Направо към съдържанието

Правителство на Александър Малинов 2

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Правителство на Александър Малинов 2
 31-во правителство на България
Общи
Държавен главаФердинанд I
ПредседателАлександър Малинов
Народно събрание
166 / 203
Сформиране5 септември 1910
Разпускане16 март 1911
Първоначален състав
Партия(и)Демократическа партия
Министри8
~ мъже8
~ жени0
Хронология
Назначено отXIV ОНС

Малинов 1
Гешов

Второто правителство на Александър Малинов е тридесет и първо правителство на Царство България, назначено с Указ № 7 от 5 септември 1910 г.[1] на цар Фердинанд Сакскобургготски.[2] Управлява страната до 16 март 1911 г., след което е наследено от правителството на Иван Евстатиев Гешов.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

През 1910 г. цар Фердинанд I посещава Петербург с цел сключване на съюзен договор срещу Турция. В него България постига твърде изгодни позиции при бъдещето разпадане на Османската империя (дори да получи Одрин). За да подпише договора обаче, Русия поставя като предварително условие сключване и на българо-руско споразумение.[3]

Започналите дипломатически сондажи за съюз със Сърбия се провалят поради неприетия от българската страна принцип за разделяне на Македония. Въпреки не успеха при опитите за сключване на българо-руски договор, българският владетел търси подкрепата на Русия в бъдещата война за национално обединение. С тази цел през март 1911 г. царят възлага на русофила Иван Е. Гешов – ръководител на Народната партия, да състави ново правителство.[3]

Кабинетът, оглавен от Александър Малинов, е образуван от дейци на Демократическата партия.

Сформира се от следните 8 министри:[3]

министерство име партия
председател на Министерския съвет Александър Малинов Демократическа партия
вътрешни работи Никола Мушанов Демократическа партия
външни работи и изповедания Александър Малинов Демократическа партия
народно просвещение Владимир Моллов Демократическа партия
финанси Андрей Ляпчев Демократическа партия
правосъдие Христо Славейков Демократическа партия
военен Данаил Николаев военен
търговия и земеделие Тодор Кръстев Демократическа партия
обществени сгради, пътища и съобщения Михаил Такев Демократическа партия

В краткия си период на водене не са правени промени.

  1. ДВ. Указ № 7 от 5 септември 1910 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 194 от 5 септември 1910 г.
  2. Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 27 февруари 2015 г.)
  3. а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 100-103.
  4. „Доклад до Негово величество Фердинанд I“, цар на българите, по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол (1887–1912) от Министерския съвет. София, Държавна печатница, 1912, с. 306-307 (отлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“, посетен на 27.02.2015)
  5. Георгиева, Станка. Промените в конституцията, наложени от обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. Научни трудове на Русенския университет 2008 г., том 47, серия 5.2, с. 157-164 (достъп 27 февруари 2015 г.)
  6. Статистика на изборите за народни представители на ХV-о Обикновено народно събрание. София, Държавна печатница, 1914, с. V Архив на оригинала от 2015-02-27 в Wayback Machine. (Дигитална Библиотека на Национален Статистически Институт, посетен на 27 февруари 2015 г.)
  7. Даскалов, Румен. Българското общество 1878–1939. Том 1. София, ИК Гутенберг, 2005. ISBN 954-9943-96-8. с. 176.