Мездра
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мездра.
Мездра е град в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Мездра. Наброява 9255 души към 31 декември 2018.[2]
| Мездра | |
 | |
 Сградата на общинската управа | |
  Мездра  Мездра  Мездра | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 9216 души[1] (15 март 2024 г.) 1725 души/km² |
| Землище | 5,343 km² |
| Надм. височина | 214 m |
| Пощ. код | 3100 |
| Тел. код | 0910 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 47714 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Мездра Иван Цанов (независим политик; 2019) |
| Уебсайт | www.mezdra.bg |
| Мездра в Общомедия | |
По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 9263 души по настоящ адрес и 10 970 души по постоянен адрес.[3]
Името на града произлиза от турската дума „мездрея“, която в превод означава „запустяло населено място“.
География
редактиранеГрадът е разположен край река Искър (предимно на нейния ляв бряг) на изхода от Искърския пролом от Стара планина, с което се открива излаз към Предбалкана и Дунавската равнина.
-
Мемориал на загиналите през войните -
Църква „Св. вмчк. Георги Победоносец“
- Население
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2009):[4][5][6]
| Мездра | ||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 |
| население | няма данни | 6487 | 9796 | 12 701 | 13 597 | 13 006 | 12 387 | 11 415 | 11 062 | 10 896 |
| Източници: Национален статистически институт,[4] „Citypopulation.de“[5] и „Pop-stat.mashke.org“[6] | ||||||||||
История
редактиране
Днешното селище Мездра е основано, когато се построява железопътната линия София – Горна Оряховица в края на 19 век, чиито строители са главно пришълци от близките села Моравица, Боденец и Дърманци. Образува се гара Мездра и около нея започват да се заселват хора. Мездра, след построяването на линията Мездра – Видин, става втората по важност гара в Северна България след Горна Оряховица.
Почти половината от населението на Мездра са преселници от град Кичево и околностите му (намиращ се днес в Западна Македония). До 9 септември 1944 г. е съществувало културно-просветно дружество, носещо името на прочутия кичевски войвода Йордан Пиперката.
Обявен е за град с Указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24 септември 1949 г., обнародван в ДВ, бр. 224 от 28 септември 1949 г.
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 10918 | 100,00 |
| Българи | 9407 | 86,16 |
| Турци | 3 | 0,02 |
| Цигани | 185 | 1,69 |
| Други | 25 | 0,22 |
| Не се самоопределят | 38 | 0,34 |
| Неотговорили | 1260 | 11,54 |
Религия
редактиране- Църква „Св. вмчк. Георги Победоносец“ – построена през периода 1930 – 1932 г. по проект на арх. Петър Дограмаджиев. Основният камък на храма е положен на 19 август (Преображение Господне) 1930 г., а освещаването ѝ е извършено на 8 май (Томина неделя) 1932 г. от врачанския митрополит Паисий в присъствието на министъра на просвещението Константин Муравиев. Главни дарители за въздигането на църквата са наследниците на индустриалеца Тодор Балабанов – синът му Иван, съпругата Елена и дъщерята Зорка. Акцент в нейния интериор са иконите от т.нар. царски ред, които са рисувани от големия български художник проф. Дечко Узунов. През 2018 г. църквата е обявена за паметник на културата с национално значение.[8]
- Църква „Шалом“.
Политика
редактиране- 2019 – Иван Аспарухов (независим)
- 2015 – Инж. Генади Събков (БСП)
- 2011 – Иван Аспарухов (независим) печели на втория тур с 46% срещу Нели Стоянова (ГЕРБ)
- 2007 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Стефан Стефанов („Движение за община Мездра“)
- 2003 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур със 78% срещу Николай Велчев (независим)
- 1999 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Славей Младенов (ОДС плюс)
- 1995 – Цветко Петков (предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втория тур с 59% срещу Веселин Кръстев (Народен съюз)
Култура
редактиранеЧиталище „Просвета“
редактиранеЧиталището е основано на 11 октомври 1925 г.[9]
Учредителен протокол на Читалище „Просвета“ – Мездра
„Днесъ, 11 октомврий 1925 г., гражданите отъ с. Мездра, Врачанска околия, на брой 34 (тридесетъ и четири) души, събрани въ прогимназията подъ председателството на най-стария – Стоянъ Ив. Чорбановъ и при секретаръ Петъръ Горановъ, след разменените мисли решиха да образуватъ въ с. Мездра УЧЕНОЛЮБИВО ДРУЖЕСТВО И ЧИТАЛИЩЕ „ПРОСВЕТА“.
Въ същото време се прие и изработения от временната комисия уставъ.
За Настоятелство се избраха: Ст. Ив. Чорбановъ, Иванъ Кръстевъ, Пешо Митовъ, Андрей Филиповъ, Иванъ Тошевъ, Никола Николовъ и Йорданъ Георгиевъ. За Контролна комисия: Алекси Каменовъ, Георги Динковъ и Никола Алипиевъ.
За Просветителна комисия се избраха: Пешо Митовъ, Никола Николовъ, Йорданъ Христовъ, Никола Алипиевъ и Иванъ Кръстевъ, а за Увеселителна комисия – Велчо Николовъ, Петъръ Горановъ, Никола Леонкевъ, Никола Додовъ и Христо Георгиевъ.
Председателъ: (п) Ст. Ив. Чорбановъ
Секретаръ: (п) Ив. Кръстевъ”[10]
- вестник „Искърски Фар“
Образование
редактиране
В началото на ХХ век – 1900/1901 г. в Мездра отваря врати първото училище. Значителна сума за строежа на сградата на училището даряват наследниците на Тодор Балабанов. През 1929 година се построява сградата на училището. Първи директор на училището е от 1923 до 1940 г. е Никола Алипиев....
Обществени институции
редактиране- Здравеопазване
„МБАЛ“ ЕООД, Мездра е със следните разкрити отделения.
- Вътрешно отделение – 4 лекари, 7 сестри. 30 разкрити легла. Лекуват се пациенти с белодробни, кардиологични, гастроентерологични, ендокринологични и нефрологични заболявания. Правят се всички видове ендоскопски изследвания.
- Хирургическо отделение – 4 лекари, 7 сестри. 25 разкрити легла. Всички операции в областта на корема, онкохирургия, гръдна хирургия и спешна неврохирургия.
- Акушеро-гинекологично отделение – 3 лекари, 8 акушерки. 15 разкрити легла. Поема нормални и патологични раждания, гинекологични операции, цялата АГ спешност.
- Детско отделение – 3 лекари, 6 сестри. 15 разкрити легла. Лекуват се предимно инфекции на горните и долни дихателни пътища.
- Нервно отделение – 3 лекари, 6 сестри. 25 разкрити легла. Лекуват се инсулти, плексити, дископатии, коренчеви болки и др.
- Отделение по анестезиология и интензивно лечение – 5 лекари, 12 сестри. 6 разкрити легла. Цялата гама спешни състояния, определяни като II ниво на компетентност.
- Отделение по образна диагностика – 3 лекари, 5 лаборанти. Включва компютърен томограф, рентгенови апарати, кардиоехографи.
- Клинична лаборатория – 1 лекар, 5 лаборанти. Всички изследвания се правят и отчитат по електронен път с цел максимална обективност.
- Микробиологична лаборатория – 1 лекар, 2 лаборанти. Извършва микробиологична диагностика без вирусология.
- Хистопатологична лаборатория – 1 лекар, 2 лаборанти. Извършва експресна хистопатологична диагностика (гефрир), както и изготвянето на трайни хистологични препарати.
- Филиал за спешна медицинска помощ – 6 лекари, 6 сестри, 1 линейка.
На територията на община Мездра работят 18 общопрактикуващи лекари.
Стоматологичната помощ се осъществява от 11 стоматолози.
СБРСЗБ – 6 лекари, 16 сестри.
Икономика
редактиране
- МЗ „Искър“ – нестандартно оборудване, електронни платки за автомобилостроенето.
- Текстилен завод – за широкоформатни памучни тъкани, шивашка фабрика за спално бельо.
- „Хемус М“ – завод за производство на всякакъв вид облицовъчни материали от камък (Врачански мрамор, гранит и др).
- Фирми за обработка на скални материали, производство на паметници, камини, чешми и др.
- Автобусни превози „Цветина“, автокъща „Торонто“
- 5 бензиностанции, 4 автомивки
- верига магазини „Финес“, Детска борса за всичко, свързано с детето, верига магазини „Ариел“
- „СЕ Борднетце – България“ – производство на кабелни комплекти за автомобилостроенето
Забележителности
редактиране
- Читалище „Просвета“, основано през 1925 г.
- Художествена галерия, открита на 30 декември 1971 г. Понастаящем затворена.
- Поречието на река Искър предлага изключително красиви места за къмпингуване и риболов.
- Театър
- Самодеен театър към Дома на железничаря с ръководител Юли Пухалски
- Музеи
- Музейна сбирка за историята на железниците в Дома на железничаря
- Археологически комплекс „Калето“ датиран от IV в. пр.н.е.
Редовни събития
редактиране- Ден на Мездра – 6 май (Гергьовден)
- Празници на културата „Мездра – май“, традицията за чието провеждане датира от 1974 г.
- Ежегодно през май се провеждат вечери на рок музиката с местни групи.
- Мездра е сред малкото градове, запазили киносалона си, където се показват най-новите филми.
Литература
редактиране
- Клуб на свободните писатели
- Вестник „Литературен фар“
Спорт
редактиране- OФК „Локомотив-Мездра“, състезава се в Трета лига
- Тенисклуб „Мездра“
- Велоклуб „Искърски колоездач“
- Хандбален клуб „Локомотив“
- Карате-клуб „Лотос“
- Автомоделен клуб „Интер сат“
- Шахматен клуб „Локомотив“
- Клуб по художествена гимнастика „Анелия“
- Лекоатлетически клуб „Вирен“
- Автомоделен клуб „Калето 1“
- ФК Локомотив (Мездра)
- Фолклорен танцов ансамбъл “Мездра”
- Средношколски танцов ансамбъл “Мездра”
- Детски танцов ансамбъл “Мездра-Кидс”
Личности
редактиране
- Родени в Мездра
- Борислав Пунчев (1928 – 1998), български кинорежисьор
- Вяра Ковачева (р. 1926 – 2004), българска актриса
- Георги Бранков (1913 – 1997), български политик от БКП
- Георги Тошев (1930 – 1993), български скулптор
- Красимир Бояджийски Ричи, български музикант
- Николай Кучков (р. 1948), български художник
- Пеко Таков (1909 – 2001), български политик
- Цветан Генков (р. 1984), български футболист
- Цеци Красимирова (р. 1980), български модел
- Починали в Мездра
- Върбан Бояджийски (1932 – 1994), български художник
- Роза Попова (1879 – 1949), българска драматична актриса и театрална режисьор.
- Свързани с Мездра
- Михаил Константийски, български духовник, константийски епископ
Други
редактиранеМорският нос Мездра на остров Сноу в Антарктика е наименуван в чест на града.[11]
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Население по градове и пол, НСИ
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Население – градове в България – „НСИ“
- ↑ а б Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
- ↑ а б Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. // Министерство на културата, 21 август 2018 г. Посетен на 30 август 2018 г.
- ↑ opoznai.bg
- ↑ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОСВЕТА 1925 – МЕЗДРА – Това е страницата на Народно читалище Просвета 1925 – Мездра – пазител на българската духовност и традиции. // www.chitalishte-mezdra.com.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Mezdra Point.