Русенски университет
Русенски университет „Ангел Кънчев“ | |
Основан | 12 ноември 1945 г. |
---|---|
Вид | Държавен |
Ректор | академик проф. дтн Христо Белоев |
Преподаватели | 499[1] |
Студенти | 10 000[1] |
Местоположение | Русе, Силистра, Разград, Видин, България |
Сайт | www.uni-ruse.bg |
Русенски университет „Ангел Кънчев“ в Общомедия |
Русенският университет „Ангел Кънчев“ е висше училище в гр. Русе.
Той е приемник на Висшия институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство (ВИММЕСС) в Русе, създаден на 12 ноември 1945 г., преименуван впоследствие на Висше техническо училище „Ангел Кънчев“ и преобразуван в университет на 21 юли 1995 г. Част от структурата на университета са филиалите му в Силистра, Разград и Видин. Обучаваните студенти през учебната 2016/2017 г. в редовно и задочно обучение са около 11 000 души.
През 2012 г. Русенският университет е акредитиран от Националната агенция за оценяване и акредитация за срок от 6 години с оценка 9,28, като образователният му капацитет е определен на 15 000 студенти.[2] Университетската система за управление на качеството има издаден международен сертификат за съответствие с изискванията на стандарта ISO 9001:2000.[3] Русенският университет е член на Асоциацията на европейските университети, както и на Конференцията на ректорите на университетите от дунавските страни.
Факултети и катедри
[редактиране | редактиране на кода]Аграрно-индустриален факултет (АИФ)
[редактиране | редактиране на кода]- Земеделска техника
- Ремонт, надеждност, механизми, машини, логистични и химични технологии
- Топлотехника, хидравлика и екология
- Промишлен дизайн
Машинно-технологичен факултет (МТФ)
[редактиране | редактиране на кода]- Технология на машиностроенето и металорежещи машини
- Материалознание и технология на материалите
- Техническа механика
- Машинно инженерство
Факултет Електротехника, електроника и автоматика (ФЕЕА)
[редактиране | редактиране на кода]- Електроснабдяване и електрообзавеждане (ЕЕО)
- Електроника
- Телекомуникации
- Автоматика и мехатроника (АМ)
- Компютърни системи и технологии (КСТ)
- Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)
- Интернет и мобилни комуникации (ИМК)
Транспортен факултет (ТФ)
[редактиране | редактиране на кода]- Двигатели и транспортна техника
- Транспорт
- Машинознание, машинни елементи и инженерна графика
- Физика
Факултет Бизнес и мениджмънт (ФБМ)
[редактиране | редактиране на кода]- Мениджмънт и бизнес развитие
- Икономика
- Европеистика и международни отношения
Факултет Природни науки и образование (ФПНО)
[редактиране | редактиране на кода]- Педагогика
- Български език, литература, изкуство и история
- Информатика и информационни технологии
- Приложна математика и статистика
- Математика
Юридически факултет (ЮФ)
[редактиране | редактиране на кода]- Частноправни науки
- Публичноправни науки
- Наказателноправни науки
- Чужди езици
Факултет Обществено здраве и здравни грижи (ФОЗ)
[редактиране | редактиране на кода]- Здравни грижи
- Обществено здраве и социални дейности
- Физическо възпитание и спорт
- Медицинска сестра
- Ерготерапия
- Кинезитерапия
- Акушерка
Филиали
[редактиране | редактиране на кода]Филиал Разград
[редактиране | редактиране на кода]- Химия и химични технологии
- Биотехнологии и хранителни технологии
- Филологически науки
- Технически и природоматематически науки
Филиал Видин
[редактиране | редактиране на кода]Филиалът във Видин е акредитиран през месец май 2017 година и официално открит на 15 септември същата година.
- Земеделска техника и технологии
- Машинно инженерство
- Електроника
- Технология и управление на транспорта
- Индустриален мениджмънт
- Компютърни науки
Библиотека
[редактиране | редактиране на кода]Библиотеката на Русенския университет е сред най-големите научни библиотеки в Североизточна България. Функционира като център за научно-информационни ресурси, който подпомага учебния процес и научноизследователската дейност. Тя разполага с библиотечен фонд 395 000 тома, от които:
- книги – 323 000
- периодични издания – 41 000
- текущ абонамент – 320 заглавия на книжен носител
Предоставя on-line достъп до научноинформационни ресурси, предоставени чрез:
- 2 информационно-търсещи англоезични системи, осигуряващи достъп до пълнотекстови бази данни с над 10 000 заглавия на научни и специализирани периодични издания
- 4 реферативни информационно-търсещи системи на български и чужди езици, осигуряващи достъп до над 30 млн. документа
- 4 информационно-търсещи системи (open access), от които около 30% са пълнотекстови
Разполага с учебници и учебни помагала на CD, DVD, ORWO Chromdioxid Hi-Fi, МК-60 и on-line, достъп до електронни версии на периодични издания.
Университетската библиотека включва в структурата си централна библиотека и 8 филиала, разположени на 1940 m² разгъната площ.
Ректори
[редактиране | редактиране на кода]Ректор | Период |
---|---|
доц. Кръстю Петров | 2 октомври 1954 – 30 юни 1958 |
доц. Емил Данков | 1 юли 1958 – 30 юни 1960 |
проф. Атанас Ганев | 1 юли 1960 – 30 април 1964 |
проф. Никола Несторов | 2 май 1964 – 7 септември 1965 |
проф. Марко Тодоров | 8 септември 1965 – 30 юни 1976 |
проф. Александър Сучков | 1 юли 1976 – 30 юни 1983 |
проф. Митьо Кънев | 1 юли 1983 – 21 април 1987 |
проф. Атанас Митков | 21 април 1987 – 26 април 1993 |
доц. Марко Тодоров | 26 април 1993 – 2 ноември 1993 |
проф. Борис Томов | 2 ноември 1993 – 18 ноември 2003 |
доц. Марко Тодоров | 18 ноември 2003 – 27 ноември 2007 |
проф. Христо Белоев | 27 ноември 2007 – 12 януари 2016 |
проф. Велизара Пенчева | 12 януари 2016 – 21 февруари 2018 |
акад. проф. д.т.н. Христо Белоев | 21 февруари 2018 – |