Арно Шмит

Арно Шмит
Arno Schmidt
	Арно Шмит Arno Schmidt
	Гравюра към сборника с разкази на Арно Шмит „Полутъжни крави“ (1964)
Роден	18 януари 1914 г. Хамбург, Германия
Починал	3 юни 1979 г. (65 г.) Целе, Германия
Професия	писател, белетрист, преводач
Националност	Германия
Активен период	1940 – 1975
Жанр	роман, разказ, есе
Дебютни творби	„Левиатан“, разкази (1949)
Известни творби	„Сънят на Цетел“, роман (1970)
Награди	Голямата литературна награда на Академията за наука и литература (1951); Награда „Теодор Фонтане“ (1964); Награда „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1973)
	Арно Шмит в Общомедия

Арно Шмит (на немски: Arno Schmidt) е германски белетрист и преводач от английски, роден в Хамбург в семейството на полицейски служител.

Биография

Арно Ото Шмит израства в Хамбург, а след смъртта на баща му през 1928 г. се преселва с майка си в родния ѝ град Лаубан и тръгва на училище в Гьорлиц. Завършва го през 1933 г. и за няколко месеца е безработен, но след това си намира място в една текстилна фирма в Грайфенберг.

По време на Втората световна война, през 1940 г. Арно Шмит е призован във Вермахта, където математическите му познания го отвеждат в артилерията. През 1945 г. Шмит се записва доброволец за действащия фронт в Северна Германия, за да получи кратка домашна отпуска. Когато става ясно, че страната му губи войната, Шмит използва тази отпуска, за да организира своето бягството заедно с жена си в западната част на Германия и така да избегне пленяването му от Червената армия, за която се знаело, че се отнася крайно сурово с военнопленниците и цивилното немско население. Арно Шмит се предава на британските сили в Долна Саксония. Като бежанец той и жена му загубват почти цялата си собственост, включително ценната си колекция от книги.

От 1946 г. Арно Шмит е писател на свободна практика. Първият му сборник с разкази Левиатан излиза през 1949 г. Произведенията на Шмит от 50-те години са характерни с необичайна, често свързана с експресионизма лексика. Формата им изразява стремежа на автора към създаването на нов вид проза. По съдържание те са белязани от културно-песимистичен светоглед и враждебност към състоянието на Западна Германия в ерата на Аденауер.

Теоретическите размишления на Арно Шмит по въпросите на прозата и езика се оформят през 60-те години в духовно общуване преди всичко с Джеймс Джойс и Зигмунд Фройд. Като резултат от това развитие възниква монументалната му основна творба романът Сънят на Цетел (1970).

Освен големи белетристични произведения, Арно Шмит създава разкази и есета, а също множество преводи от английски.

Арно Шмит е смятан за един от най-значимите немскоезични писатели на XX век.

Умира в долносаксонския град Целе на 3 юни 1979 г. от сърдечен удар.

Почит

През 1981 г. в памет на писателя е учредена литературната награда „Арно Шмит“.

Библиография

Dichtergespräche im Elysium, 1940
Pharos oder von der Macht der Dichter, um 1944
Leviathan, 1949
Brand’s Haide. Zwei Erzählungen, 1951
Schwarze Spiegel, 1951
Die Umsiedler – 2 Prosastudien, 1953
Aus dem Leben eines Fauns, 1953
Das steinerne Herz, 1954
Kosmas oder Vom Berge des Nordens, 1955
Seelandschaft mit Pocahontas, 1955
Tina oder über die Unsterblichkeit, 1956
Das steinerne Herz, 1956
Goethe und einer seiner Bewunderer, 1957
Die Gelehrtenrepublik, 1957
Dya na sore, 1958
Rosen und Porree. Vier Kurzromane, 1959
KAFF auch Mare Crisium, 1960
Belphegor, 1961
Nobodaddy's Kinder, 1963
Kühe in Halbtrauer. Ländliche Erzählungen, 1964
Die Ritter vom Geist, 1965
Trommler beim Zaren, 1966
Seelandschaft mit Pocahontas, 1966
Der Triton mit den Sonnenschirm, 1969
Zettel’s Traum, 1970
Die Schule der Atheisten. Novellen-Comödie in 6 Aufzügen, 1972
Abend mit Goldrand. Eine MärchenPosse, 1975
Alexander oder, Was ist Wahrheit, 1975
Krakatau, 1975
Julia, oder die Gemälde, 1983 (Fragment aus dem Nachlass)

Награди и отличия

1951: Großer Literaturpreis der Akademie der Wissenschaften und der Literatur
1964: „Награда Теодор Фонтане“ на град Берлин
1965: Große Ehrengabe für Literatur des Kulturkreises im Bundesverband der Deutschen Industrie
1973: „Награда Гьоте“ на град Франкфурт на Майн

Външни препратки