Софроний I Сиропул
Софроний I Сиропул (на гръцки: Σωφρόνιος Α Συρόπουλος) е вселенски патриарх от юни 1462 г. до не по-късно от август 1464 г., според някои хронологични трактовки.
| Софроний Σωφρόνιος Α Συρόπουλος | |
| цариградски патриарх | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1464 г.
|
Биография
редактиранеЧесто вселенският патриарх Сиропул е отъждествяван с късновизантийския историк Силвестър Сиропул, вероятно приел монашеското име Софроний.[1]
Произхожда от свещеническо семейство. През 1424 г. е ръкоположен за дякон, а през 1437 г. става велик еклесиарх и дикайофилакс (пазител) на Света София и с този сан участва в работата на Фераро-Флорентинския събор на който император Йоан VIII Палеолог сключва уния с католическата църква.
За престоя му на патриаршеския престол не се знае почти нищо. Известен е като такъв от документ с неговото име, датиран от август 1464 г. - с който удостоверява кръста, принадлежал на император Давид II Велики Комнин. Документът вероятно е късен фалшификат, но въпреки това потвърждава, че Софроний е вселенски патриарх по това време. Според някои трактовки, Софроний е предходно митрополит на Хераклея.[2]
Софроний Сиропул съставя обширно есе за работата на Фераро-Флорентийския събор, което е един от основните източници за историята му. В своето есе подробно предава хода и подробностите за дискусиите на събора, ролята на участниците в него и обсъжданията на доктриналните въпроси.
Бележки
редактиране- ↑ Сильвестр Сиропул
- ↑ Laurent, Vitalien. Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476): Succession et chronologie d'après un catalogue inédit // Revue des études byzantines 26. 1968. DOI:10.3406/rebyz.1968.1407. с. 229–263.
| Генадий II | → | вселенски патриарх (юни 1462 – август 1464) |
→ | Генадий II |