Кировоградска област

Кировоградска област
Кропивницька область
	Кировоградска област Кропивницька область
Страна	Украйна
Адм. център	Кропивницки
Площ	24 588 km²
Население	936 972 души (2019); 38,1 души/km²
Райони	21 + 4
Губернатор	Андрий Валерийович Назаренко
Официален сайт	www.kr-admin.gov.ua
	Кировоградска област в Общомедия

Кировоградска област (на украински: Кіровоградська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 24 588 km² (14-о място по големина в Украйна, 4,07% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 936 972 души^[2] (23-то място по население в Украйна, 2,18% от нейното население). Административен център е град Кропивницки (до 2016 г. се нарича Кировоград). Разстояние от Кропивницки до Киев по шосе 300 km, с железопътен транспорт — 392 km^[3].

Историческа справка

През 1754 г. след образуването на Нова Сърбия, по нареждане на руснаците украинските казаци построяват крепостта Св. Елизавета за защита на тези земи от набезите на кримските татари, а селището възникнало край нея през 1765 г. официално е утвърдено за град Елисаветград и вторично през 1782 г. През 1924 г. градът е преименуван на Зиновиевск, през 1934 г. на Кирово, на 10 януари 1939 г. на Кировоград, а от 14 юли 2016 г. се нарича Кропивницки. През същата 1754 г. източно от крепостта Света Елисавета възниква селището Усовка, което през 1784 г. е признато за град Александрия. Останалите 10 града в областта са признати за такива по време на съветската власт от 1938 г. до 1974 г. На 10 януари 1939 г. е образувана Кировоградска област, като са отделени райони от Николаевска, Одеска и Полтавска област.

Географска характеристика

Кировоградска област е разположена в централна част на Украйна. На север граничи с Черкаска област, на североизток – с Полтавска област, на изток – с Днепропетровска област, на юг – с Николаевска област, на югозапад – с Одеска област и на запад – с Виницка област. В тези си граници заема площ от 24 588 km² (814-о място по големина в Украйна, 4,07% от нейната площ). Дължина от запад на изток 315 km, ширина от север на юг 150 km.^[4]

Областта е разположена покрай десния бряг на река Днепър и територията ѝ изцяло се заема от южните части на обширното Приднепровско възвишение с преобладаващи височини от 150 до 200 m, максимална 269 m (48°08′51″ с. ш. 31°41′00″ и. д. / 48.1475° с. ш. 31.683333° и. д.48.1475, 31.683333, в южната ѝ част, на 2 km югозападно от село Кропивницкое в Новоукраински район). Цялата равнинно-вълниста повърхност на областта е силно разчленена от мрежа от дълбоки речни долини и суходолия, като разчленеността се увеличава от юг на север и североизток.^[4]

Климатът е умерено континентален. Зимата е мека, с чести краткотрайни затопляния. Средна януарска температура -5,4 °C, -5,6 °С, минимална -35 °С. Лятото е горещо със средна юлска температура 20 – 21,4 °C, максимална 40 °С. Годишната сума на валежите е около 400 mm, като 70% от тях падат през топлия сезон. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 200 – 210 денонощия.^[4]

Територията на областта почти на половина се поделя между водосборните басейни на реките Днепър (източната част) и Южен Буг (западната част). На североизток, по границата с Полтавска област преминава участък от средното течение на Днепър, като в областта попадат части от Кременчугското водохранилище (долната му част) и част от „опашката“ на Днепродзержинското водохранилище. По-значителните притоци на Днепър са Тясмин, Ингулец (горното течение), Цибулник и др. В западната част на областта протича участък от средното течение на река Южен Буг (влива се в Черно море) с притоците си Ингул (горното течение), Синюха, Синица и др.^[4]

В почвената покривка преобладават черноземните почви. Северозападните райони са заети от мощни и деградирали черноземи, редуващи се с участъци от оподзолени черноземи, сиви и тъмносиви оподзолени горски почви. В югоизточните райони господстват обикновените среднохумусни черноземи, а в крайния югоизток – малохумусните. Кировоградска област е разположена на границата между степната и лесостепната зона, като и в двете зони около 90% от повърхността им представляват обработваеми земи. Горите и храстите заемат 4,5% от територията ѝ, като се представени както от големи горски масиви, така и от малки участъци с преобладаване на дъб, габър, ясен, клен, бор, липа и др. По долините на реките и по вододелните лесостепни части има малки горски дъбрави, в т.ч. „Чорни Лес“, „Голочански Лес“. Животинският свят е характерен за степната и лесостепната зона: сърна, дива свиня, бурсук, лисица, норка, лос, заек, различни гризачи – лалугер, хамстер, мишка и др. Птичият свят е представен от гугутка, ястреб, пъдпъдък, дива гъска, дива патица, дропла, орел и др.^[4]

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Кировоградска област област е наброявало 936 972 души (2,18% от населението на Украйна). Гъстота – 38,11 души/km². Градско население – 62,21%. Етническият състав включва около 90 националности, в т.ч.: украинци 90,1%, руснаци 7,5%, молдовани 0,7%, беларуси 0,4%, българи 0,2% и др.^[2]

Най-компактното население на българи в Кировоградска област е в Олшанка, които често наричат себе си алфатарски българи.^[5]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Кировоградска област се дели на 4 областни градски окръга, 21 административни района, 12 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 8 града с районно подчинение, 27 селища от градски тип и 2 градски района (в град Кропивницки).^[2]

**Административно-териториално деление на Кировоградска област към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Кропивницки (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Александрия	55	91 947	гр. Александрия	79 289	75	Александрийское, Пантаевка
2. Знаменка	15	27 482	гр. Знаменка	22 444	40	Знаменка Вторая
3. Кропивницки	103	240 585	гр. Кропивницки	232 052	-	Новое
4. Светловодск	85	52 899	гр. Светловодск	45 312	135	Власовка
Административен район
1. Александрийски	1900	34 875	гр. Александрия		75	Новая Прага, Приютовка
2. Александровски	1159	27 021	сгт Александровка	8464	81	Елизаветградка, Лесовое
3. Благовешченски	701	22 608	гр. Благовешченское	6051	247
4. Бобринецки	1496	25 703	гр. Бобринец	10 758	54
5. Гайворонски	695	37 677	гр. Гайворон	14 523	283	Завале, Салково
6. Голованевски	992	29 947	сгт Голованевск	5857	261	Побугское
7. Добровеличковски	1297	33 684	сгт Добровеличковка	5575	105	гр. Помошная
8. Долински	1276	33 937	гр. Долинская	18 792	75	Молодьожное
9. Знаменски	1334	22 114	гр. Знаменка		40
10. Компанеевски	967	14 955	сгт Компанеевка	4429	31
11. Кропивницки	1557	36 998	гр. Кропивницки		-
12. Маловисковски	1248	42 885	гр. Малая Виска	10 382	61	Смолино
13. Новгородковски	997	15 494	сгт Новгородка	5675	37
14. Новоархангелски	1206	24 453	сгт Новоархангелск	6121	150
15. Новомиргородски	1032	28 391	гр. Новомиргород	11 117	80	Капитановка
16. Новоукраински	1668	41 633	гр. Новоукраинка	16 858	71
17. Олшански	645	12 565	сгт Олшанка	4596	130
18. Онуфриевски	889	18 110	сгт Онуфриевка	3855	119	Павлиш
19. Петровски	1195	23 946	сгт Петрово	7150	119	Балаховка
20. Светловодски	1219	12 226	гр. Светловодск		135
21. Устиновски	942	13 036	сгт Устиновка	3424	85

Външни препратки

Източници

↑ Указ на президента на Украйна № 361/2020
↑ ^а ^б ^в Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)
↑ Стратегия за развитие на Кировоградска област за периода до 2020 г., С. 37 (на украински)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Кировоградская область, т. 12, стр. 186 – 187
↑ Гавазов, М. Алфатарските българи в Олшанка - минало, бит, съвремие: (230 години от тяхното изселване) / М. Гавазов. - Силистра, 2004. - 98 c.

[1] Указ на президента на Украйна № 361/2020

[nas-2] а ^б ^в Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)

[3] Стратегия за развитие на Кировоградска област за периода до 2020 г., С. 37 (на украински)

[bse-4] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Кировоградская область, т. 12, стр. 186 – 187

[5] Гавазов, М. Алфатарските българи в Олшанка - минало, бит, съвремие: (230 години от тяхното изселване) / М. Гавазов. - Силистра, 2004. - 98 c.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]