Авангард (ракета)

Авангард
	Авангард
Данни за ракетата
Функция	ракета-носител
Производител	Мартин
Страна	САЩ
Размери
Височина	23 m
Диаметър	1,14 m
Маса	10 050 kg
Степени	3
История на изстрелванията
Статус	изведена от употреба
Общо изстрелвания	11
Успешни	3
Неуспешни	8
Първи полет	23 октомври 1957 г.
Последен полет	18 септември 1959 г.
	Авангард в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Авангард.

Авангард (на английски: Vanguard) е името на първата американска ракета-носител, предназначена за извеждане на ниска земна орбита на леки експериментални сателити, конструирана и произведена от Мартин в средата на 50-те години на 20 век.

История

На 4 август 1955 г. група консултанти, известни като „Комитет Стюарт“, одобряват проект на USN за изстрелване на изкуствен спътник на Земята по време на международната година на геофизиката в периода 1957 – 1958 г. Това решение слага началото на проекта „Авангард“. Производството на ракетата е възложена на компанията Глен Мартин. Стойността на проекта е оценена на 20 милиона долара. В действителност крайната цена нараства почти шест пъти и достига сумата от 110 милиона долара. Работата по конструирането на носителя върви бавно, защото повечето инженери на компанията Глен Мартин работят по създаването на междуконтинентална балистична ракета Титан I – проект, който интересува Пентагона значително повече и получава приоритет като важност и финансиране. След края на Втората световна война САЩ получават предимство в разработването и експлоатацията на различни видове ракетно въоръжение. Независимо от това към средата на 50 – те години на 20 век основния съперник СССР започва да наваксва изоставането и излиза напред в тази сравнително нова област на науката. Причината е проста – в САЩ ракетните разработки вървят екстензивно, защото новото оръжие се приема с известни резерви от американските висши политически и военни ръководители. Това е така поради обстоятелството, че САЩ разполагат с гигантска армада от тежки стратегически бомбардировачи и огромен боен флот, срещу които СССР е практически беззащитен. На всичкото отгоре, Съюза е заобиколен от пръстен от американски военни бази. От тях могат да бъдат изстрелвани по-малки, но много по-точни ракети по цели на противниковата територия. И накрая, но не на последно място, американците желаят да придадат на Програмата „Авангард“ изцяло граждански облик и се отказват от използването на военни ракети, които са по-съвършени в техническо отношение и в по-напреднал стадий на еволюция. Това решение ще струва скъпо на САЩ. На СССР, неблагоприятната за страната военно-политическа ситуация се отразява отлично на развитието на ракетната техника. Единствения начин за постигане, ако не на паритет, то на „силово сдържане“, съветските ръководители виждат в развитието на новото оръжие, с помощта на което, територията на САЩ вече не изглежда толкова неуязвима. Поради ниската точност на ракетите, съветските конструктори се ориентират към създаването на тежки носители, които компенсират с мощност на ядрения, а по-късно и на термоядрения заряд. Когато започва надпреварата за проникване в космическото пространство, съветските политически ръководители нямат никакви скрупули да използват модификации на междуконтинентални балистични ракети за научни цели. Това решение, колкото логично, толкова и прагматично, довежда до това, че на 4 октомври 1957 г. СССР извежда първия изкуствен спътник на околоземна орбита. В САЩ започва т. нар. „спътникова криза“, а американското правителство е подложено на унищожителна критика за изоставането на страната в усвояването на космоса. В тази ситуация американците решават да ускорят работата по „Авангард“, но все още са далеч от мисълта да използват бойните си ракети за научни цели. Първото изстрелване на ракетата-носител е на 6 декември 1957 г. На борда се намира научно – експериментален сателит с тегло 1,36 кг. Стартът е съпроводен от небивал интерес и получава широка гласност. Ракетата обаче се издига на височина 1,20 м., след което се накренява и взривява. Тъжен факт, който няма как да обясни похарчените за създаването и средства. Посредствените инженерни решения водят до ниска надеждност и нищожна товароподемност на ракетата. Първото обстоятелство се потвърждава от факта, че от осъществени 11 изстрелвания, само три са успешни, т.е. по-малко от 30%. След серия от провали, програмата е прекратена в края на 1959 г. Ниската товароносимост на първия американски орбитален носител има и своята положителна страна. Американските инженери в стремежа си да намалят теглото на полезния товар се ориентират към „микроминиатюризация“ на електронните компоненти. Факт, който по онова време не е оценен подобаващо, но ще има колосални последици в развитието на науката през следващите десетилетия.

Предназначение

Ракета-носител използвана за граждански цели, способна да извежда на ниска земна орбита полезен товар с тегло до 22,5 кг.

Спецификация

Първа степен

Двигател – X-405.
Тип – течногоривен.
Тяга – 134,79 kN.
Специфичен импулс – 248 сек.
Време за работа 145 сек.
Гориво – керосин.
Окислител – течен кислород.

Втора степен

Двигател – AJ10-37.
Тип – течногоривен.
Тяга – 33,80 kN.
Специфичен импулс – 261 сек.
Време за работа 115 сек.
Гориво – азотна киселина.
Окислител – асиметричен диметилхидразин.

Трета степен

Двигател – Grand Central 33KS2800.
Тип – твърдогоривен.
Тяга – 11,56 kN.
Специфичен импулс – 230 сек.
Време за работа 31 сек.
Гориво – твърдо.

Литература

Бърнет, Т., Кой спечели космическата надпревара?, изд. ХЕРМЕС, Пловдив, 2009
Гетланд, К., Космическая техника, изд. МИР, Москва, 1986

Източници

Correll, John T. How the Air Force Got the ICBM. Air Force, July 2005.
„Satellite Rocket Will Resemble Shell.“ Popular Mechanics, June 1956, p. 70.
Foerstner, Abigail (2007), James Van Allen: the first eight billion miles (illustrated, revised ed.), University of Iowa Press, p. 146, ISBN 978-0-87745-999-6, Посетен на 27 юни 2011
„Vanguard“. Encyclopedia Astronautica. Mark Wade. Посетен на 27 юни 2011.

Външни препратки