Шампионска лига на УЕФА
| Шампионска лига на УЕФА UEFA Champions League | |
 | |
 Купата на Шампионската лига 2021 г. | |
| Вид спорт | футбол |
|---|---|
| Основан | 1955 г. |
| Брой отбори | 32 (групова фаза) 79 (общо) |
| Държави | всички членки на УЕФА |
| Континент | Европа |
| Настоящ победител | Реал Мадрид |
| Уебсайт | Официален сайт |
 Шампионска лига 2024/25 | |
| Шампионска лига на УЕФА в Общомедия | |
Шампионската лига на УЕФА (на английски: UEFA Champions League), е най-важният европейски клубен футболен турнир. До сезон 1992/93 носи името Купа на европейските шампиони (КЕШ, на английски: European Champions' Cup, ECC). Той се смята за един от най-престижните трофеи в световния клубен футбол. Провежда се всяка година от УЕФА. Женските футболни отбори имат отделна Шампионска лига на УЕФА за жени.
Титлата „европейски шампион“ е притежавана от 22 различни клуба. От тях 12 отбора са я печелили повече от веднъж, от които 6 – повече от 3 пъти. Завинаги са печелили купата Реал Мадрид, Аякс, Байерн Мюнхен, Милан, Ливърпул и Барселона. Най-много титли има отборът на Реал Мадрид, който е печелил купата 15 пъти.
История
[редактиране | редактиране на кода]Турнирът се провежда за първи път през сезон 1955/56 и е създаден по идея на френския журналист Габриел Ано като надпревара, в която взимат участие победителите в националните първенства на европейските страни. След сезон 1992/93 турнирът е преименуван на Шампионска лига, а от сезон 1997/98 право на участие имат и отбори, подгласници на шампионите в най-титулуваните първенства в Европа. Промяната е направена с цел турнирът да стане „по-вълнуващ“ (въпреки че противно на името на състезанието, повечето от участващите отбори не са шампиони на страните си за предишния сезон). Самите участници в Шампионската лига се разпределят в групи, като през годините броят на тези групи е бил различен.
Най-успешният отбор в турнира е Реал Мадрид, който е печелил купата 15 пъти. След него се нареждат Милан (7 пъти), Ливърпул и Байерн Мюнхен (6 пъти) Барселона (5 пъти), Аякс (4 пъти), Манчестър Юнайтед и Интер (3 пъти).[1]
В първите 5 години поред от създаването на турнира купата печели Реал Мадрид, което е рекорд. От 1971 до 1976 г. Аякс и Байерн Мюнхен стават европейски шампиони по 3 пъти поред. Две години поред купата е печелена от пет отбора: Бенфика и Интер през 60-те години на ХХ век, а Ливърпул и Нотингам Форест – от 1977 до 1980 г. Откакто Милан успешно защитава титлата си през 1990 г., до 2017 г. нито един отбор не е успял да спечели титлата в две поредни години. През 2016/17 година Реал Мадрид става първият отбор, успял да защити титлата си откакто турнирът е преименуван на Шампионска лига.[1] През следващия сезон спечелва титлата отново за трети пореден път, което напълно пренаписва историята на турнира.[2]
По традиция купата на европейските шампиони се дава всяка година на отбора, спечелил финалния мач на турнира. Той има право да задържи трофея в рамките на една година. Ако един отбор спечели турнира три последователни пъти или го спечели общо пет пъти, той има правото да задържи трофея завинаги, като за следващото издание на турнира се изработва нова купа.
Отборите, които са получавали завинаги трофея са:
- Реал Мадрид – след петата победа през 1960 година.
- Аякс – спечелил три последователни трофея от 1971 до 1973 година.
- Байерн Мюнхен – спечелил три последователни трофея от 1974 до 1976 година.
- Милан – след петата победа през 1994 година.
- Ливърпул – след петата победа през 2005 година.
- Байерн Мюнхен – след петата победа през 2013 година.
- Барселона – след петата победа през 2015 година.
- Реал Мадрид – след три последователни победи от 2016 до 2018 година.
Клубове от общо 31 страни, членки на УЕФА, са записвали участие в груповата фаза на турнира.
Финали
[редактиране | редактиране на кода]Таблицата включва пълен списък с финалите на турнира.[1]
.jpg)
2005 г.
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]Победители в турнира
[редактиране | редактиране на кода]Турнирът е печелен от 23 отбора от 10 футболни федерации на 9 държави – две от тях са от Великобритания: Шотландия и Англия:[1]
Испания – общо 20 пъти
- Реал Мадрид – 15 пъти: 1956; 1957; 1958; 1959; 1960; 1966; 1998; 2000; 2002; 2014; 2016; 2017; 2018; 2022, 2024 (рекордьор)
- Барселона – 5 пъти: 1992; 2006; 2009; 2011; 2015
Англия – общо 15 пъти
- Ливърпул – 6 пъти: 1977; 1978; 1981; 1984; 2005; 2019
- Манчестър Юнайтед – 3 пъти: 1968; 1999; 2008
- Нотингам Форест – 2 пъти: 1979; 1980
- Челси – 2 пъти: 2012; 2021
- Астън Вила – 1 път: 1982
- Манчестър Сити – 1 път: 2023
Италия – общо 12 пъти
- Милан – 7 пъти: 1963; 1969; 1989; 1990; 1994; 2003; 2007
- Интер – 3 пъти: 1964; 1965; 2010
- Ювентус – 2 пъти: 1985; 1996
Германия – общо 8 пъти
- Байерн Мюнхен – 6 пъти: 1974; 1975; 1976; 2001; 2013; 2020
- Хамбургер – 1 път: 1983
- Борусия Дортмунд – 1 път: 1997
Нидерландия – общо 6 пъти
- Аякс – 4 пъти: 1971; 1972; 1973; 1995
- ПСВ Айндховен – 1 път: 1988
- Фейенорд – 1 път: 1970
Португалия – общо 4 пъти
- Бенфика – 2 пъти: 1961; 1962
- Порто – 2 пъти: 1987; 2004
Шотландия – общо 1 път
- Селтик – 1 път: 1967
Румъния – общо 1 път
- Стяуа Букурещ – 1 път: 1986
Югославия – общо 1 път
- Цървена звезда – 1 път: 1991
Франция – общо 1 път
- Олимпик Марсилия – 1 път: 1993
Класиране по титли
[редактиране | редактиране на кода]Отборите са класирани според броя на спечелените шампионски титли и общия брой на участията във финали на турнира (спечелени и загубени). При равенство и по двата показателя подреждането е според общото класиране по спечелени точки и изиграни мачове в турнира за всички времена, дадено в следващия раздел.
- Данните са актуални след края на сезон 2021/22.[1]
Рекорди
[редактиране | редактиране на кода]Данните са актуални към 8 март 2023 г.
Таблицата по-долу включва участия във всички етапи на състезанието. Играчите, които все още са активни в Европа, са подчертани с удебелен шрифт.
.jpg)
Най-много мачове в турнира
[редактиране | редактиране на кода]- Кристиано Роналдо – 183
- Икер Касияс – 177
- Лионел Меси – 163
- Карим Бензема – 152
- Шави – 151
- Томас Мюлер – 151
- Тони Кроос – 151
- Серхио Рамос – 142
- Раул – 142
- Райън Гигс – 141
Най-много голове в турнира
[редактиране | редактиране на кода]Статистика към 8 май 2024 г.[3]
- Кристиано Роналдо – 140
- Лионел Меси – 129
- Роберт Левандовски – 94
- Карим Бензема – 90
- Раул – 71
- Рууд Ван Нистелроой – 56
- Томас Мюлер – 54
- Тиери Анри – 50
- Алфредо ди Стефано – 49
- Килиан Мбапе – 48
- Андрий Шевченко – 48
- Златан Ибрахимович – 48
Най-много шампионски титли в турнира
[редактиране | редактиране на кода]| Място | Футболист | Отбор | Шампион | Вицешампион |
|---|---|---|---|---|
| 2 | Франсиско Хенто
|
Реал Мадрид | 6 | 2 |
| 1 | Тони Кроос
|
Байерн Мюнхен;
Реал Мадрид |
6 | 0 |
| 3 | Лука Модрич 
|
Реал Мадрид | 6 | 0 |
| 4 | Дани Карвахал
|
Реал Мадрид | 6 | 0 |
| 5 | Начо Фернандес
|
Реал Мадрид | 6 | 0 |
| 6 | Паоло Малдини
|
Милан | 5 | 3 |
| 7 | Алфредо Ди Стефано
|
Реал Мадрид | 5 | 2 |
| 8 | Кристиано Роналдо
|
Манчестър Юнайтед;
Реал Мадрид |
5 | 1 |
| 9 | Лукас Васкес
|
Реал Мадрид | 5 | 0 |
| 10 | Карим Бензема
|
Реал Мадрид | 5 | 0 |
| 11 | Каземиро 
|
Реал Мадрид | 5 | 0 |
| 12 | Иско
|
Реал Мадрид | 5 | 0 |
| 13 | Гарет Бейл 
|
Реал Мадрид | 5 | 0 |
| 14 | Кларънс Сеедорф
|
Аякс; Реал Мадрид; Милан |
4 | 1 |
| 15 | Жерар Пике
|
Манчестър Юнайтед; Барселона |
4 | 0 |
| 16 | Андрес Иниеста
|
Барселона | 4 | 0 |
| 17 | Лионел Меси 
|
Барселона | 4 | 0 |
| 18 | Шави Ернандес
|
Барселона | 4 | 0 |
| 19 | Рафаел Варан
|
Реал Мадрид | 4 | 0 |
| 20 | Давид Алаба 
|
Байерн Мюнхен;
Реал Мадрид |
4 | 0 |
Информацията е до 10.06.2024 г.
Зад кулисите
[редактиране | редактиране на кода]Основните приходи от шампионската лига отиват в акционерното дружество за разпределяне на рекламните приходи. Идеята за шампионската лига е точно с тази цел – да се привличат възможно най-много рекламни пари по всички възможни канали и начини. Идеята на Хорст Даслер да контролира парите в световния спорт продължава да живее чрез бившите му мениджъри. „Бащите“ на идеята за шампионската лига – Клаус Хемпел и Юрген Ленц – са именно продукт на Даслер. От своя страна те дълго време са мениджъри във фирмата „International Sport and Leisure“ на Хорст Даслер.[4]
Правата се държат от акционерното дружество „Highlight Communications AG“, което през 1999 г. купува 80 % от фирмата „Team Holding AG“ на Хемпел и Линц, а през 2010 г. и останалите 20 % от нея.[5]
За 2012 година, от близо 2 милиарда евро приходи, клубовете от групите си разпределят 1 милиард, 400 млн. отиват за УЕФА за покриване на оперативните разходи, а останалите се разпределят по страните членки на УЕФА.[4]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д European Cup roll of honour // www.uefa.com. УЕФА. Посетен на 23 юли 2014. (на английски)
- ↑ Кралят е един! Луди голове и един виновен вратар
- ↑ All time leading scorers
- ↑ а б nytimes, The Champions League: A Gamble That Paid Off Big, 15 май 2012, ROB HUGHES
- ↑ wallstreet-online, Highlight Communications Aktie, 2013ß0924
| |||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||
| |||||||||||
