Направо към съдържанието

F-4 Phantom II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от F-4)
F-4 Phantom II
„F-4 Phantom“ в боен полет
„F-4 Phantom“ в боен полет
Описание
ДържаваСАЩ
Типизтребител
ПроизводителMcDonnell Douglas, САЩ
Произведени бройки5195
Първи полет1961 г.
Използван отВоенновъздушни сили на Съединените американски щати
Военноморски сили на Съединените американски щати
Американски морски пехотен корпус
Луфтвафе
Военновъздушни сили на Гърция
Военновъздушни сили на Турция
Кралски военновъздушни сили
НАСА
В експлоатация от1961 г.
В експлоатация до1992 г.
Тактико-технически данни
Екипаж2 души
Дължина17,78 m
Размах на крилете11,7 m
Площ на крилете49,23 m²
Височина4,95 m
Тегло (празен)12,701 kg
Тегло (пълен)20,231 kg
Двигател2 х ТРДФ General Electric J79-GE-8
Мощност2 х 7,711 kgf
Макс. скорост2390 km/h (M 2,3)
Далечина на полета без допълнителни резервоари2817 km
Таван на полета18 898 m
Въоръжение
Оръдие1х20 mm, М61А-1 „Vulcan“
РакетиAIM-7, AIM-9, AGM-12
Бомбис тегло до 7275 kg
F-4 Phantom II в Общомедия

McDonnell Douglas F-4 Phantom II (първоначалният дизайн е с означение АН, но след това е заменен от F-4[1]) е американски двуместен, двумоторен реактивен изтребител – прехващач, изтребител за наземна поддръжка и изтребител-бомбардировач от трето поколение, производство на концерна McDonnell Douglas[2].

История

[редактиране | редактиране на кода]

Историята по разработването на „F-4 Phantom“ започва в средата на ХХ век. През 1953 г. Пентагонът обявява конкурс за създаване на свръхзвуков палубен изтребител за ВМС на САЩ. В него участват компаниите „Vought Aircraft Industries“, Grumman Corporation и „McDonnell Douglas“.

Конкурсът е спечелен от фирмата „Vouge Aircraft Industries“, която получава поръчка за производство на свръхзвуковите палубни изтребители F-8 Crusader за ВМС на САЩ. По същото време поръчка за производство на лимитирана серия изтребители F-11 Tiger получава и „Grumman Corporation“.

Въпреки че компанията „McDonnell Douglas“ отпада от конкурса, разработеният проект за изтребител по-късно ще бъде доразработен в многоцелеви изтребител по поръчка на ВМС, с предназначение да замени остарелия F-3 Demon, да осигурява защита на флота и да прехваща съветските стратегически бомбардировачи.

FGR2 (F-4M) „Phantom“, на британските кралски ВВС

На 18 ноември 1954 г. „McDonnell Douglas“ и ВМС на САЩ подписват договор за разработката на изтребителя. Скоро след това, когато още в първите полети F-4 показва скорост, по-висока от F-104 Starfighter, който по това време се намира на въоръжение във ВВС на САЩ, последните проявяват жив интерес към новата машина, и впоследствие поръчват „F-4 Phantom“ и за ВВС.

В самото начало F-4 се използва от ВМС на САЩ като прехващач, но скоро той е приет в Корпуса на морската пехота в качеството на самолет за наземна поддръжка. Невероятната здравина на конструкцията прави този изтребител първия тип самолет сред американските машини, който се използва едновременно от ВВС, ВМС и морската пехота.

„Phantom“ се налага в качеството си на прехващач, самолет за наземна поддръжка, самолет за ПВО, ударен самолет с далечен радиус на действие, самолет за отбрана на флота и разузнавателен самолет. Същевременно обаче понася и съществени загуби над Виетнам, където съветските изтребители МиГ-17 го поставят в неизгодна позиция със своята голяма маневреност.

F-4 е проектиран съгласно концепцията, че маневреният въздушен бой от времената на Втората световна война вече е отживял и повечето схватки с противника ще са ракетни и от голяма дистанция. Затова самолетът е снабден с ново поколение електроника. Бил първият сред американските самолети, който бил способен без помощта на наземни станции за направление да намира и унищожава цели, намиращи се на предела на визуалния контакт.

„Phantom“ за кратко време става любим на американските пилоти, най-вече поради факта че за кратко време достига скорост почти два пъти превишаваща звуковата. Според американски източници самолетът бил лесен за управление, надежден и добре защитен, давайки на пилотите сигурност в бойни мисии, че ще се завърнат живи у дома. Съвсем друга картина обаче се разкрива, ако се погледне бойната употреба на самолета през Виетнамската война. Създаден за далечен ракетен бой, F-4 се оказва неспособен да води маневрен въздушен бой (МВБ) с изтребителите на противника, а преобладаващия тип схватки над Виетнам са именно от типа МВБ („dog fight“). (Вж. Иван Бориславов и Александър Младенов, „Реактивните самолети“, изд. Еър Груп 2000). В тях северновиетнамските МиГ-15 показват по-голяма маневреност и по-голям секунден залп от оръдията (над 15 kg), докато „Phantom“ в близкия бой противодейства само с картечници от по-малък калибър.

F-4 „Phantom“ с подвесени на крилата ракети въздух-земя – AGM-88 HARM, април 1982

Рекорди

[редактиране | редактиране на кода]

На F-4 са поставени няколко световни рекорда, като например рекорда за височина на полета 30 040 m (6 декември 1959), рекорд за скорост – 1606 mph. (22 ноември 1961) и рекорд за скорост на ниска височина – 902 km/h, който остава непроменен в продължение на 16 години.

Експлоатация

[редактиране | редактиране на кода]

F-4 започва да се произвежда през 1958 г. и остава на конвейерите до 1979 г., като за този период компанията произвежда 5195 машини. 5057 от тях са произведени в завода на „McDonnell Douglas“ в Сейнт Луис, щата Мисури, а други 138 са построени по лиценз в заводите на Mitsubishi Group в Япония. Връх в производството на F-4 се превръща 1967 г., когато заводът в Сейнт Луис излизат рекордните 72 самолета за месец.

Американските ВВС имали на въоръжение 2874 „Phantom“, а ВМС и морската пехота – 1264 машини.

Снемане от въоръжение

[редактиране | редактиране на кода]

Постоянно доработван и обновяван, „Phantom“ служи в 11 страни: Австралия, Великобритания, Германия, Гърция, Египет, Израел, Иран, Испания, Турция, Южна Корея и Япония.

Във Великобритания „Phantom“ едновременно служат във ВВС и в Кралския флот от 1968 до 1992 г. В САЩ „Phantom“ е изваден от активна служба през 1996 година. По това време самолетите от този вид имали нальот от над 2 735 000 km.

През 1998 г., когато се отбелязвал 40-годишният юбилей на „Phantom“, машината все още е на въоръжение в девет страни: Германия, Гърция, Египет, Израел, Иран, Испания, Турция, Южна Корея и Япония.

Страни, като Турция, Южна Корея, Германия, Гърция, Египет, Израел и Япония, смятат да модернизират машината, така че да служи до 2015 г.

Въоръжение

[редактиране | редактиране на кода]

Машината е оборудвана с бойно снаряжение, както следва[3]:

  • 1 x 20-mm оръдие, модел „M61 Vulcan“, 639 патрона;
  • Около 8480 kg бомби, разположени на 9 външни усилени точки, включващо – касетъчни бомби, TV и лазерно насочвани бомби, ракетен отсек, ракети „въздух-земя“, антипрехващащи ракети, противокорабни ракети, ядрени бомби.
  • Ракети – 4 x „AIM-7 Sparrow“, 4 x „AIM-9 Sidewinders“; доработка на гръцките F-4E и германските F-4F ICE с ракети „AIM-120 AMRAAM“, японските F-4EJ с ракети „AAM-3“, гръцките F-4E ще бъдат оборудвани с ракети „IRIS-T“. Иранските F-4s са преконструирани за ракети производство на Русия и Китай. Британските „Phantom“ (1978) използват вместо стандартните ракети „AIM-7 Sparrow“ ракети „Skyflash“.
  • Горивни резервоари – вътрешни резервоари, побиращи х 370 галона (1420 l) + допълнителни резервоари на крилата с обем 600 или 610 галона (2310 или 2345 l).

Бойни действия

[редактиране | редактиране на кода]
F-4J „Phantom“ излита от палубата на самолетоносача „Саратога“, 8 януари 1980 г.

Първите „Phantom“, използвани във военни действия от ВВС на САЩ, са модификацията F-4Cs, с които са оборудвани „555-и „Triple Nickel“ Тактически ескадрон“, по време на войната във Виетнам.[4] which arrived in December 1964.[5]

Бойното си кръщение машината получава в небето над Виетнам, на 2 април 1965 г., когато във въздушен бой се срещат със северновиетнамските изтребители МиГ-17Ф. Първата въздушна победа на F-4 „Phantom“ става факт на 10 юли 1965 г., когато е свален северновиатнамски МиГ-17s с ракета въздух-въздух – „AIM-9 Sidewinder“.[6]

На 24 юли 1965 г. „Phantom“ от 47-и боен ескадрон е временно разположен във Виетнам. Изтребител F-4 „Phantom“ от тази част става първият свален, след като е поразен от ракета земя-въздух, а на 5 октомври 1966 г. F-4C, от „8-о тактическо бойно крило“, става първият американски реактивен изтребител свален от ракета въздух-въздух, изстреляна от МиГ-21.

ИзтребителИзползвано Оръжие/ТактикиМиГ-17МиГ-19МиГ-21Общо
F-4CРакета „AIM-7 Sparrow“401014
Ракета „AIM-9 Sidewinder“1201022
20 мм оръдие3014
Меневри2002
F-4DРакета „AIM-4 Falcon“4 015
Ракета „AIM-7 Sparrow“422026
Ракета „AIM-9 Sidewinder“0235
20 мм оръдие4.5026.5
Маневри0022
F-4EРакета „AIM-7 Sparrow“02810
Ракета „AIM-9 Sidewinder“0044
Ракета „AIM-9“+20 мм оръдие0011
20 мм оръдие0145
Маневри0101
Общо свалени33.5866107.5

Стойност

[редактиране | редактиране на кода]
F-4C RF-4C F-4D F-4E
Разходи за един самолет, на отдел „Разработка и планиране“ 61,200 през 1973 22,700 през 1973
Корпус 1 388 725 1 679 000 1 018 682 1 662 000
Двигател 317 647 276 000 260 563 393 000
Електроника 52,287 293 000 262 101 299 000
Въоръжение 139 706 73,000 133 430 111 000
Оръдия 6,817 8,000
Производствени разходи 1.9 млн. 2.3 млн. 1.7 млн. 2.4 млн.
Разходи за модификации 116 289 by 1973 55,217 by 1973 233 458 by 1973 7,995 by 1973
Разходи за един летателен час 924 867 896 896
Разходи за поддръжка за един летателен час 545 545 545 545

Бележка: Цените са в щатски долари, през 1965 година и не са съобразени с инфлацията[7].

Безпилотен апарат

[редактиране | редактиране на кода]

На 9 януари 2008 година от безпилотен самолет „QF-4“ (модификации на F-4 „Phantom“), за първи път е осъществен пуск на бойни ракети клас „въздух-земя“.

Основното бойно предназначение на преоборудованите в безпилотни самолети „Phantom“ е създаването на ново средство за атака на ПВО на противника.

Предполага се, че използваните безпилотни модификации на F-4 ще позволят да се намалят човешките жертви сред пилотите при изпълнение на такъв род задачи.

Демонстрирано е и водене на ответен огън от този вид машина.[8]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ The aircraft was originally designated the AH, and later redesignated F4H. The F-4 designation came in 1961 when the designation systems for all branches of the military were unified by the order of Robert McNamara. Within McDonnell, the F-4 was referred to as Model 98
  2. ↑ Swanborough and Bowers 1976, p. 301
  3. ↑ Loftin, Laurence K. Quest for Performance: The Evolution of Modern Aircraft Архив на оригинала от 2006-06-13 в Wayback Machine., SP-468. Washington, DC: National Aeronautics and Space Administration, History Office, Scientific and Technical Information Branch, 1985. Посетен на 19 ноември 2007.
  4. ↑ 555th Tactical Fighter Squadron „Triple Nickel“ Архив на оригинала от 2013-12-17 в Wayback Machine., 31st Fighter Wing Public Affairs Office, Aviano Air Base, U.S. Air Force. Посетен на 25 януари 2008
  5. ↑ Dorr and Bishop 1996, p. 37
  6. ↑ Dorr and Bishop 1996, p. 48 – 49
  7. ↑ Knaack 1978
  8. ↑ Беспилотные „Фантомы“ первыми вступят в бой, cnews.ru 21.01.08

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Авиация“         Портал „Авиация“          Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=F-4_Phantom_II&oldid=12246181“.