Източна Тракия

Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на Любомир Милетич

Източна Тракия (Шаблон:Lang-tr, Шаблон:Lang-el, Анатолики траки) е част от Тракия, отговаряща приблизително на територията на Европейска Турция или турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале. Към Източна Тракия принадлежи и остров Имброс (Гьокчеада), част от турския вилает Чанаккале.

Като части от Източна Тракия се споменават и районите на Свиленград и Малко Търново, които остават в България съгласно Цариградския договор от 1913 г.^[1]

Понякога в българската историческа литература под Източна Тракия се разбира не цяла Европейска Турция, а Одринска Тракия - територията приблизително на запад от линията Мидия - Енос, която по Лондонския договор е отстъпена от Османската империя на България като член на Балканския съюз.

География

Географски площта на Източна Тракия е 23 764 км² (включително европейската част на Истанбул), а населението ѝ (2000) е 1 378 422 жители (без европейската част на Истанбул).

История

Източна и Западна (Беломорска) Тракия са двете части на тази историко-географска област (Тракия), понастоящем намиращи се извън пределите на България. Разделението между тях е условно - с изключение на естествената водна бариера на река Марица, тези две области са обособени единствено от държавната граница между Гърция и Турция.

Антична история

Източна Тракия по времето на Одриското царство

Регионът е заселен още през 12-9 век преди христа с тракийски племена. Най известни от тях са Одрисите ,които създават силно царство през периода 6-5 век пр.Хр. Столицата на одриското царство се намира в гр.Ускудама(Дн.Одрин). При тракийските царе Терес и Ситалк Одриското царство обединява множество тракийски племена а границите се простират от Мраморно и Бяло Море до река Дунав. През Пелопонеската Война 431-404 г.пр.Хр.Одриското царство взима страната на Атина ,но скоро Одриските владетели започват да подкрепят и Спарта.През 4-3в.пр.Хр.Одриското царство преживява агресията на македонските владетели Филип Втори иАлександър Македонски и територията на Източна Тракия пада под македонска власт.Тя се освобождава от нея през царуването на тракийския цар Севт трети, запазил одриската династия във вътрешността на Тракия.Следва период на взаимни войни с Македония и Птолемеевото царство на елинистическите владетели в Египет за крайбрежието на източна тракия където одрисите успяват да задържат територията и в техните граници.през 2 век преди христа започва експанзиятя на Римската република на балканите ,а Одриското царство скоро става римски съюзник.Одриската династия обаче се смесва със Сапейската ,друга съюзна на Рим династия,а в крайна сметка цар на одриското царство става Реметалк Първи.Той и наследниците му продължават съюза си с Рим до 45 година след Христа когато Одриското царство е обявено за Римска провинция Тракия.Следват 3 века римско владичество , а след разделянето на Римската империя на западна и източна ,териториятя на източна Тракия попада в източната Римска империя(Византия).Независимо от римско византийското владичествотраките които са основно население на тази територия запазват етническото си самосъзнание чак до славянските нашествия през 6-7век.

Средновековна история

През 6-7 век славяните и други местни народи заселват територията на Балканския полуостров и постепенно в източните му части асимилират траките което важи и за Източна Тракия.По късно през 681 г. те ,славянизираните траки и прабългарите започват да се сливат в единна българска народност и държава. През следващите 7-9 век България отвоюва териториите но юг от Стара планина от Византия и включва славяноезичното население в територията си.През царуването на Симеон велики Източна тракияе присъединена към България,а по голямата част от населението и вече е с българско етническо самосъзнаниел По късно Източна тракия преживява няколко отвоювания от Византия и България и пада под турско робство през 14 век.