Уран (митология)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Уран.
| Уран Οὐρανός | |
| върховен бог в древногръцката митология | |
 Скопяването на Уран от Кронос. Джорджо Вазари и Жерарди Христофано, XVI век, Палацо Векио, Флоренция | |
| Семейство | |
|---|---|
| Баща | Хаос,[1] Ефир[1] |
| Майка | Хемера,[2] Гея[2] |
| Братя/сестри | Понт |
| Съпруга | Гея |
| Деца | Афродита Стероп Енкелад Порфирион Клитий Мелия Океан Койос Крий Хиперион Япет Кронос Феба Мнемозина Рея Темида Тетида Тея Алекто Мегера Тисифона Диона |
| Уран в Общомедия | |
| Древногръцки богове | |
|---|---|
| Титани и Олимпийски богове | |
| Морски божества | |
| Хтонични божества | |
| Други богове | |
| Изначални богове | |
Уран (на гръцки: Ουρανός – „небе“) – в древногръцката митология – върховен бог, първият владетел на Вселената, цар на небето (в Древността понятието за него е близко до съвременното за Космос). Той е бог-идеалист, роден от Хаос (самостоятелно; но Уран не е несъмнено първото му дете, а той – единодушно възприеман от древните автори за първи бог, така че Уран е само един от първите богове, а не точно вторият).
С неговата жена Гея (Майката Земя), те са родители и прародители на всички останали богове в гръко-римската митология, с изключение на другите (или почти всички) Изначални богове и част от потомците им. Възхитен от Гея, той се слива с нея и те създават множество богове и митични създания: титаните, циклопите, сторъките. Основно потомци на Уран са и божествата, олицетворяващи Слънчевата система (повечето – част от Олимпийския пантеон). Самият той, както и Гея са част от тях – въплъщения на планетите Уран и Земя.
Отвратен от своите деца, Уран ги заточва в Тартар (най-мрачната и предълбока бездна), но тяхната майка Гея успява да освободи част от тях. Тя дава сърп на Кронос, с който да скопи баща си. Водени от него титаните (без Океан), нападнат Уран и го побеждават. Кронос отрязва детеродните органи на Уран и ги хвърля в морето. От капещата кръв се раждат ериниите (богини-отмъстителки и персонификация на угризенията на съвестта) – Алекто, Тисифона, Мегера. Титаните освобождават всички заточени в Тартар, а Кронос поема властта над света и хвърля там Уран. Според митологията, той дори тогава не загубва напълно репродуктивните си способности (или възможността да ги възстанови изобщо) – затова Земята и Небето (бидейки въпреки всичко, и винаги след това, един-над друг и още желаещи се) са отделени допълнително от великан на име Атлас (Атлант), който да ги държи раздалечени, а след като той е вкаменен от Персей, с помощта на отрязаната глава на горгоната Медуза, тази функция преминава към Атласките планини.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]- с Гея
- без директна майка
