Зенгиди
| Зенгиди | |
| 1127 – 1250 | |
,_in_Passages_d%27outremer_by_Jean_Colomb,_15th_century_(schematical).png){kind=small} Знаме | |
.PNG) Територии на управление при най-големия обхват | |
| Столица | |
|---|---|
| Религия | |
| Форма на управление | |
| Валута | |
| |
| Зенгиди в Общомедия | |
Зенги или Занги е сунитска мюсюлманска династия с огузки произход [1], която управлява части от Леванта и Джазира (Горна Месопотамия) и е васална на Велики Селджук в периода 1127 – 1250 г. [2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Династията е основана от Имад ад-Дин Зенги, който става селджукски атабег (управител) на Мосул през 1127 г. [3] Той бързо става най-силният владетел в Северна Сирия и Ирак, като превзема Алепо от разединените Ортокиди през 1128 г. и завоюва графство Едеса от кръстоносците през 1144 година. Този подвиг превръща Зенги в герой в мюсюлманския свят, но само две години по-късно, през 1146 г., той е убит от свой роб [4].
След смъртта на Зенги неговите територии са разделени, като Мосул и земите му в Ирак отиват при най-големия му син Саиф ад-Дин Гази I, а Алепо и Едеса попадат при втория му син Нур ад-Дин Зенги, атабег на Алепо. Нур ад-Дин се оказва също толкова способен, колкото и баща му. През 1149 г. той побеждава Раймон дьо Поатие, княз на Антиохия, в битката при Инаб, а на следващата година завладява останките на графство Едеса на запад от река Ефрат[5]. През 1154 г. той увенчава тези успехи с превземането на Дамаск от династията Буриди, която го управлява[6].
Управлявайки вече от Дамаск, Нур ад-Дин продължава успехите си. Той пленява друг антиохийски княз, Рено дьо Шатийон, а териториите на княжество Антиохия силно намаляват. През 1160-те години Нур ад-Дин се съсредоточава преди всичко в желанието си да установи контрол над шиитския Фатимидски халифат, като при това се конкурира с йерусалимския крал Амалрик от Йерусалим. В крайна сметка кюрдският генерал на Нур ад-Дин – Ширкух – успява да завладее Фатимидски Египет през 1169 г., а наследилият го като управител на Египет негов племенник Саладин в крайна сметка изцяло отхвърля контрола на Нур ад-Дин и създава своя династия – Аюбиди[7].
Нур ад-Дин неочаквано умира през 1174 година, когато се готви да нахлуе в Египет, за да постави Саладин на мястото му. Неговият единствен син и наследник Ас-Салих Исмаил ал-Малик е принуден да избяга в Алепо, където управлява до 1181 г., когато е убит и заменен от роднината си – атабега на Мосул. Две години по-късно Саладин завладява Алепо, слагайки край на управлението на Зенгидите в Сирия.
Зенгидските принцове продължават да управляват в Северен Ирак и през XIII век, като управляват Мосул до 1234 г.; тяхното управление приключва окончателно през 1250 година с монголското нашествие.
Зенгидски владетели
[редактиране | редактиране на кода]Атабегове и емири на Мосул
[редактиране | редактиране на кода]- Имад ад-Дин Зенги I 1127 – 1146
- Сайф ал-Дин Гази I 1146 – 1149
- Кут ал-Дин Маудуд 1149 – 1170
- Сайф ал-Дин Гази II 1170 – 1180
- Изз ал-Дин Масуд 1180 – 1193
- Нур ал-Дин Арслан Шах I 1193 – 1211
- Изз ал-Дин Масуд II 1211 – 1218
- Нур ал-Дин Арслан Шах II 1218 – 1219
- Nasir ad-Din Mahmud 1219 – 1234
- Badr al-Din Lu'lu ' (а не Zengid) 1234 – 1259
Емири на Алепо
[редактиране | редактиране на кода]- Имад ад-Дин Зенги I 1128 – 1146
- Нур ад-Дин Зенги 1146 – 1174
- Ас-Салих Исмаил ал-Малик 1174 – 1181
- Имад ал-Дин Зенги II 1181 – 1183
Емири на Дамаск
[редактиране | редактиране на кода]- Нур ад-Дин Зенги 1154 – 1174
- Ас-Салих Исмаил ал-Малик 1174 г
Емири на Синджар (в Северен Ирак)
[редактиране | редактиране на кода]- Имад ал-Дин Зенги II 1171 – 1197
- Кут ал-Дин Мохамед 1197 – 1219
- Имад ал-Дин Шаханша 1219 – 1220
- Джалал ал-Дин Махмуд 1219 – 1220
- Фат ал-Дин Умар 1219 – 1220
Емири на Джазира (в Северен Ирак)
[редактиране | редактиране на кода]- Mu'izz al-Din Sanjar Shah 1180 – 1208
- Mu'izz al-Din Mahmud 1208 – 1241
- Махмуд ал Малик ал-Захир 1241 – 1250
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ C.E. Bosworth, The New Islamic Dynasties, (Columbia University Press, 1996), 191.
- ↑ Kirk H. Sowell, The Arab world: An Illustrated History, (Hippocrene Books, Inc., 2002), 102.
- ↑ David Ayalon, Eunuchs, Caliphs and Sultans: A Study in Power Relationships, (Hebrew University Magnes Press, 1999), 166.
- ↑ Islam and the Crusades 1096 – 1699, Robert Irwin, The Oxford History of the Crusades, ed. Jonathan Riley-Smith, (Oxford University Press, 1999), 227.
- ↑ Zsolt Hunyadi and József Laszlovszky, The Crusades and the Military Orders, (Central European University, 2001), 28.
- ↑ Thomas Asbridge, The Crusades: The War for the Holy Land, (Simon & Schuster, 2012), 1153.
- ↑ William Barron Stevenson, The Crusaders in the East, (Cambridge University Press, 1907), 194.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zengid dynasty в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |