Направо към съдържанието

Министерство на отбраната на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Министерство на отбраната
Знаме на министерството на отбраната
Лого на министерството на отбраната
Информация
АбревиатураМО
Основаване5 юли 1879 г.*
Предходни органиВоенно министерство
Министерство на войната
Типминистерство
Юрисдикция България
СедалищеСофия, България
Бюджет1,88 млрд. лева (2022)[1]
Отговорен министърАтанас Запрянов, министър на отбраната
Висшестоящ органМинистерски съвет на България
Уебсайтmod.bg
Министерство на отбраната в Общомедия

Министерството на отбраната е държавна институция в България с ранг на министерство, която осъществява правителствената политика във военната област и политическото ръководство на Българската армия. То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил). Министърът на отбраната е член на Министерския съвет.

Централната администрация на министерството се намира в сграда на улица „Дякон Игнатий“ № 3 в София. Тя е построена през 1885 г. по проект на чешкия архитект Антонин Колар, а между 1939 и 1945 г. е основно преустроена от архитектурното бюро „Васильов-Цолов“ по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов.[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Създаване

[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на армия е едно от първите действия предприети от българските власти след Освобождението от 1878 г. Със заповед от 15 юли на същата година се създава Българската земска войска. А още в първото правителство на свободна България, ръководено от министър-председателя Тодор Бурмов, Военното министерство е сред основните институции на държавата. То е създадено с Указ № 23 от 5 юли 1879 г. на основание чл. 161 от Търновската конституция. Като най-висше военноадминистративно учреждение в България[3].

Функции и структура

[редактиране | редактиране на кода]
Българското военно министерство през 1920-1930-те години

Военното министерство има следните основни задачи: защита на държавния суверенитет и националната независимост, охрана и отбрана на териториалната цялост на държавата, отстояване интересите на българското общество и ценностите на националната идентичност. В първите години на XX в. Военното министерство продължава работата по изграждането на масова и модерна армия. Неговата структура претърпява изменения, с които се цели военното ведомство да се приведе в съответствие с настъпилите промени в организацията, подготовката, материално-техническото снабдяване и комплектуването на въоръжените сили с личен състав[3].

През 1905 г. се създава Военен съвет, който е съвещателен орган към военния министър. През 1907 г. във военното ведомство се създава Информационно бюро. С тази структура Военното министерство съществува до 11 юли 1911 г., когато с промени в Търновската конституция е преименувано на Министерство на войната (МВ) – виж. правителство на Гешов)[3].

На Министерството на войната се възлагат задачите по подготовката на запасния личен състав, мобилизирането му и комплектуването на нови подразделения и части. Приоритет в дейността на военното ведомство става попълването на армията с команден състав. С демократизацията на българското общество, започнала през 1989 г. се променя и организационната структура на Министерството. С Указ № 168 от 20 декември 1990 г. то се преименува в Министерство на отбраната (МО). Съгласно Конституцията, приета от VII велико народно събрание през 1991 г., върховен главнокомандващ на въоръжените сили е президентът, ръководството на Министерството на отбраната (МО) отчита дейността си пред Народното събрание[3].

Упражняването на граждански контрол над въоръжените сили и специалните служби произтича от ценностите на демократичното гражданско общество и е залегнало в националното законодателство. Законодателните актове на Народното събрание създават основните регулиращи механизми в областта на отбраната и националната сигурност.

Организационната структура на Министерството на отбраната се привежда в съответствие с настъпилите промени и приоритети в държавната политика за членство на България в НАТО и Европейския съюз[3].

Структура

[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на Министерството на отбраната, 2014 г.

Към 12 септември 2015 година министерството има следната структура[4]:

Ръководство

[редактиране | редактиране на кода]

Към 20 май 2024 година министерството има следното ръководство:[5]

  • Министър: Атанас Запрянов
  • Заместник-министър: Радостин Илиев
  • Заместник-министър: Иван Пейков
  • Заместник-министър: Аделина Николова
  • Началник на отбраната: адмирал Емил Ефтимов
  • Заместник-началник на отбраната: генерал-лейтенант Михаил Попов
  • Заместник-началник на отбраната: генерал-лейтенант Цанко Стойков
  • Постоянен секретар на отбраната: Антон Ластарджиев

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=170229
  2. ↑ София преди и сега: Министерство на отбраната // stara-sofia.blogspot.com/, 16 януари 2013. Посетен на 16 януари 2013.
  3. ↑ а б в г д МО. Министерството на отбраната – създаване, структура и функции. Посетен на 12 септември 2015.
  4. ↑ МО. Структурата на Министерството на отбраната в официалния му сайт.
  5. ↑ https://www.mod.bg/bg/ministry_minister.html
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Министерство_на_отбраната_на_България&oldid=12242668“.