Направо към съдържанието

Амедео Биавати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Амедео Биавати
Биавати (дясно) и Джузепе Меаца, 1946 г.
Лична информация
Роден4 април 1915 г.
Починал22 април 1979 г. (64 г.)
Болоня, Италия
ПостПолузащитник
Юношески отбори
1930–1932Италия Болоня
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1932–1934
1934–1935
1935–1947
1948–1949
1949–1950
1950–1951
1951–1952
1953–1954
1954–1955
Италия Болоня
Италия Катания
Италия Болоня
Реджина
Имолезе
Манджента
Мандурия
Молфета
Белуно
16
30
203
?
?
?
?
1+
9+
(6)
(9)
(58)
(?)
(?)
(?)
(?)
(1+)
(3+)
Национален отбор
1938–1947Италия Италия18(8)
Треньор
1949–1950
1950–1951
1951–1952
1953–1954
1954–1955


1969–1970
Имолезе
Маджента
Мандурия
Молфета
Белуно Б
Фано
Бока Сан Лацаро
Роверето
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Амедео Биавати в Общомедия

Амедео Биавати (на италиански: Amedeo Biavati) е италиански футболист, полузащитник и треньор.[1]

Амедео Биавати започва кариерата си в Болоня, като прави дебюта си на 21 май 1933 г. в мач срещу Казале, в който той вкарва 2 гола, а неговият отбор печели със 7:0, а 2 седмици по-късно, вкарва 2 гола срещу Милан. Въпреки успешния си дебют, Биавати в първите 2 сезона е само резерва. След това той преминава в Катания, където прекарва само 1 година. През 1935 г. се завръща в Болоня, но през целия сезон не играе, а отбора става шампион на Италия, прекъсвайки 5-годишната хегемония на Ювентус. От сезон 1936/37 той става титуляр.[2][3]

През 1938 г. треньорът на Италия Виторио Поцо взима Биавати за Световното първенство, където той прави своя дебют с екипа на „скуадра адзура“ в мача с Франция[4], заменяйки Пиетро Пазинати и след това играе в останалата част от мачовете, преди да стане световен шампион.

През 1941 г. Амедео Биавати печели третата си титла в Италия, но след това кариерата му е прекъсната от Втората световна война, след нейното приключване, той възобновява кариерата си, но играе за кратко време и през 1947 г. решава да изиграе последния си мач за Италия. На 9 ноември 1947 г. излиза на терена срещу австрийския отбор, който побеждава италианците с 5:1.

След кариерата си на футболист, Биавати става треньор. Той води само по-малки отбори до 1970 г. без особен успех.

Болоня
Италия
  1. BIAVATI, Amedeo // Treccani: Enciclopedia dello Sport (2002). Посетен на 21 януари 2015. (на италиански)
  2. Grande successo per Amedeo Biavati. Il mito del doppio passo // Посетен на 21 януари 2015. (на италиански)
  3. Biavati, Amadeo // enciclopediadelcalcio.it. Enciclopedia del Calcio. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 10 април 2015. (на италиански)
  4. Amadeo Biavati // figc.it. FIGC. Посетен на 10 април 2015. (на италиански)


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бьявати, Амедео“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​