Перух или Перов (на гръцки: Άγιος Πέτρος, Агиос Петрос, до 1927 година Περόφ, Пероф[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

Перух
Άγιος Πέτρος
Гърция
41.3435° с. ш. 23.9556° и. д.
Перух
Източна Македония и Тракия
41.3435° с. ш. 23.9556° и. д.
Перух
Драмско
41.3435° с. ш. 23.9556° и. д.
Перух
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЧеч
Надм. височина790 m

География

редактиране

Перух се намира на 790 m надморска височина[4] в северните склонове на планината Боздаг и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Сидерово, Връщен и Пепелаш.

В Османската империя

редактиране

В XIX век Перух е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Перши са помаци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Перух (Perouh) е посочено като село с 45 домакинства и 140 жители помаци.[6] Според Стефан Веркович към края на XIX век Перух има помашко мъжко население 167 души, което живее в 45 къщи.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Перух (Перухъ) живеят 320 българи мохамедани.[8]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Перух живеят 68 семейства или общо 341 души.

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Перух (Περώφ) живеят 371 души.[9]

През 1920 година в селото са регистрирани 305 жители.[4]

През 1923 година жителите на Перух като мюсюлмани по силата на Лозанския договор са изселени в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Пероф (Περόφ) на Агиос Петрос (Άγιος Πέτρος)[2] - Свети Петър на гръцки. До 1928 година в Перух са заселени 24 гръцки семейства със 74 души - бежанци от Турция.[3] Към 1928 селото наброява 105 жители, а през 1940 година - 124 жители. То е обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949).[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 371[4] 305[4] 105[4] 124[4]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 187. (на македонска литературна норма)
  5. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 123.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
  7. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)