Богородица (община Гевгели)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Богородица.
| Богородица Богородица | |
| — село — | |
 | |
  Богородица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Гевгели |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 34 m |
| Население | 1001[1] души (2002) |
| Пощенски код | 1488 |
| Богородица в Общомедия | |
Богородица (на македонска литературна норма: Богородица) е село в община Гевгели, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 6 км източно от град Гевгели, на границата между Северна Македония и Гърция и Граничния контролно-пропускателен пункт Богородица-Евзони (Мачуково). В близост на селото в западна посока минава река Вардар.
История
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Аврет хисар от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Богородиче със 72 джизие ханета (домакинства).[2]
В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Богорча е представлявано от Стойко син на Петко и Димо, син на Петко.[3]
В XIX век Богородица е смесено българо-турско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Богородица е посочено като село с 65 домакинства и 289 жители българи и 25 мюсюлмани.[4]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Богородица има 890 жители, от които 430 българи християни и 460 турци.[7]
В началото на XX век българите в селото са разделени в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) през 1905 година в Богородица има 488 българи екзархисти, 32 българи патриаршисти гъркомани, 104 българи сърбомани и 8 българи унияти. В селото работят българско, гръцко и сръбско начално училище.[8] Първоначалната църква в селото е построена в XIX век на друго място. Съвременната църква „Рождество Богородично“ е построена от българския строител Андон Китанов в 1911 година.[9][10]
При избухването на Балканската война 5 души от Богородица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на Първата световна война, през 1917 година двама български войници от селото са наградени с бронзов медал „За заслуга“, без корона – пунктовия началник от Партизанския отряд редник Григор Илиев Каракамишев („за показано усърдие към службата“) и Христо Петров от 12-и пехотен дивизионен базов магазин („за проявена храброст в боевете през 1916–1917 г.“).[12]
Според преброяването от 2002 година селото има 1001 жители, от които:[13]
| Националност | Всичко |
| македонци | 975 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 7 |
| сърби | 18 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Богородица
Иван Ангелов Чавдаров, български революционер, деец ВМОРО[14]- Коста Ангелов, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, земеделец, 3 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[15]
- Починали в Богородица
- Борис Тонев Нейков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[16]
- Цанко Цанков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[17]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Официален сайт на община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 5 юли 2009
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 272
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Цркви во Стојачката парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 333, л. 336, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 143 ж 1
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 февруари 2008
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 133.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 13
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 17, л. 5
| |||||||||||
