Направо към съдържанието

Азимутно винторулевo устройство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Двувинтово тандемно азимутно подрулващо устройство тип Azipod производство на Siemens/Schottel.
Механична трансмисия ("Z-Drive" [1] ,) схема; A – гребен винт, B – долен редуктор и дедууд, C – горен понижаващ редуктор, съединителна муфа и въртящо се устройство, D – двигател, дизелов или електрически.
Азимутен буксир от ледови клас, проект 2310. Произвежда се от Хабаровския корабостроителен завод.
Три винторулеви колонки с механична трансмисия и винтове в насадки.

Азимутно подрулващо устройство (винторулевата колона) е в корабостроенето гребен винт, разположен във въртяща се на 360° колонка. Такова устройство заменя руля и позволява акостиране на тесни места по-рядко прибягвайки до помощта на лоцман и буксирен съд.

Азимутното подрулващо устройство може да бъде както допълнителен движител на кораба, така и основен. Често се явява основен движител за специализираните съдове, които се нуждаят от регулярно маневриране, например буксирите и плаващите сондажни платформи и ледоразбивачите. Съвременното използване на ВРК е много разпоространено и засяга почти всички типове съдове.

Разновидност на ВРК е подрулващото устройство от подвижния или окачен тип (да не се бърка с Azipod).

Винторулевите колонки се класифицират според схемата на предаване на двигателния момент към винта: т.е. според типа трансмисия:

  • Механична с вертикален вал (тази схема в световното корабостроене се нарича на английски: L-drive). Двигателят е разположен вътре в съда, над колонката, неговия вал влиза в колонката вертикално и с помощта на една ъглова зъбна предавка движението се предава на вала на гребния винт. Тъй като в дадения случай валът на двигателя е вертикален, колонката може да се задвижва само от гребен електрически двигател.
  • Механична с хоризонтален вал (тази схема в световното корабостроене се нарича на английски: Z-drive) Двигателят е разположен вътре в съда, неговият вал влиза в колонката хоризонтално и с помощта на две ъглови зъбни предавки и междинен вертикален вал предава движението на вала на гребния винт.
  • Електрическа (на английски: Azipod).

Често азимутното устройство се върти не на всичките 360°, а само в ограничен сектор (например при моторните яхти).

Според броя винтове в колонка:

  • Едновинтово.
  • Двувинтово тандемно (винтовете се въртят в една посока, изключително тип Azipod).
  • Двувинтово опозитно (винтовете се въртят в различни посоки).

Според типа на гребните винтове в колонката:

  • Гребни винтове в насадка (обикновено ВРК с механична предавка);
  • Гребни винтове без насадка (преимуществено тип Azipod).

Гребни установки тип Azipod

[редактиране | редактиране на кода]

Преимущества:

  • Леко маневриране на ниски скорости, до акостирането без буксир.
  • Къс спирачен път, няма необходимост от реверс на винта.

Недостатъци:

В Русия винторулеви установки с мощност до 9 МВт се произвеждат от корабостроителницата „Звездочка“[2]. Също така от 2019 г. работи завод за производство на винторулеви колонки с мощност до 15 МВт в корабостроителен комплекс „Звезда“[3][4].

В Русия, от 2020 г., действат изисквани за локализация на производството на винторулеви колонки[5][6].

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Азимутальное подруливающее устройство“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​