Перух
Перух или Перов (на гръцки: Άγιος Πέτρος, Агиос Петрос, до 1927 година Περόφ, Пероф[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
Перух Άγιος Πέτρος | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Неврокоп |
Географска област | Чеч |
Надм. височина | 790 m |
География
редактиранеПерух се намира на 790 m надморска височина[4] в северните склонове на планината Боздаг и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Сидерово, Връщен и Пепелаш.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ XIX век Перух е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Перши са помаци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Перух (Perouh) е посочено като село с 45 домакинства и 140 жители помаци.[6] Според Стефан Веркович към края на XIX век Перух има помашко мъжко население 167 души, което живее в 45 къщи.[7]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Перух (Перухъ) живеят 320 българи мохамедани.[8]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Перух живеят 68 семейства или общо 341 души.
След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Перух (Περώφ) живеят 371 души.[9]
През 1920 година в селото са регистрирани 305 жители.[4]
През 1923 година жителите на Перух като мюсюлмани по силата на Лозанския договор са изселени в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Пероф (Περόφ) на Агиос Петрос (Άγιος Πέτρος)[2] - Свети Петър на гръцки. До 1928 година в Перух са заселени 24 гръцки семейства със 74 души - бежанци от Турция.[3] Към 1928 селото наброява 105 жители, а през 1940 година - 124 жители. То е обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949).[4]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 371[4] | 305[4] | 105[4] | 124[4] |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 187. (на македонска литературна норма)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 123.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)