Летище „Цюрих“
Летище „Цюрих“ | |||||||||||||||||||
Zurich Airport Flughafen Zürich | |||||||||||||||||||
IATA: ZRH • ICAO: LSZH | |||||||||||||||||||
Данни | |||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Тип летище | гражданско | ||||||||||||||||||
Собственик | Flughafen Zürich AG | ||||||||||||||||||
Обслужва | Цюрих | ||||||||||||||||||
Местоположение | Цюрих, Швейцария | ||||||||||||||||||
Открито | 14 юни 1948 г. | ||||||||||||||||||
Хъб на |
| ||||||||||||||||||
Минихъб на |
| ||||||||||||||||||
Часова зона | CET (UTC+1) | ||||||||||||||||||
• Лятно време | CEST (UTC+2) | ||||||||||||||||||
Надм. височина | 1416 ft / 432 m | ||||||||||||||||||
Координати | 47°27′53″N 008°32′57″E / 47.46472° с.ш. 8.54917° и.д. | ||||||||||||||||||
Уебсайт | zurich-airport.com | ||||||||||||||||||
Карта | |||||||||||||||||||
Писти | |||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||
Статистика (2019) | |||||||||||||||||||
Пътници общо | 31 538 236 1,3% | ||||||||||||||||||
Движ. на самолети | 275 396 | ||||||||||||||||||
Летище „Цюрих“ в Общомедия |
Летище „Цюрих“ (на немски: Flughafen Zürich (ZRH/LSZH)), познато като Летище Цюрих Клотен е най-голямото международно летище в Швейцария и хъб на Swiss International Air Lines. То обслужва Цюрих, най-големият град в Швейцария и общините Клотен, Румланг, Оберглатт, Винкел, и Опфикон, които всички са в кантон Цюрих. Летището е разположено на 13 км северно от центъра на Цюрих.[1][2]
Летището е притежавано от Flughafen Zürich AG компания, която е на борсата SIX Swiss. Основния акционер в компанията е кантон Цюрих с 33,33% плюс една акция и град Цюрих с 5% от акциите. Няма други притежатели на акции, с дялове по-големи от 3%.[3]
Истрория
[редактиране | редактиране на кода]Преди 1980
[редактиране | редактиране на кода]Първият полет извършен извън територията на Швейцария е на 21 юли 1921 г., но търсенето на подходящо място за основно летище в кантон Цюрих не започва до 1943 г. През 1945 г. федералното правителство решава, ча Цюрих е мястото за основно летище и продава 655 хектара Клотен Ordnance Depot на кантон Цюрих. Така кантон Цюрих има контрол над летището. Строителството на летището започва следващата година.[4]
Първите полети през западната писта са през 1948 г. Нов терминал е отворен през 1953 г., с голямо авиошоу, което продължава 3 дни. През 1947 г. през летището за преминали 133 638 пътника на 12 766 полета, през 1 952 372 832 пътника на 24 728 полета. Първото разширение на летището е предложено през 1956 г., но бюджетът на разширението не е одобрен от Швейцарското правителство до 1958 г. Строителството на новия терминал завършва през 1961 г.[4][5]
На 18 февруари 1969 г. полет 432 на El Al е атакуван по време на подготовката на излитане, от 4 въоръжени членове на Народен фронт за освобождение на Палестина. Атаката е отблъснати от охраната на самолета, в резултат на което единият от терористите и вторият пилот в резултат на раните си загиват. На 18 януари 1971 г. на самолет на „Балкан“ Il-18D достига до летище Цюрих в мъгла, под глисадата. Самолетът се разбива и избухва в пламъци на около 700 метра северно от летището
при контакта на лявото крило и колесник със земята. Умират 7 членове на екипажа и 38 пътници.[6][7]
През 1970 г. е предложено ново преустройство на летището и Терминал В е завършен през 1971 г. Първите сигнали за завишен шум от летището са известни от 1972 г., когато е разрешено извършването на полети през нощта, както и през 1974 г. когато е въведен нов маршрут за приземяване. Писта 14/32 е отворена през 1976 г., когато започва реконструкцията на 16/34 г.[4]
След 1980
[редактиране | редактиране на кода]Шумът от самолетите започва да притеснява жителите и през 1984 година е взето съгласието движението да се пренасочва през немското въздушно пространство. Следващата голяма стъпка е решението за приватизация на летището от кантон Цюрих. Като това се случва не по-рано от 2000 г. Междувременно е сменен и операторът на аеропорта. След Атентатите от 2001 година, полетите на Swissair не се изпълняват поради съображения за сигурност. Въпреки въведеният „спасителен план“ от властите за компанията, нейните активи биват разпродадени и летището губи много от оборота си. Едва през 2005 година след като Lufthansa поема управлението над Swiss International Air Lines, летището се „съживява“.
Терминали и дестинации
[редактиране | редактиране на кода]Терминал A
[редактиране | редактиране на кода]Терминал A е най-старият, отваря врати през 1971 година и има формата на пръст. Обслужва вътрешните полети и тези от шенгенското пространство.
Терминал B
[редактиране | редактиране на кода]Терминалът е открит 1975 година, но през 2011 година бива разширен. Обслужва полетите от шенгенското и извън-шенгенското пространство.
Терминал E
[редактиране | редактиране на кода]Терминалът обслужва международните полети. Изграден е между пистите 16/34 и 14/32.
Дестинации
[редактиране | редактиране на кода]Летището е свързано със 162 направления в 62 държави.
Авиокомпания | Град – Летище |
---|---|
Aegan Airlines | Атина Сезонно: Ираклио, Родос |
Aer Lingus | Дъблин |
Aeroflot | Москва „Шереметиево“ |
Air Berlin | Аликанте, Берлин „Тегел“, Бриндизи, Гран Канария, Дюселдорф, Катания, Ланцароте, Ла Палма, Ларнака (до 13 ноември), Палма де Майорка, Тенерифе – юг, Фаро, Фуертвентура, Фунчал Сезонно: Закинтос, Зилт, Ибиса, Ираклио, Корфу, Кос, Ламеция Терме, Неапол, Олбия, Родос, Самос |
Air Canada | Торонто |
Air Europa | Мадрид |
Air France | Париж „Шарл дьо Гол“ |
Air Serbia | Белград |
Alitalita | Рим „Фиумичино“ |
American Airlines | Ню Йорк |
Austrian Airlines | Виена, Грац, Дюселдорф, Лион, Лугано, Люксембург, Мюнхен, Нюрнберг, Щутгарт |
British Airways | Лондон „Сити“, Лондон „Хийтроу“ |
Bulgaria Air | София |
Delta Airlines | Ню Йорк Сезонно: Атланта |
easyJet | Амстердам, Берлин „Тегел“, Лисабон, Лондон „Гетуик“, Лондон „Лутън“, Хамбург |
Edelweiss Air | Анталия, Гран Канария, Канкун (от 17 април 2017), Ланцароте, Ларнака, Мавриций, Палма де Майорка, Прищина, Пунта Кана, Рио де Жанейро, Сан Хосе (от 9 май 2017), Скопие, Тампа, Тенерифе-юг, Фуертвентура, Фунчал, Хавана, Хургада, Шарм еш-Шейх Сезонно: Бодрум, Ванкувър, Варна, Даламан, Единбург, Ибиса, Калгари, Каляри, Кейп Таун, Корфу, Кос, Ламеция Терме, Лас Вегас, Мале, Маракеш, Марса Алам, Миконос, Олбия, Пула, Пукет, Рейкявик, Родос, Сан Диего (от 9 юни 2017), Санторини, Севиля, Сплит |
El Al | Тел Авив |
Emirates | Дубай Интърнешънъл |
Etihad Airways | Абу Даби |
Eurowings | Дюселдорф, Залцбург (от 12 януари 2017), Хамбург |
Germania Flug | Бейрут, Гран Канария, Ларнака (до 15 ноември 2016), Палма де Майорка, Фунчал Сезонно: Агадир, Анкара (от 16 юни 2017), Бургас, Варна, Вилнюс, Ираклио, Калви, Кос, Ла Палма, Рованиеми, Сплит, Фуертвентура, Херез де ла Фронтера (от 6 април 2017), Хургада Сезонни чартърни: Порто |
Helvetic Airways | Бари, Бирмингам, Брюксел, Будапеща, Букурещ „Отопени“, Варшава, Грац, Гьотеборг, Манчестър, Милано „Малпенса“, Неапол, Охрид, Париж „Шарл дьо Гол“, Прага, Прищина, Скопие, София, Флоренция, Хановер, Щутгарт Сезонно: Бордо, Инвърнес, Менорка, Тромсьо, Ханя, Шанън Сезонни чартърни: Гран Канария, Закинтос, Ираклио, Кос, Ларнака, Марса Алам, Палма де Майорка, Рованиеми, Родос, Хургада |
Iberia | Мадрид |
KLM | Амстердам |
Korean Air | Сеул „Инчон“ |
LOT | Варшава |
Lufthansa | Мюнхен, Франкфурт |
Qatar Airways | Доха |
Scandinavian Airlines | Копенхаген, Осло, Стокхолм „Арланда“ |
Singapore Airlines | Сингапур |
Swiss International Air Lines | Амстердам, Атина, Банкок, Барселона, Белград, Берлин „Тегел“, Бостън, Брюксел, Будапеща, Букурещ „Отопени“, Валенсия, Варшава, Венеция, Виена, Гран Канария, Дар-ес-Салаам, Делхи, Дубай, Дъблин, Дюследорф, Женева, Йоханесбург, Кайро, Копенхаген, Лисабон, Лондон „Гетуик“ (от 24 декември 2016), Лондон „Хийтроу“, Лос Анджелис, Мадрид, Малага, Манчестър, Маями, Милано „Малпенса“, Монреал, Москва „Домодедово“, Мумбай, Мускат, Найроби, Ния (от 7 април 2017), Нюарк, Ню Йорк, Осло, Палма де Майорка, Париж „Шарл дьо Гол“, Пекин, Порто, Рим „Фиумичино“, Санкт Петербург, Сан Франциско, Сао Пауло, Сингапур, Стокхолм, Тел Авив, Токио-Нарита, Франкфурт, Хамбург, Хановер, Хонг Конг, Чикаго „О'Хеър“, Шанхай Сезонно: Аликанте, Бриндизи, Измир, Истанбул „Ататюрк“, Катания, Малта, Палермо, Сантяго де Компостеля, Сараево, Солун |
TAP Portugal | Лисабон, Порто |
Thai Airways | Банкок |
Transavia | Амстердам (от 21 февруари 2017) |
Turkish Airlines | Истанбул „Ататюрк“ |
United Airlines | Вашингтон – Дълес, Нюарк |
Vueling | Аликанте, Барселона, Гран Канария, Ланцароте, Лисабон, Лондон „Лутън“, Малага, Порто, Прага (от 2 юни 2017), Рим „Фиумичино“, Тенерифе – юг Сезонно: Ибиса, Сантяго де Компостеля |
Статистики
[редактиране | редактиране на кода]Най-натоварени европейски маршрути
[редактиране | редактиране на кода]№ | Летище | Брой пътници |
---|---|---|
1 | Лондон „Хийтроу“ | 1 073 950 |
2 | Берлин „Тегел“ | 987 574 |
3 | Виена | 956 652 |
4 | Амстердам | 766 304 |
5 | Дюследорф | 740 036 |
6 | Париж „Шарл дьо Гол“ | 665 028 |
7 | Франкфурт | 621 070 |
8 | Барселона | 605 288 |
9 | Хамбург | 528 726 |
10 | Истанбул „Ататюрк“ | 519 460 |
11 | Женева | 490 412 |
12 | Мадрид | 488 870 |
13 | Палма де Майорка | 460 160 |
Натоварени междуконтинентални линии
[редактиране | редактиране на кода]№ | Летище | Брой пътници |
---|---|---|
1 | Дубай | 478 990 |
2 | Ню Йорк | 460 554 |
3 | Тел Авив | 394 564 |
4 | Сингапур | 384 892 |
5 | Банкок | 306 662 |
6 | Хонг Конг | 279 032 |
7 | Нюарк | 247 626 |
8 | Маями | 214 836 |
9 | Мускат | 214 050 |
10 | Чикаго „О'Хеър“ | 187 168 |
11 | Сан Франциско | 166 854 |
12 | Лос Анджелис | 146 474 |
13 | Делхи | 143 832 |
14 | Токио „Нарита“ | 138 828 |
15 | Мумбай | 132 786 |
Натоварени авиолинии
[редактиране | редактиране на кода]№ | Аеролиния | % |
---|---|---|
1 | SWISS | 54,6% |
2 | Air Berlin | 5,5% |
3 | Edelweiss Air | 4,6% |
4 | Germanwings | 2,5% |
5 | British Airways | 2,2% |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ map.geo.admin.ch // Swiss Confederation. Посетен на 17 юни 2013.
- ↑ GIS-ZH // Amt für Raumentwicklung Zürich. Посетен на 24 април 2011.
- ↑ Corporate governance // Zurich-airport.com. Посетен на 13 февруари 2014.
- ↑ а б в History of Zurich Airport // Zurich-airport.com. Архивиран от оригинала на 2012-06-21. Посетен на 27 август 2012.
- ↑ American Aviation 3 август 1953 p35
- ↑ Шаблон:ASN accident
- ↑ Шаблон:ASN accident
- ↑ www.bfs.admin.ch
- ↑ Database – Eurostat // Посетен на 27 ноември 2015.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zürich Airport в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |