Петко Попганчев

Петко Попганчев
	Петко Попганчев
български офицер, летец
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	21 август 1905 г. Сухиндол, Княжество България
Дата и място на смърт	8 март 1983 г. (77 г.) София, Народна република България

Петко Недялков Попганчев е български летец от поколението пилоти, обучавано след Първата световна война.

Биография

Роден е на 21 август 1905 година в с. Сухиндол, Севлиевско. Завършва Аеропланното училище през 1925 година, а през 1928 г. и Военното училище в София. От 1930 г. е младши офицер в смесен орляк. През 1935 г. е командирован в Германия, за да учи. През 1939 година завършва аероинженерство. По това време служи в трети учебен орляк. Същата година е назначен за командир на летището на четвърти армейски орляк.^[1] През 1940 г. става началник на Изпитателния институт. Работи като началник на конструкторската служба в Държавна аеропланна работилница-Божурище (ДАР-Божурище) и се изявява като изключителен пилот. Владее до съвършенство техниката на висшия пилотаж и е летец изпитател в ДАР. Като летец изпитател е дал лоша оценка на първия български многомоторен самолет-двуплощника ДАР-4, поради което е прекратена работата по този проект. Изпитва ДАР-6, конструиран от инж. Цветан Лазаров и неговата най-добра оценка е причина за внедряването на самолета в серийно производство като ДАР-9 „Синигер“, а след преместването на ДАР в Държавната самолетна фабрика-Ловеч (ДСФ), работата по конструкцията и производството на ДАР-9 да продължи.

Началник на ДСФ, Ловеч

От 1943 година капитан инж. Петко Попганчев е началник на ДСФ в Ловеч и шефпилот на предприятието. От 1944 г. е началник на юнкерски учебен орляк и началник на самолетната фабрика в Ловеч. През март 1945 година провежда изпитателните полети на самолета ДАР-10Ф – прекрасен щурмови самолет, за който освен ласкава оценка има и забележки. Работата се е приключила само с изработването на прототипа, тъй като ДАР-10Ф твърде късно е разработен – военновъздушните сили вече се превъоръжават с реактивни самолети. На 10 юни 1948 година полковник Петко Попганчев провежда първия изпитателен полет на прототипа Лаз-7, една отлична учебна машина. Изпълнява всички фигури от висшия пилотаж сам и с човек в първа кабина. Дава най-добра оценка за създадения от инж. Цветан Лазаров и неговия екип самолет. Той и поручик Васил Щерев изпитват прототипа на Лаз-7, предназначен за ВВС, след което в ДСФ са изработени 160 самолета Лаз-7 и 150 броя Лаз-7М (със съветски звездообразен двигател Швецов М-11ФР). През 1954 година комунистическото правителство закрива производството на родни самолети и ДСФ прекратява дейността си.

Професионално майсторство

Изключителните му професионални умения на пилот са причина за установяване на своеобразни рекорди. През 1932 година с ДАР-1А прелита под Стамболовия мост над р. Янтра във Велико Търново. През 1933 година прави 127 свързани лупинга със самолет ДАР-1А при полет от Карлово до Казанлък. Със самолет Focke-Wulf Fw 44 извършва гръбен полет в продължение на 33 минути, а с Avia B-122 прави 135 свързани лупинга.

Спортни постижения

През 1959 година, вече пенсионер, Петко Попганчев става първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет на републиканския шампионат, организиран от Централния аероклуб (ЦАК) и аероклубовете в страната към ДОСО. От 1964 г. той е единственият носител на званието „Заслужил майстор на спорта по моторно летене“.^[2] През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт е награден с диплом „Пол Тисандие“ – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване (ФАИ).^[3]

Военни звания

Подпоручик (25 август 1928)
Поручик (1 септември 1931)
Капитан (6 май 1936)
Майор (6 май 1944)
Подполковник (9 септември 1945)
Полковник

Признание

Носител е на орден „Народен орден на труда“-сребърен и два ордена „Червено знаме“.

Библиография

Попганчев Петко, Фигурно летене, Издателство Медицина и физкултура, София, 1958.

Външни препратки

Източници

↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 93.
↑ Цаков Цветан, „Мъже и криле“, Държавно издателство „Техника“, София, 1987
↑ Кърлов, инж. Кирил, Самолетостроенето в България, 2008, под редакция и предговор от проф. Борис Бонев, Печат ИК „В. Недков“, София, 2008

Цаков, Цветан, ХХ век Българска авиация триумф и катастрофи, Издателство „Еър груп 2000“, София, 2000 ISBN 954-752-003-2
Бориславов, Иван, Даньо Йотов, Ретро салон, Лястовицата Лаз-7, кн. 7/1999, Издателство „Еър груп 2000“, София
Кърлов, инж. Кирил, Самолетостроенето в България, 2008, под редакция и предговор от проф. Борис Бонев, Печат ИК „В. Недков“, София, 2008, ISBN 978-954-9462-30-2

[1] Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 93.

[2] Цаков Цветан, „Мъже и криле“, Държавно издателство „Техника“, София, 1987

[3] Кърлов, инж. Кирил, Самолетостроенето в България, 2008, под редакция и предговор от проф. Борис Бонев, Печат ИК „В. Недков“, София, 2008

[1]

[2]

[3]