Атис (митология)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Атис.
| Атис | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | герой от древногръцката и фригийската митологии |
| Родители | Нана |
| Атис в Общомедия | |
Атис (на старогръцки: Ἄττις or Ἄττης, Attis, от фригийски: attis, „красив юноша“ или attagus, „козел“) е герой от древногръцката и фригийската митологии, син на речната нимфа Нана, родила го от семката на бадемово дърво.
Бадемовото дърво е създадено от кръвта на двойнополовото същество Агдистис. Нана е дъщеря на речния бог Сангарий, който затваря дъщеря си, за да умре от глад. Голямата майка Кибела – както Агдистис се нарича след това – я снабдява с плодове и божествена храна, докато роди Атис. Той е изхвърлен след раждането му от Сангарий, отгледан е от козел с козе мляко и става много красиво момче.
В него се влюбва Агдистис/Кибела. Когато Атис трябва да се ожени за дъщерята на Мидас, царят на Песинт, на сватбата му се появява Агдистис/Кибела и го прави безумен, така че той сам си отрязва половия орган. От кръвта му, която капнала на земята се появяват теменужки. Атис умира или се превръща в пиния.
Когато Кибела от мъка и съжаление, биеща нейните барабани, ходи из Фригия, я следвало глад, след което тя поискала съвет от оракул. Тя трябвало да погребе Атис и да го приеме като бог. Тогава в чест на Атис започнали да допускат евнуси като жреци на Кибела.
По друга версия Зевс по молба на Кобела, съживява отново Атис. Неговото тяло не се разваля, косата му растяла и по-нататък и неговото малко пръстче се движело.
В римския култ към мъртвите Атис е поставян като символ на траура на гробния камък на мъртвия.
-
Атис танцуващ, с азиатски панталон -
Атис като Слънчево момче
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hugo Hepding, Attis, seine Mythen und sein Kult, Giessen 1903
- Karl Kerényi, Die Mythologie der Griechen – Die Heroen-Geschichten, München (dtv) 1992, ISBN 3-423-30031-0
- Michael Grant, John Hazel, Lexikon der antiken Mythen und Gestalten, München (dtv) 1980, ISBN 3-423-32508-9
- Maarten J. Vermaseren, Der Kult der Kybele und des Attis im römischen Germanien, Stuttgart 1979
