Направо към съдържанието

Лев Лагорио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лев Лагорио
Лев Лагорио
руски художник

Роден
Починал
Санкт Петербург, Руска империя
ПогребанСанкт Петербург, Русия

Националност Русия
Учил вИмператорска художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияСанкт-Петербургската художествена академия
Семейство
СъпругаЕлена Лубны-Герцик
ДецаОлга
Лев Лагорио в Общомедия

Лев Феликсович Лагорио е руски живописец-пейзажист, маринист. Участник като военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878)

Лев Лагорио е роден на 9 декември 1826 г. във Феодосия, Таврическа губерния в семейството на италианеца Феликс Лагорио - генерал в армията на Наполеон Бонапарт, която нахлува в Русия през 1812 г. След поражението се жени за рускиня и се установява във Феодосия. Занимава се с производството на хляб и е консул във Феодосия на Кралството на двете Сицилии.

Започва да рисува на десетгодишна възраст. Учи при художника Иван Айвазовски. Със съдействието на губернатора на Таврическа губерния Александър Казначеев постъпва в Санктпетербургската художествена академия (1843). Негови учители са Александър Зауервейд, Максим Воробьов и Богдан Вилевалд. Увлича се от темата за морето. За етюдите от Виборг е награден с големия сребърен и малкия златен медал на Художествената академия (1848-1849). За картината „Изглед от блатата на Лисия нос“ получава големия златен медал и правото за обучение в чужбина. Завършва академия със званието художник първа степен (1850).

Приема руско поданство през 1852 г. Командирован е в Кавказ и създава серия от картини на планинска тема и от Черно и Каспийско море.

Обучението в чужбина се осъществява в Италия и Франция, където създава над 30 пейзажа (1853-1860). За картините „Изглед от Капо ди Монте в Соренто“, „Фонтанът на Ханибал“ и „Понтийските блата“ е избран за професор на Художествената академия.

„Отбиване на турския щурм на крепостта Баязет на 8 юни 1877 г.“, 1891 г.

Живее в Санкт Петербург от 1860 г. Работи в Кавказ, Кримския полуостров и Османската империя. Участва в Кавказката война (1859-1864) и е награден с орден „Света Ана“ III степен с мечове. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като военен кореспондент.

Получава поръчка за рисуване на батални картини от войната (1882). Посещава местата на битките в България и Кавказ. Известни негови работи са „Превземането на крепостта и града Ловеч на 22 август 1877 г.“ и „Отблъскването на щурма на крепостта на Баязет на 28 юни 1877 г.“ (1891). Живописта му се отличава с реалистичност и наблюдателност, композиционна подреденост, поетичност и лиричност. Палитрата е изразителна и разнообразна по тоналност

Подрежда свои самостоятелни изложби. Почетен член е на Санктпетербургската художествена академия от 1900 г.

Умира на 9 декември 1905 г. в Санкт Петербург. Организирана е посмъртна изложба, на която са подредени 961 негови картини и етюди.

  • ((ru)) Биография на Лев Лагорио в Artsait.ru
  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с.327-328.