Аскетизъм
Аскетизъмът (на гръцки: ἄσκησις – упражнение, практика) е начин на живот, свързан с отрицание на хедонизма и доброволно отричане от прекомерните удоволствия, по религиозни или други подбуди.[1]
Според източните религии, спасението на душата се постига чрез практики за мистично съзерцание – медитация, йога, „духовно просветление“. Християнството проповядва спасение на душата, с помощта на религиозната аскеза – упражняване на определени религиозни принципи, които включват:[1][2]
- молитви;
- доброволно въздържание от прекомерни удоволствия и изобщо от благата на живота;
- задължително полагане на труд.
Макс Вебер утвърждава, че религиозната Реформация в Европа през 16 век, приравнява труда, в рамките на една светска професия, към религиозната аскеза от типа „оставаща в света“, т.е. изискваща прилагане на собствения свят дух и на качеството на избран от Бога инструмент във и спрямо сферите на материалния свят. Този професионално ориентиран „светски аскетизъм“ на протестантите, придобива качеството на „икономическа добродетел“ и се изгражда одухотворената от „най-интензивната форма на набожността“ трудова етика, която, успоредно с духа на териториалната експанзия и с възникването на съвременната наука, обуславя уникалното капиталистическо развитие на западноевропейското общество, като го диференцира в това отношение от останалия свят.
Хората, които водят аскетичен начин на живот или се придържат към определени аскетични практики, се наричат „аскети“.[3]
Източници
редактиране- ↑ а б Кирова, Алла. Учение за капиталистическия дух - Макс Вебер versus Вернер Зомбарт (pdf) // Икономически алтернативи (3). 2009. с. 70–84. Архивиран от оригинала на 2019-12-30.
- ↑ Аскетизъм в РБЕ
- ↑ Аскет в РБЕ