Направо към съдържанието

Аймерик дьо Пегиян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аймерик дьо Пегиян
Aimeric de Péguilhan
френски трубадур
Роден
ок. 1175
Починал
ок. 1225 или 1228
Литература
ТечениеСредновековна музика
Аймерик дьо Пегиян в Общомедия

Аймерик/Емерик дьо Пегиян (Aimeric de Pegulhan) или също Аймери дьо Пегиян (Aimery de Peguilhan, Peguillan или Pégulhan), италианизирано на Емерико ди Пегиян (Emerico di Peguilain), на български Аймерик де Пегилян (* ок. 1175, в Пегиян; † ок. 1225 или ок. 1228, Ломбардия), е френски трубадур.

Аймерик на кон

Син на търговец на платове, негов пръв покровител е Раймон V Тулузски. След това преминава на служба при сина му Раймон VI Тулузки. Бяга от региона, застрашен от Албигойския кръстоносния поход, като първо прекарва известно време в Испания и впоследствие 10 години в Ломбардия. Говори се, че докато все още живее в Тулуза, той е таен любовник на своя съседка и поради тази причина най-накрая решава да се върне.

Известен е с това, че пише поне петдесет произведения, от които шест са достигнали до нас заедно с музиката, която ги придружава:

  • Atressi•m pren com fai al jogador
  • Cel que s'irais ni guerrej' ab amor
  • En Amor trop alques en que•m refraing
  • En greu pantais m'a tengut longamen
  • Per solatz d'autrui chan soven
  • Qui la vi, en ditz

Повечето от неговите творби са сладко и иронично кансу, към което са добавени някои тенсони (написани със Сордело да Гойто и Алберте дьо Сестаро (на бълг. Албертет де Систерон)).

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aimeric de Peguilhan в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​