също така координира дейността на администрациите /депутатства/ на четирите провинции. Президентът на Хунтата управлява и координира нейната работа и е представителното лице на властта в Галисия. Член е на Парламента и се избира от депутатите. Назначава се от краля на Испания.

Култура

Езици

• Двата официални езика в Галисия са кастилски и гайего. Езикът гайего е признат за роден език в Галисия и има общ произход с португалския. Постигането на португалска независимост през средните векове, благоприятства развитието на двата езика в различни посоки и през XV век те вече се считат за два отделни такива. Едно миноритарно лингвистично движение /реинтегристи/ поддържа тезата, че гайего и португалският са просто различни вариации на един и същи език и че съвременните различия се дължат на „кастилизацията“ на езика гайего. Намерен е най-старият запазен документ, писан на гайего, който се датира от 1228 година и е съставен от краля на Леон – Алфонсо IX.
• С течение на годините използването на гайего замира в градските райони, под влиянието на кастилския. Въпреки това, 91% от населението са способни да говорят гайего, а 99% – да го разбират, според преброяването от 2001 година. Това е най-говореният език измежду собствените езици на исторически възникналите националности в Испания. Днес, благодарение на Закона за лингвистична нормализация от 1983 година, използването на гайего сред населението се увеличава значително, поради необходимостта му във все повече сфери на образованието и на трудовата заетост в автономията. Според цифрите, 20% от учениците между 14 и 19 години, говорят основно гайего.
• Езикът гайего има свой стандарт, изработен от Кралската академия на Галисия, на база на неговите литературни традиции. Съвременният галисийски език като официален такъв, притежава културна разновидност, използвана както в медиите за комуникация, така и в началното, средното и университетското обучение. Гайего се говори от повече от 3 милиона души по света, като по този критерии, езикът заема 146 място в световния списък, в който са включени повече от 6700 езика. Разбираемостта с португалския е 85%.

Литература

• Както при повечето романски езици, първите литературни прояви на гайего датират от средните векове. Впоследствие, по време на т.нар. тъмни векове, настъпва литературна суша и е налице почти пълно замиране на гайего като език. С Възраждането, започнало в началото на XIX век, литературата на гайего преживява нов възход, благодарение на имена като Росалия де Кастро. През ХХ век, преди Гражданската война, специална важност имат различни групи на интелектуалци, в които членуват писатели като Висенте Риско, Рамон Кабанияс и Кастелао. Следва периода на франкизма, след края на който, с идването на демокрацията в Испания, голяма известност добиват автори като Хосе Луис Мендес Ферин, Мануел Ривас и Сусо де Торо.

Празници (Fiestas)

• Някои от най-популярните празници в Галисия са:
  • Празниците на апостол Сантяго – провеждат се в чест на патрона на Галисия и продължават половин месец. Извършват се религиозни церемонии, а на 24 юли се мятат изкуствени огньове, докато изгаря замък от пиротехнически средства, имитиращ фасадата на катедралата.
  • Празникът на Сан Фройлан – честванията са посветени на патрона на град Луго и се провеждат между 4 и 12 октомври. Тези празници събират всяка година множество туристи от цялата страна, като цифрата им през 2008 година достига до 1 035 000. Празниците са известни преди всичко с традиционните къщички, където се дегустира местното ястие с октопод а фейра.
  • Арде Лукус – един от най-посещаваните в Галисия празници. Провежда се на 25, 26 и 27 юни. Жителите на град Луго честват своето римско и келтско минало, преобличайки се като предците си, украсявайки града и реализирайки множество представления, като римски цирк, продажба на роби и келтски сватби.
  • Празникът Marisco – провежда се всеки октомври от 1963 година насам в градчето Ел Граве, провинция Понтеведра. През 80-те добива национална популярност. Дегустирането на пресни миди на народни цени е без съмнение, основната атракция на това събитие.
  • Празникът на Сан Пелайо – патронен празник на А Естрада, провинция Потеведра. Провежда се през юни, продължава три дни и се състои от религиозни служби, процесии, изкуствени огньове и танци.
  • Феста да Дорна – провежда се на 24 юли в Рибейра, провинция Ла Коруня. Заражда се през 1948 година като шега, която група приятели искали да направят на своите съседи и оттогава се провежда всяка година около 24 юли. Някои от дейностите, които се реализират са Гран При на Кариланас (Carrilanas) – регата с ръчно изработени плавателни съдове, премия Икар за безмоторно летене, песенен конкурс и други.
  • Ферия Франка – провежда се в Понтеведра през първия уикенд на септември, като се пресъздава открития градски пазар, възникнал още през 1467 година. Във ферията се припомнят периодите на най-голям просперитет на Понтеведра от XV до края на XVI век, а също така се възпроизвеждат исторически събития и занаятчийски дейности. Започва да се празнува през 2000 година и е един от най-важните празници в Понтеведра.
  • Рапа дас Бестас де Сабуседо – провежда се в първия уикенд на юли и е важно събитие с древни корени. Състои се в сваляне от планината на диви коне и вкарването им в заградени пространства, където се подрязват гривите им и се маркират жребците. Процесът се нарича „рапа“ и тази е най-известната в Галисия. Освен това тази рапа е различна от другите провеждани в Галисия, защото „алойтадорите“, натоварени да задържат животните неподвижни, докато се извършва маркирането и подрязването на гривите, не ползват никаква помощ.
  • Фестивалът в Ортигейра – провежда се през юли, в продължение на четири дни в Ортигейра, провинция Ла Коруня. Първоначално се празнувал между 1978 и 1987 година, а понастоящем се празнува от 1995 година насам. Базира се на келтската култура и фолклорната музика и е форум на различни селища, което прави фестивалът значима среща на култури от различни части на Испания и света. Събират се до около 100 000 души при всяко издание.
  • Викингски празненства в Катойра – празникът е светски и се провежда в Катойра, провинция Понтеведра в първата неделя на август. Празнува се от 1960 година насам и възпроизвежда исторически факти от защитата на Галисия от атаките на нормандските пирати и сарацините, търсещи съкровището на Църквата в Сантяго де Компостела.
  • Празникът на тялото Христово в Понтеареас – започва да се празнува през 1857 година. Провежда се в края на седмицата, следваща тази на Тялото Христово и е най-представителният празник, с килими от цветя.

Демография

• Според преброяването от 2009 година, населението на Галисия е 2 796 089 души. Изчисляват се на около 3 милиона емигриралите галисийците, основна част от тях, в другите испански автономии, Аржентина и Венецуела. Важни галисийски колонии има и в Уругвай, Куба, Бразилия, Мексико, както и в някои европейски страни /Швейцария, Германия, Франция, Холандия и Великобритания са основни дестинации за емиграция на Галисийците през 60-те и 70-те години/.

• Типичният галисийски музикален инструмент е гайдата.
• Половината от работещите са заети в сектора на услугите. Туризмът е особено развит.
• Кулинарията ѝ се слави с рибните блюда (особено октоподът по галисийски), бадемовата торта от Сантяго и други.

Разпределение на населението

• Галисия е на пето място сред испанските автономии по брой на населението, а гъстотата на населението от 93,78 жит./km², е малко над средното за страната. Традиционната организация на населението е съществено различна от тази в останалата част на Испания, с изключение на Астурия. Така, територията на всяка община е разделена на енории, а те от своя страна – на отделни селища. На високата степен на разпръснатост, заедно със завишения брой населени места, се дължи това, че около 50% от селищата в Испания са разположени в Галисия, образувайки в същото време само 5,8% от общата им площ. По-голямата част от населението на Галисия е концентрирано в крайбрежните райони, като районите с най-голяма гъстота на населението са метрополитните зони на Ла Коруня и Ферол. Според статистически данни от 2009 година, най-голямата по население община е тази на град Виго, въпреки че ако се вземе предвид само градското ядро, несъмнено най-населеният град е Ла Коруня. Галисия разполага с 22 общини с население, повече от 20 000 души. Основните от тях са:
  • Виго – 297 332
  • А Коруня – 246 056
  • Оуренсе – 107 742
  • Луго – 96 678
  • Сантяго де Компостела – 95 092
  • Понтеведра – 81 576
  • Ферол – 74 273
  • Виягарсиа де Ароса – 37 712 и др.

Демографско развитие

• Демографската история на Галисия е една непрекъсната „загуба на тегло“, спрямо останалата част на Испания, плод на емиграцията към другите части на страната и към Латинска Америка. През 1857 година населението на Галисия представлява 11,49% от населението на цялата страна, а гъстотата му е най-голяма от всички региони. Въпреки това, през 2006 година само 6,19% от испанците живеят в тази автономия, а през 2007 година – 6,13%.
• Чуждестранното население в Галисия е само 2,9% – най-ниския процент, след този на Екстремадура. Средното ниво за страната е 10%, три пъти и половина пъти повече, отколкото за Галисия. Най-големите чужди колонии са португалската /17,93% от всички чужденци/, колумбийската /10,93%/ и бразилската /8,74%/.
• Според преброяването от 2006 година в Галисия се падат по 1,03 деца на жена, срещу 1,38 средно за страната. Въпреки всичко, от 1999 година се забелязва леко увеличаване на раждаемостта, тенденция, която се запазва и до днес и през 2006 е 7,9 на 1000. След 1981 година продължителността на живота в Галисия нарасна с 5 години, вследствие подобряване качеството на живота. През 2005 средната продължителност на живота в Галисия е 80,4 години /76,8 за мъжете и 84 за жените/.

География

• Територията на Галисия е с площ от 29 574 km².

Релеф

• В географията на Галисия изпъква контрастът между крайбрежния релеф и по-високата вътрешна част. Подчертан е и контрастът между високите северни равнини и планинските вериги и падини на юг. В орографски аспект вътрешността на Галисия се характеризира с ниски и заоблени планини, с множество реки, структурирани като притоци на река Миньо във вътрешността и по-къси реки, вливащи се в Кантабрийско море. Меките склонове на места отстъпват място на назъбени скатове, което се наблюдава в Каньоните на река Сил. В други зони има обширни долини, макар че броят им не е голям.
• Галисийското крайбрежие е с дължина 1500 km и се характеризира с множеството речни устиета /rías/, разделени на горни и долни – на юг от Фистера /Rías Altas и Rías Bajas/. Фистера или Финистере /Finisterre/ е най-западната точка на Галисия. Всички тези устиета имат голямо значение за риболовната индустрия на Галисия и допринасят за това, галисийското крайбрежие да се превърне в една от най-важните риболовни зони в света. Ерозията, причинявана на крайбрежието от Атлантическия океан, обяснява съществуването на множество носове, сред които изпъкват Estaca de Bares /най-северна точка на Галисия и разделяща линия между Атлантическия океан и Кантабрийско море/, нос Ортегал, нос Приор, Пунта Санто Адрао, нос Вилан, нос Тоуринян /най-западната точка на Галисия/, нос Финистере, обявен от римляните за край на познатия свят и нос Сиейро, който затваря от юг залива на Виго. Галисийското крайбрежие се характеризира и с множество архипелази, на които могат да се открият различни колонии от птици. През 2007 година са преброени 316 архипелага, малки скалисти островчета и други скални образувания в океана. Основните островни групи формират Национален парк на атлантическите острови на Галисия.
• Галисия е пресечена от север на югоизток от две тектонски пукнатини, които определят различния характер на терена. Една от тези пукнатини формира праволинейно стъпало по югозападното крайбрежие между нос Сиейро /Cabo Silleiro/ и устието на река Миньо, където могат да се видят триъгълните плоскости, маркиращи ясно границата между континента и морето. Същевременно, множеството термални извори в различни части на Галисия, маркират пътя на пукнатините през галисийската територия.
• В района на южното градче Пориньо /O Poriño/ има кариери на гранит, скала изобилстваща в по-голямата част на Галисия, но почти напълно отсъстваща в крайните североизточни райони на автономията. Тази особеност се отразява и на доминиращата архитектура – отбранителни съоръжения, мостове и цивилни и религиозни сгради, в които се използват гранитни блокове, докато за конструкциите на североизток са характерни други материали. Последното може да се наблюдава при римската стена на Луго, изградена от гладки шистови камъни.
• Основните планински вериги в Галисия са О Шистрал /северно от Луго/, Лос Анкарес /очертаващи границата с Леон и Астуриас/, О Коурел /граница с Леон/, О Ейшо /граница между Оренсе и Самора/, където на 2127 m се намира таванът на Галисия – връх Пеня Тревинка, Масисо де Мансанеда /сърцето на Оренсе/, О Фаро /граница между Луго и Понтеведра/, Кова да Серпе /граница между Луго и А Коруня/, Монтемайор /в провинция А Коруня/, Монтес до Тестейро /между Оренсе и Пантеведра/, А Пенеда и веригите О Шурес и О Лароуко /граница между Оренсе и Португалия/.

Основните върхове в Галисия са Пеня Тревинка – 2127, Пеня Сурвия – 2095 m, Алто до Торно – 1942 m, Малуро – 1925 m, Лос Анкарес – 1821 m и Кабеса де Мансанеда – 1778 m.

Икономика

Има развити промишленост и земеделие. Благодарение на многото валежи се отглеждат зърнени култури, царевица, плодове, картофи и лозя. До голяма степен е развит риболовът, следователно и производството на висококачествени консерви. Поради благоприятното си разположение, Галисия се занимава с корабостроене (Ферол, Виго, Ла Коруня, Фене). Във Виго се намира един от най-големите автомобилостроителни заводи в Европа. Големи предприятия за производство на алуминий са разположени в Ла Коруня и Сан Сиприан. Химическата промишленост е добре развита и включва нефтопреработвателен комбинат в Ла Коруня. Галисия е известна със своята текстилна промишленост. Рибоконсервната промишленост заема водещо място при производството на храни. Виго е най-голямото риболовно пристанище в Европа и център на най-голямата компания за преработка на риба в света.

Регионът е и голям производител на електроенергия с три големи ТЕЦ-а и множество важни ВЕЦ, разположени по пълноводните реки в южната и източната част на областта. При Рибадео, на границата с Астурия се намира АЕЦ, чийто строеж е спрян, поради решението на испанския народ за прекратяване на ядрената програма на страната през 80-те. Освен това, Галисия е сред регионите на Испания с най-много вятърни паркове.