Витебска област

Витебска област
Віцебская вобласць
	Витебска област Віцебская вобласць
Страна	Беларус
Адм. център	Витебск
Площ	40 051 km²
Население	1 171 523 души (2019); 29,3 души/km²
Райони	21 + 2
Губернатор	Николай Шерстньов
ISO 3166-2	BY-VI
Официален сайт	vitebsk-region.gov.by
	Витебска област в Общомедия

Витебска област (на беларуски: Ві́цебская во́бласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 40 051 km² (2-ро място по големина в Беларус, 19,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 171 523 души^[1] (4-то място по население в Беларус, 12,36% от нейното население). Административен център град Витебск. Разстояние от Минск до Витебск 300 km.

Историческа справка

От всичките 19 града на Витебска област 11 са признати за такива преди установяването на съветска власт през 1917 г.

861 г. – Полоцк (първи сведения в летописните източници под имената Полотеск или Полотск)
974 г. – Витебск (първи исторически сведения за града)
15 век – Браслав (вторично преобразуван в град през 1940 г.)
1772 г. – Орша (първи исторически сведения от 1067 г.) и Городок
1773 г. – Дубровно
1777 г. – Дриса (вторично преобразуван в град през 1938 г., от 1962 г. Верхнедвинск) и Сенно
1795 г. – Дисна и Докшици (вторично признати за градове през 1940 г.)
1802 г. – Лепел

Останалите 8 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1940 до 1972 г. Витебска област е образувана на 15 януари 1938 г., след което има малки промени в границите ѝ.

Географска характеристика

Витебска област заема в северната и североизточната част на Беларус. На запад граничи с Литва, на северозапад – с Латвия, на север и изток – с Псковска и Смоленска област на Русия, на юг – с Могильовска и Минска област и на югозапад – с Гродненска област. В тези си граници заема площ от 40 051 km² (2-ро място по големина в Беларус, 19,29% от нейната площ). Дължина от запад на изток 315 km, ширина от север на юг 120 km.^[2]

Релефът на областта е предимно равнинен с височина 150 – 250 m. Хълмистите равнини и низини заемат около 3/4 от територията на областта, като най-значителни се явяват Полоцката низина на север, Верхнеберезинската на югозапад, Чашникската – по долината на река Ула (ляв приток на Северна Двина) и Суражката на североизток. По периферията на областта са разпространени ниски моренни възвишения и моренни валове: Городокско (259 m, на североизток), Оршанско (262 m, на ютоизток), Витебско (296 m, на изток, 55°09′44″ с. ш. 30°47′21″ и. д. / 55.162222° с. ш. 30.789167° и. д.55.162222, 30.789167), на 3 km северно от село Валешковичи в Лиозновски район) и др.^[2]

Климатът е умерено континентален с много по-ясно изразена континенталнист, в сравнение с южните райони на Беларус. Средна януарска температура -7,5 °C, а средна юлска 17,5 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 550 до 600 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 177 – 185 денонощия.^[2]

Територията на Витебска област попада в три водосборни басейна. Около 2/3 от областта е заета от водосборния басейн на река Западна Двина, която протича почти през средата на областта от изток на запад с част от средното си течение. Нейните основни притоци са: леви – Каспля, Лучеса, Ула, Ушача, Дисна; десни – Усвяча, Обол, Полота, Дриса. Южната и югоизточната част е заета от водосборния басейн на река Днепър, която протича в югоизточната част на областта с част от горното си течение и с притоците си Оршица, Адров и най-горното течение на река Березина. Крайните югозападни части попадат във водосборния басейн на река Неман, по-конкретно на десния ѝ приток Вилия. Основно транспортно значение има река Западна Двина. По количеството си на езерата (над 2000) Витебска област заема първо място в Беларус (т.н. „Беларуско поезерие“). Най-големите езера са: Освейско, Дривяти, Снуди, Дрисвяти (по границата с Литва) и др. По-голямата част от езерата са с ледников произход, а водите им се използват за риболов и битово водонабдяване.^[2]

Витебска област е разположена в подзоната на смесените гори. Почвите са предимно ливадно-подзолисти (най-плодородни на югоизток). Низините и пониженията между възвишенията са заети от ливадно-глинести и торфено-блатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви. Горите заемат 33,4% от територията на областта, като преобладават иглолистните породи (68%), а от широколистните най-разпространени са бреза, елша и осика. Най-големите борово-смърчови гори са съсредоточени в северната част на Полоцката низина и в горните басейни на реките Березина и Вилия, а на североизток значителни площи са заети от ливади (12%) и блата (8%). Животинският свят е представен от заек, вълк, лисица, белка, кафява мечка, лос, рис, язовец, хермелин, норка, речен бобър, енотоовидно куче, а птичият – от тетерев, дива патица, сива гъска и др. Реките и огромното количество езера са богати на различни видове риби.^[2]

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Витебска област област е наброявало 1 171 523 души (12,36% от населението на Беларус). Гъстота 29,25 души/km². Градско население 77,4%. Етнически състав: беларуси 85,14%, руснаци 10,08%, украинци 1,18%, поляци 0,91% и др.^[1]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Витебска област се дели на 2 областни градски окръга, 21 административни района, 19 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 17 града с районно подчинение, 23 селища от градски тип и 3 градски района в град Витебск.^[1]

**Административно-териториално деление на Витебска област към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Витебск (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Витебск	135	378 459	гр. Витебск	378 459	-
2. Новополоцк	57	106 959	гр. Новополоцк	101 125	118	Боровуха
Административен район
1. Бешенковички	1250	15 187	сгт Бешенковичи	6575	51
2. Браславски	2270	25 153	гр. Браслав	9899	220	Видзи
3. Верхнедвински	2141	20 900	гр. Верхнедвинск	7244	175	Освея
4. Витебски	2738	36 640	гр. Витебск		-	Сураж, Яновичи
5. Глубокски	1760	36 565	гр. Глубокое	19 115	200	Подсвиле
6. Городокски	2980	22 622	гр. Городок	12 410	30	Езерище
7. Докшицки	2268	22 392	гр. Докшици	6973	200	Бегомъл
8. Дубровенски	1250	13 903	гр. Дубровно	7012	107
9. Лепелски	1822	32 519	гр. Лепел	17 846	115
10. Лиозненски	1418	14 985	сгт Лиозно	6692	40
11. Миорски	1787	19 619	гр. Миори	7896	190	гр. Дисна
12. Оршански	1708	154 943	гр. Орша	114 135	93	гр. Баран, Болбасово, Копис, Ореховск
13. Полоцки	3179	106 939	гр. Полоцк	84 332	100	Ветрино
14. Поставски	2096	35 152	гр. Постави	19 793	250	Воропаево, Линтупи
15. Россонски	1927	9042	сгт Россони	4798	170
16. Сенненски	1966	20 667	гр. Сенно	7092	102	Богушевск
17. Толочински	1499	24 121	гр. Толочин	9672	124	Коханово
18. Ушачки	1489	12 942	сгт Ушачи	5930	150
19. Чашникски	1481	29 940	гр. Чашники	8757	95	гр. Новолукомъл
20. Шарковщински	1189	14 351	сгт Шарковщина	6148	197
21. Шумилински	1695	17 523	сгт Шумилино	7544	40	Обол

Вижте също

Административно деление на Беларус

Външни препратки

Официален сайт Архив на оригинала от 2009-03-10 в Wayback Machine.

Източници

[belstat2018-1] а ^б ^в Численность населения на 1 января 2019 г. и среднегодовая численность населения за 2018 год по Республике Беларусь в разрезе областей, районов, городов и поселков городского типа Архив на оригинала от 2017-07-30 в Wayback Machine..

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Витебская область, т. 5, стр. 119 – 121

[1]

[2]