15 октомври
дата
| << | Октомври | >> | |||||
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд | |
| 40 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
| 41 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 |
| 42 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
| 43 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 |
| 44 | 28 | 29 | 30 | 31 | |||
| Календар за 2024 г. Всички дати | |||||||
15 октомври е 288-ият ден в годината според григорианския календар (289-и през високосна). Остават 77 дни до края на годината.
Събития
- 1014 г. — След смъртта на Самуил за цар на България е коронован синът му Гаврил Радомир.
- 1204 г. — Кардинал Лъв, пратеник на папа Инокентий III, пристига в Търново, за да миропомаже архиепископ Василий за примас на българската църква и да провъзгласи Калоян за крал от името на папата.
- 1570 г. — Основан е град Пхенян — днешната столица на Северна Корея.
- 1581 г. — В Париж в кралския дворец е представено първото публично балетно представление.
- 1582 г. — Папа Григорий XIII въвежда Грегорианския календар, след като в Италия, Полша, Португалия и Испания 4 октомври от тази година е последван веднага от 15 октомври.
- 1880 г. — Завършва строителството на Кьолнската катедрала, продължило 632 години.
- 1894 г. — Френският офицер Алфред Драйфус е арестуван по обвинение в шпионаж и национално предателство.
- 1912 г. — Балканската война: С решение на сръбското правителство се създава сръбска администрация в Македония.
- 1917 г. — Първата световна война: Край Париж е екзекутирана холандската шпионка Мата Хари.
- 1923 г. — Във Виена е съставен Задграничен комитет на БКП в състав: Васил Коларов, Георги Димитров и Георги Михайлов.
- 1940 г. — Състои се премиерата на американски игрален филм Великият диктатор.
- 1944 г. — Втората световна война: При спецакция на нацисткия разузнавач Ото Скорцени е отвлечен сина на държавния глава на Унгария адмирал Миклош Хорти, който по-късно е принуден да напусне поста си.
- 1961 г. — В Лондон е учредена международната организация Амнести Интернешънъл.
- 1968 г. — С договор между Чехословакия и СССР е регламентирано постоянно присъствие на съветски войски на територията на Чехословакия.
- 1985 г. — Михаил Горбачов представя на пленум на ЦК на КПСС своите идеи за перестройка в икономиката.
- 1990 г. — Съветският ръководител Михаил Горбачов е удостоен с Нобелова награда за мир за своя принос към намаляването на напрежението от Студената война и отварянето на своята нация към света.
- 1996 г. — Двата най-големи синдиката — КНСБ и Подкрепа, провеждат протестен митинг срещу политиката на правителството на Жан Виденов на площада пред Храм-паметника „Св. Александър Невски“.
- 1997 г. — Изстрелян е космическият апарат Касини-Хюйгенс към Сатурн по съвместна програма на НАСА и ЕКА.
- 2003 г. — Китай изстрелва в космоса първия си пилотиран космически апарат - Шънджоу 5.
Родени
- 70 пр.н.е. — Вергилий, древноримски поет († 19 пр.н.е.)
- 1527 г. — Мария-Мануела Португалска, принцеса на Астуриас († 1545 г.)
- 1542 г. — Акбар Велики, император на Индия († 1605 г.)
- 1608 г. — Еванджелиста Торичели, италиански физик и математик († 1647 г.)
- 1805 г. — Хачатур Абовян, арменски писател († 1848 г.)
- 1814 г. — Михаил Лермонтов, руски писател († 1841 г.)
- 1829 г. — Асаф Хол, американски астроном († 1907 г.)
- 1834 г. — Петър Оджаков, български просветен деец († 1916 г.)
- 1844 г. — Фридрих Ницше, германски философ († 1900 г.)
- 1856 г. — Радой Козаров, български юрист, общественик и депутат († 1943 г.)
- 1858 г. — Гонбей Ямамото, Министър-председател на Япония († 1933 г.)
- 1878 г. — Пол Рейно, 114-ият премиер на Франция († 1966 г.)
- 1879 г. — Александър Илиев, български революционер († 1901 г.)
- 1881 г. — П. Г. Удхаус, английски писател († 1975 г.)
- 1893 г. — Карол II, крал на Румъния († 1953 г.)
- 1895 г. — Димитър Хаджилиев, български писател († 1960 г.)
- 1896 г. — Селестин Френе, френски педагог († 1966 г.)
- 1897 г. — Иля Илф, руски писател-сатирик († 1937 г.)
- 1900 г. — Христо Динев, български артист († 1977 г.)
- 1904 г. — Волфганг Вайраух, немски поет и белетрист († 1980 г.)
- 1905 г. — Анджело Скиавио, италиански футболист и треньор († 1990 г.)
- 1915 г. — Ицхак Шамир, израелски политик, седми министър-председател на Израел († 2012 г.)
- 1919 г. — Димитър Дойчинов, български футболист и треньор по футбол
- 1920 г. — Марио Пузо, американски писател († 1999 г.)
- 1921 г. — Борис Ненов, български художник
- 1923 г. — Итало Калвино, италиански писател († 1985 г.)
- 1926 г. — Мишел Фуко, френски философ († 1984 г.)
- 1929 г. — Милорад Павич, сръбски писател († 2009 г.)
- 1935 г. — Огнян Дойнов, български комунист († 2000 г.)
- 1944 г. — Сали Бериша, президент на Албания
- 1944 г. — Дейвид Тримбъл, северноирландски политик, Нобелов лауреат
- 1945 г. — Неофит, български духовник и архиерей
- 1953 г. — Иван Чомаков, български политик
- 1954 г. — Скот Бакула, американски актьор
- 1955 г. — Добромир Тонев, български поет († 2001 г.)
- 1969 г. — Ванеса Марсил, американска актриса
- 1969 г. — Мариус Куркински, български актьор и режисьор
- 1971 г. — Нико Ковач, хърватски футболист
- 1971 г. — Стойчо Стоилов, български футболист
- 1975 г. — Павел Майков, руски актьор
- 1976 г. — Седрик Бардон, френски футболист
- 1976 г. — Стоил Рошкев, български писател
- 1977 г. — Давид Трезеге, френски футболист
- 1979 г. — Пол Робинсън, английски футболист, вратар
- 1981 г. — Елена Дементиева, руска тенисистка
- 1981 г. — Кийша Коул, американска певица
- 1988 г. — Месут Йозил, немски футболист от турски произход
Починали
- 889 г. — Евтимий Солунски, източноправославен светец (* 824 г.)
- 1002 г. — Анри Велики, херцог на Бургундия (* 946 г.)
- 1564 г. — Андреас Везалий, брабантски анатом и хирург (* 1514 г.)
- 1817 г. — Йохан Лудвиг Буркхард, швейцарски изследовател (* 1784 г.)
- 1817 г. — Тадеуш Косцюшко, полски национален герой (* 1746 г.)
- 1865 г. — Андрес Бельо, венециански писател, филолог и държавник (* 1781 г.)
- 1915 г. — Теодор Бовери, немски биолог (* 1862 г.)
- 1917 г. — Мата Хари, холандска шпионка (* 1876 г.)
- 1934 г. — Реймон Поанкаре, Френски президент (* 1860 г.)
- 1937 г. — Йордан Йовков, български писател (* 1880 г.)
- 1945 г. — Пиер Лавал, френски политик (* 1883 г.)
- 1946 г. — Херман Гьоринг, висш германски нацист и военнопрестъпник (* 1893 г.)
- 1953 г. — Георги Овчаров, български архитект (* 1889 г.)
- 1978 г. — Флойд Олпорт, американски психолог († 1890 г.)
- 1979 г. — Джейкъб Дивърс, американски генерал (* 1887 г.)
- 1980 г. — Апостолос Николаидис, гръцки спортист (* 1896 г.)
- 1983 г. — Тамара Янкова, българска пианистка (* 1907 г.)
- 1989 г. — Данило Киш, писател и преводач (* 1935 г.)
- 2006 г. — Христо Андоновски, историк от Република Македония (* 1917 г.)
- 2008 г. — Людмила Добринова, български музикален деятел (* 1932 г.)
- 2012 г. — Нородом Сианук, крал на Камбоджа (* 1922 г.)