Севлиево (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Севлиево.
Община Севлиево се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Габрово, най-голямата в областта.
| Севлиево (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Габрово |
| Площ | 941.36 km² |
| Население | 39 025 души |
| Адм. център | Севлиево |
| Брой селища | 46 |
| Сайт | www.sevlievo.bg |
| Управление | |
| Кмет | Иван Иванов (ГЕРБ; 2011) |
| Общ. съвет | 29 съветници
|
 | |
| Севлиево (община) в Общомедия | |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в западната част на област Габрово. С площта си от 941,355 km2 заема 1-во място сред 4-те общини на областта, което съставлява 46,46% от територията на областта (най-голям процент от всичките български общини). Границите ѝ са следните:
- на изток – община Дряново и община Габрово;
- на юг – община Павел баня, област Стара Загора;
- на запад – община Априлци, община Троян и община Ловеч, област Ловеч;
- на североизток – община Сухиндол и община Велико Търново, област Велико Търново.
Релеф, води
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е високо-, средно-, ниско планински, хълмист и равнинен, като територията ѝ изцяло попада в пределите на две физикогеографски области на България – Средна Стара планина и Средния Предбалкан.
Южната част на общината, на юг от условната линия между селата Кръвеник и Купен се заема от северните разклонения на Калоферска планина (част от Средна Стара планина). От билото на планината на север се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат река Росица и нейните множество леви и десни притоци. Тук на границата с община Павел баня, на запад-югозапад от хижа „Мазалат“, в централната част на планината се издига връх Карабурун (1971 m), най-високата точка на общината.
Останалата част на общината изцяло се заема от множество ридове, възвишения, височини и котловини, части от Средния Предбалкан.
Районът между условната линия между селата Кръвеник и Купен на юг и Севлиевското поле на север се заема от мощния Черновръшки рид, който в пределите на общината се простира на около 20 km от запад на изток и около 12 km от север на юг. Най-високата му точка е връх Черни връх (1199 m), издигащ се южно от заличеното село Баева ливада, на границата с община Априлци. През средата ридът е проломен от долината на река Росица. Северно от рида се простира обширното Севлиевско поле, през което от юг на север протича река Росица, от запад на изток левият ѝ приток Видима, а от изток на запад десният ѝ приток река Лопушница. В североизточната част на полето, на брега на река Росица е разположен общинският център град Севлиево.
Северно от Севлиевското поле на територията на община Севлиево се простират части от още пет броя ридове и възвишения на Средния Предбалкан. На запад от град Севлиево и северно от широката долина на река Видима се издигат най-източните части на Микренските височини – връх Кръста (502 m), разположен северно от село Дамяново. На север Севлиевското поле се загражда от дългите около 30 km Севлиевски височини, през които от юг на север в дълбок пролом протича река Росица. Сега проломът е зает от водите на язовир „Александър Стамболийски“. На запад от пролома Севлиевските височини са по-високи и тук, западно от село Петко Славейков, на границата с община Ловеч се издига техният първенец връх Петриша (627 m). Източната част на Севлиевските височини носят името Крушевски рид, като тук максималната височина е при връх Гюнето (583 m), на изток от село Крушево. На североизток от Крушевския рид в пределите на общината попада малка част от платото Плужна (452 m, северно от село Добромирка), а на изток от рида – най-западните части на рида Стените (връх Голямата стена, 552 m, на север от село Буря.
Най-северните части на общината, на север от долината на река Крапец (ляв приток на Росица) се заемат от югоизточните части на Деветашкото плато, с максимална височина от 556 m, разположена на запад от село Агатово.
Най-ниската точка на общината е нивото на язовир „Александър Стамболийски“ – около 135 m н.в.
Води
редактиранеОсновна водна артерия на община Севлиево е река Росица, която протича с горното и част от средното си течение през нея от юг на север. Реката извира от Калоферска планина, източно от хижа „Мазалат“. Тече на север в дълбока и залесена долина и при село Стоките излиза от планината. В този си участък в нея се вливат отляво реките Багреница, Бяла река и Негойчевица, а отдясно – реките Мала Бухалница, Зелениковец и Маришница.
След това реката проломява Черновръшкия рид и при село Горна Росица навлиза в Севлиевското поле. В пролома реката получава два по-големи леви притока – реките Студена и Щолби.
В Севлиевското поле река Росица протича от юг на север, минава през източната част на град Севлиево и при село Кормянско напуска равното поле. Тук тя получава три притока. От запад, малко преди град Севлиево в нея се влива най-големият ѝ приток река Видима, която тече в широка около 4 km и дълга около 20 km долина, която представлява западно продължение на Севлиевското поле. При село Градница отдясно в нея се влива най-големият ѝ приток Граднишка река. При село Горна Росица отдясно в Росица се влива река Лопушница, която също тече в широка долина, и която е югоизточно продължение на Севлиевското поле. При град Севлиево отдясно в нея се влива река Чопарата, водеща началото си от най-източните части на Крушевския рид.
След като напусне Севлиевското поле река Росица проломява и Севлиевските височини, след което напуска пределите на община Севлиево. Тази част от течението на реката е заето от водите на язовир „Александър Стамболийски“, като на територията на общината е горната му част. В този участък река Росица получава два по-големи леви притока, вливащи се в язовира – реките Крапец и Мъгъра.
Население
редактиранеЕтнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 35 995 | 100,00 |
| Българи | 27 045 | 75,14 |
| Турци | 5 405 | 15,02 |
| Цигани | 618 | 1,72 |
| Други | 152 | 0,42 |
| Не се самоопределят | 379 | 1,05 |
| Неотговорили | 2 396 | 6,66 |
Населени места
редактиранеОбщината има 46 населени места с общо население 29 676 жители към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Агатово | 231 | 36,488 | Крамолин | 304 | 44,873 | ||
| Батошево | 648 | 22,145 | Батошово | Крушево | 467 | 39,022 | Крушово (Ахлатлъ) |
| Бериево | 225 | 26,291 | Кръвеник | 177 | 56,948 | ||
| Боазът | 25 | - | в з-щето на с. Столът | Купен | 14 | - | в з-щето на с. Стоките |
| Богатово | 359 | 16,471 | Ловнидол | 285 | 38,727 | Чифтлик | |
| Буря | 156 | 22,480 | Малкочево | Малки Вършец | 111 | 25,363 | Сръбе, Сърбе |
| Валевци | 13 | - | в з-щето на с. Стоките | Младен | 154 | 16,212 | Букурово |
| Войнишка | 18 | - | в з-щето на с. Кръвеник | Млечево | 104 | 31,632 | |
| Горна Росица | 786 | 24,650 | Дерелии | Петко Славейков | 880 | 21,716 | Аканджилари |
| Градище | 109 | 26,083 | Попска | 20 | - | в з-щето на с. Стоките | |
| Градница | 822 | 22,652 | Ряховците | 1112 | 28,880 | Рава | |
| Дамяново | 303 | 25,665 | Севлиево | 17807 | 41,244 | ||
| Дебелцово | - | 16,297 | Селище | 98 | - | в з-щето на с. Стоките | |
| Дисманица | 1 | - | в з-щето на с. Млечево | Сенник | 838 | 32,093 | Чадърлии |
| Добромирка | 615 | 42,247 | Стоките | 167 | 132,951 | ||
| Душево | 853 | 27,308 | Душово | Столът | 224 | 34,626 | Граднишки колиби |
| Душевски колиби | 10 | - | Душовски колиби, в з-щето на с. Душево | Табашка | 41 | - | в з-щето на с. Кръвеник |
| Енев рът | 14 | - | в з-щето на с. Шумата | Тумбалово | 51 | - | в з-щето на с. Стоките |
| Идилево | 84 | 12,729 | Търхово | 80 | 15,481 | ||
| Карамичевци | 21 | - | в з-щето на с. Батошево | Угорелец | 9 | - | в з-щето на с. Стоките |
| Кастел | 29 | - | в з-щето на с. Батошево | Хирево | 136 | 12,798 | |
| Корията | 4 | - | в з-щето на с. Душево | Шопите | 3 | - | в з-щето на с. Кръвеник |
| Кормянско | 647 | 24,858 | Шумата | 621 | 22,425 | Корменджик | |
| ОБЩО | 29676 | 941,355 | 16 населени места са без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 38/обн. 21 януари 1892 г. – преименува м. Граднишки колиби на м. Столът;
- през 1914 г. – н.м. Корията (от м. Енев рът) е призната за м. Корията без административен акт;
- Указ № 28/обн. 31 януари 1928 г. – признава м. Шумата за с. Шумата;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дерелии на с. Горна Росица;
- – преименува с. Сръбе, (Сърбе) на с. Малки Вършец;
- – преименува с. Аканджилари на с. Петко Славейков;
- – преименува с. Чадърлии на с. Сенник;
- МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Столът за с. Столът;
- Указ № 448/обн. 06.09.1950 г. – преименува с. Малкочево на с. Буря;
- Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Букурово (Бокурово) на с. Младен;
- Указ № 487/обн. 16.12.1952 г. – заличава с. Бара поради изселване;
- през 1956 г. – осъвременено е името на с. Батошово на с. Батошево без административен акт;
- – осъвременено е името на с. Душово на с. Душево без административен акт;
- – осъвременено е името на м. Душовски колиби на м. Душевски колиби без административен акт;
- – осъвременено е името на с. Крушово на с. Крушево без административен акт;
- Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава махалите Боазът, Войнишка, Енев рът, Карамичевци, Кастел, Купен, Попска, Табашка, Тумбалово, Угорелец и Шопите за села;
- Указ № 1320/обн. 06.05.1983 г. – признава н.м. Валевци (от с. Угорелец) за с. Валевци;
- Указ № 3005/обн. ДВ бр.78/09.10.1987 г. – закрива община Градница и присъединява всичките ѝ населени места към община Севлиево;
- – закрива община Стоките и присъединява всичките ѝ населени места към община Севлиево;
- На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
- Указ № 26/обн. ДВ бр.15/10.02.2000 г. – отделя с. Буря и неговото землище от община Дряново и го присъединява към община Севлиево;
- Реш МС № 166/обн. ДВ бр. 28/19.03.2013 г.[3] – заличава с. Дрянът;
Стопанство
редактиранеПромишлените производства са съсредоточени основно в града но част от тях са изнесени и извън него. Водещи предприятия са: фирмите „Идеал Стандарт – Видима“ – за санитарна арматура и санитарна керамика, АВВ „Авангард“ – за производство на високоволтови електроизделия, „Оригинал“ – пресформи за леене под налягане, с противоналягане и по пневмобуталния метод, „Емка“ – електропроводници за индустрията и бита. Трикотажни изделия произвежда фирма „Росица“, а текстилни – фирма „Бриз“. Друга група фирми работят в областта на дървопреработването – „Батой“, „Борела-С“, „Абанос“, „Изгрев-90“, „Паралел“, включително и в мебелно производство.
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават частично 13 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 185 km:
- участък от 31,3 km от Републикански път I-4 (от km 68,9 до km 100,2);
- началният участък от 12,5 km от Републикански път II-44 (от km 0 до km 12,5);
- последният участък от 10,2 km от Републикански път III-401 (от km 47,9 до km 58,1);
- началният участък от 26,4 km от Републикански път III-403 (от km 0 до km 26,4);
- началният участък от 28,4 km от Републикански път III-404 (от km 0 до km 28,4);
- началният участък от 7,4 km от Републикански път III-405 (от km 0 до km 7,4);
- началният участък от 10,1 km от Републикански път III-406 (от km 0 до km 10,1);
- последният участък от 2,8 km от Републикански път III-609 (от km 84,1 до km 86,9);
- последният участък от 10 km от Републикански път III-3011 (от km 15,5 до km 25,5);
- началният участък от 16 km от Републикански път III-4041 (от km 0 до km 16,0);
- началният участък от 5,2 km от Републикански път III-4402 (от km 0 до km 5,2);
- последният участък от 0,6 km от Републикански път III-4403 (от km 15,9 до km 16,5);
- последният участък от 24,1 km от Републикански път III-6072 (от km 5 до km 29,1).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-26. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Решение № 166 от 8 март 2013 г. за административно-териториални промени в община Севлиево, област Габрово // ДВ. бр. 28. 19 март 2013. Посетен на 20.03.2013.
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.