Направо към съдържанието

Атлантида

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Атлантида (на старогръцки: Ἀτλαντὶς) е легендарен остров, който се споменава за първи път в диалозите „Тимей“ и „Критий“ на древногръцкия философ Платон.[1]

Според казаното от Платон островът изчезнал 9 хиляди години преди неговото време при мащабна катастрофа. Въпреки подробностите, които описва, не са известни веществени потвърждения. Когато тезата за реално съществуване на Атлантида не се отхвърля, предаденото може единствено да се счита за крайно неточно. Според Богдан Богданов „Платоновата Атлантида може да бъде само Платонова измислица – за нея не говори никой сериозен древен автор“[2]

Правдоподобно се предполага, че Платон е чувал за катастрофални събития, като например заливането на Хелике (4 век пр.н.е.) или избухването на Тира (Санторини, 17 век пр.н.е.), и артистично е използвал реалистичен похват за нуждите на своите съчинения. Следите от тези и други подобни събития са реалност, но тя не доказва съществуването на самата Атлантида и нейната цивилизация, които остават спекулативни. След края на 19 в., запазвайки името и един или друг детайл от Платоновото творчество, за местонахождения на изчезналия остров са предлагани полюсите, няколко океана, морета и др.[3][4]

Карта на Атлантида в средата на Атлантическия океан от Атанасий Кирхер в труда Subterraneus Mundus (Амстердам, 1669). Отгоре е ориентирана на юг.

Антични описания

[редактиране | редактиране на кода]

Описания от Платон

[редактиране | редактиране на кода]

Описанията на Атлантида направени от Платон са в неговите диалози „Тимей“ и „Критий“. Те датират от около 360-те г. пр.н.е. Всички по-късни упоменавания, ако са проследими, стигат до тези две съчинения. „Тимей“ започва с въведение, последвано от описание на създаването и структурата на Вселената и древните цивилизации. Във въведението Сократ размишлява върху идеалното общество и се чуди дали той и неговите гости могат да измислят история, която да приведе това общество в действие. Критий споделя исторически вярната според слуховете история, която би била идеалният пример, и продължава с описанието на Атлантида в диалога „Критий“, което е относно произхода ѝ. Познанието на Платон идва от Солон, атински законодател и философ, посетил Египет и тогавашната му столица град Саис, където жреци му показали колона с разказа за Атлантида. Солон бил приятел на прадядото на Платон, което обяснява как историята е достигнала до него. Текстовете на Платон предават отдалечеността във времето като 9000 раждания,[5] което съвременните преводи обикновено предават като „години“, макар че в по-старите текстове това са „луни“ и при този прочит годините са 730.

Платон, изобразен от Рафаело

Според „Критий“ древногръцките богове разделили земята, за да може всеки да притежава много. На Посейдон подходящо му бил завещан островът Атлантида, който бил по-голям от Либия и Мала Азия, но потънал след земетресение и станал непроходима кална плитчина, която препятствала придвижването от Атлантическия океан до Средиземно море. Египтяните описват Атлантида като остров с ширина 700 км, състоящ се главно от планини в северните части и по брега и обграждаща равнина с правоъгълна форма на юг „простираща се в едната посока на три хиляди стадии (около 600 км), но на ширина вътрешната част е две хиляди стадии (около 400 км)“.

Навътре на около 50 стадии от средата на южния бряг имало „не много висока планина, от която и да било страна“. Там живеела местна жена, в която Посейдон се влюбил и която му родила 5 двойки мъжки близнаци. Най-възрастният от тях – Атлас – бил законният владетел на целия остров и океана (днешния Атлантически океан) и рождената му планина, както и заобикалящите я местности, му била дадена като феод. Братът-близнак на Атлас получил най-източната част от острова, чиято северна част е срещу град Кадис в Южна Испания. Останалите двойки близнаци „били обитателите и владетелите на различни острови в открито море“.

Посейдон издълбал вътрешната планина, където живеела любимата му, под формата на дворец, който обградил с три кръгообразни рова с все по-голяма ширина – от една до три стадии, разделени от кръгове земя с пропорционален размер. Жителите на Атлантида построили мостове на север от планината, като направили път към останалата част на острова. Издълбали огромен канал към морето и успоредно на мостовете прокопали тунели в скалните кръгове, така че кораби да могат да стигат до града покрай планината. Всеки проход към града бил пазен от порти и кули, а стена обграждала всеки от градските кръгове. Самите стени били построени от червени, бели и черни скали, които били извадени от рововете и били покрити съответно с месинг, калай и смес от други метали.

Според Критий 9000 години преди рождението му, избухнала война между тези, които живеели отвъд колоните на Херкулес, и тези, които живеели зад тях. Жителите на Атлантида били завладели Средиземноморието чак до Египет.

Други описания

[редактиране | редактиране на кода]

Съвременните учени считат, че описанието направено от Платон е по-скоро измислица, но е възможно същината в историята да е плод на смътни спомени за различни събития като вулканичното изригване на Тира. Обаче в античността имало философи, географи и историци, които вярвали, че Атлантида, за която Платон разказва, била истинска.[6]

Философът Крантор, ученик на ученика на Платон Ксенократ, се опитва да намери доказателства за съществуването на Атлантида. Днес възгледите му четем в коментара за Тимей на Прокъл, написан в 5 век пр. Хр. Прокъл твърди, че Крантор е казал, че е пътувал до Египет и е видял същите колони, описани от Платон, върху които той разчел йероглифите.[7]

Карта с местоположението на Атлантида според Игнаций Донъли от 1882 г.

Съвременен интерес

[редактиране | редактиране на кода]

През средновековието, когато текстовете на Платон не са в обращение, Атлантида практически не се споменава. Упоменавания се появяват едва след края на Ренесансовата епоха, като например книгата на Франсис Бейкън „Новата Атлантида“ (1627). В средата на 17 век Атанасий Кирхер публикува своя книга, включваща и карта с големия остров 'Атлантида'. След него се появява и многотомно съчинение Atland eller Manheim от Олаф Рудбек, в което се застъпва тезата, че Швеция е истинската Атлантида (също и Хиперборея), използвана по-късно като геополитически аргумент. В края на 19 век е публикувана Atlantis: the Antediluvian World на Игнаций Донъли, бележеща началото на съвременния интерес към темата. Елена Блаватска включва изложеното от Донъли в своята теософска доктрина. Идеите, подхванати от Блаватска, намират продължение в нацистки идеологеми за „висша раса“.

В началото на 21 в. в Гърция са проведени поредица конференции с международно участие, на които основно се дискутира местоположението на Атлантида.[8]

Обсъждани са варианти Атлантида да е била Гренландия,Антарктида, потъналите пирамиди в Скалното езеро, Теночитлан, или пък дори о-ов Крит и Танталида. Обикновено като отправна точка се взима,че Атлантида се намира отвъд Херкулесовите стълбове (Гибрлалтар) и дори океана е наречен Атлантически, именно поради тази причина.

Доколкото потъването на Атлантида и библейският потоп са тематично близки, за връзката често се спекулира. Неотдавнашните изследователските работите на Уилям Райън и Петко Димитров относно потоп в Черно море се използват и като основа за предположения, че Атлантида е била именно в Черно море.[9][10][11] Учени като Робърт Шох и Робер Бовал (Робърт Бювал) допускат около 12 000 пр. Хр. да се случил голям катаклизъм при който атлантите да се разселили и впоследствие да са построили Сфинкса в Египет. Тази теория напоследък набира популярност.[ неясно? ]

Съвременни теории за изгубена цивилизация

[редактиране | редактиране на кода]

В последните 20 - 30 години различни учени започват да създават теории за високонапреднала цивилизация, която внезапно е изчезнала (вероятно поради потоп). Геофизикът Д-р Робърт Шох и екипиът му ( белгийският инженер и изследовател на египет Робер Бовал; геофизикът Томас Добеки; eгиптолотъг Селим Хасан и пр.) създават хипотеза, че Сфинксът е създаден 11 000 пр. Хр.[12][13][14][15] Австрийският археолог Карл Кромър също открива керамична статуетка на умален Сфинкс, с човешка глава.Тя е преддинастичният период Накада II- (3500-3200 г. пр. Хр) [16]т..е. много преди предполагаемото построяване на Сфинкса от Хефрен. През 1857 г., Огюст Мариета, основателят на Египетския музей в Кайро, прави свой превод на надписите на Инвентарната Стела – варовиков паметник от 7 век пр. н. е. В тях се описва подробно как фараон Хуфу (Хеопс) е попаднал на Сфинкса, който по това време вече е бил заровен в пясъка в продължение на хиляди години. Според Стелата, Хуфу само е разкопал и възстановил паметника. Той заръчал да се построи малък храм до самият сфинкс. Ако Хеопс е попаднал на Сфинкса, който си е бил там открай време няма как той да е създаден при неговия наследник - Хефрен. Ортодоксалната египтология е обявила този надпис за фалшификат. Също така в гробницата на Джер в Абидос съществуват косвени улики, че Сфинкса е съществувал още тогава (около 3100-3200 пр. н.е), т.е. той предхожда дори Първата династия, а какво остава за Четвъртата. През 1988 японският проф. Сакуджи Иошимура, чрез ехолокатор е доказал, че материала от който е направен Сфинкса е значително по-древен от този на Пирамидите[17] С помощта на програмата Skyglobe Робер Бовал и Г. Хенкок правят археолого - астрономическа реконструкция на Сфинкса. Те вярват, че той е посветен на съзведието Лъв, и че 12 000 г. преди Хр. главата на Сфинкса е сочела това съзвездие[18]Тази хипотеза е оспорена от египтологът Ричард Леман, като и повечето египтолози, които се придържат към класическите разбирания за тази наука. Те посочват, че не е известно по това време да съществува развита цивилизация способна на мегалитни строежи. Тези твърдения се опровергават от откритието на немския учен Хелмун Шмунд - мегакомплекса Гьобекли Тепе. Днес е известено, че най-първият пласт на Гьоблекли Тепе е създаден около 12000/11 700 пр. н.е и 10 000/9 500 г. пр. н.е.[19] Според радиовъглеродните датировки ранните теменоси на пласт III са изградени в диапазона от 9600 до 8800 г. пр.н.е[20](Любопитно е, че западния край на хълма при Гьобекли Тепе е открита каменна фигура, наподобяваща лъв.) Следователно още през 13 хилядолетие пр. Хр. е съществувала цивилизация способна на сложни строежи и то - в средиземноморския регион. Не по-малко любопитно е откритието на италианският океанограф проф. Енрике Ладоло. С помощта на екип от водолази и ехолакатор той прави ново откритие през 2024 година. ИТталианският учен открива че четиредесет метра под водата близо до о-ов Пантелерия (Италия, близо до о-ов Сицилия) има дванадесет метрова колона, счупена на две. Близо до нея той и екипът му откриват вълнолом, строен около 9800 г. пр. н.е. Неговата теза е, че около 9800 - 9200 години пр. н. е. в Средиземноморието е съществувала разумна цивилизация, се принудила да избяга, заради потоп (внезапно покачване на нивото на водата). Италианският учен също подкрепя хипотезата за покачване със нивото на Световния океан се е покачил с близо 140 метра.

Теория за потоп в Средиземно море между 5600 и 5300 г. пр. н.е.

[редактиране | редактиране на кода]

Косвено обяснение къде е изчезнала цивилизацията построила тези съоръжения дават хипотезата на Уилям Райън/Уолтър Питман и проф. Петко Димитров за потоп в Средиземно море. През 1994 учените Jones и Cagnon[21] През 1994 правят въглеродно изследвание според които приблизително около 5600 г. пр. н.е. нивото на Средиземно море рязко се е покачило с между 80 и 100 метра и водата е преляла през Босфора. През 1996 г. в. "Ню Йорк Таймс" публикува на изследователите от Калифорнийският университет Уилям Райън и Уолтър Питман. Те считат, че приблизително около 5500 г. пр. н.е. нивото на Световния океан се е покачил с близо 140 метра (хипотеза за покачване на нивото на Световния океан със 140 метра има и италианския учен проф. Енрике Ладоло но той счита, че потопа трябва да бъде отнесен към 9200 години пр. н. е.) Зад тази хипотеза застава и българският учен проф. Петко Димитров от Инстута по океанология към БАН[22]Той има множество по-ранни публикации в периода 1978-1982 г., в които застъпва подобно схващане[23][24][25]През 2000 г. Райън/Питман публикуват книга в която объркат специално внимание на изследванията на проф. Димитров. Книгата е преведена на български и е с негов послеслов[26] Впоследствие Димитров публикува няколко книги по въпроса[27][28] В тях той отделя внимание на химичния състав на Черно море и аргументира настъпили изменения в него[28]През 2017 година Райън/Питман и проф. Димитров публикуват книга с обобщаваща информация, в която защитават твърдението за покачване на нивото на Черно море с 90 метра, случило се в рамките на четиредесет години; според тях тези събития са се разиграли във времето около 5300 г. пр. н.е [29] Други учени също са изследвали вероятността Черно море да е покачило внезапно своето равнище. Океанологът проф. Уолтър Балард най свой проведе две изследователски експедиции в България през 2000-2001 г. Също така някои руски учени стигат до изводи сходи с тези на Уилям Райън и Уолтър Питман. Първаначално те не получават известност, но през 2007 са публикувани в сборник[30] . Любопитно е, че според д-р Шох и екипът му, Сфинксът е бил продължително време под вода, а последните сериозни валежи в Египет са паднали около 5000 г. пр. н.е.[31][32] Любиптно е, че изследователят Робърт Темпъл допуска Сфинксът продължително време да се е намирал под вода. Той обяснява това с появата на изкуствено езеро. Ако вземем предви д височината на Сфинкса (над 20 метра) и предпологаемото покачване на Средиземно море с 90 метра, случило се в рамките на четиредесет години; според тях тези събития са се разиграли във времето около 5300 г. пр. н.е то излиза че теортияна на Райън/Питман и проф. Димитров косвено потвърджава тази на Робърт Шох, че Сфинксът е строен преди 6 хил. пр. н.е. Всъщност някои учени считат че ерозията по Сфинкса е започнала 10 000 г. пр.н.е.[33]

Рязко надигане на нивото на Световния океан.

[редактиране | редактиране на кода]

Изследователя Адрей Чепалига също разглежда въпросът за потоп в Черно море, въпреки че той го обяснява за преливане на водите на Каспийско море към Черно море. По любиптно са находките на д-р Файът Морган. Докато пилотира своя частен самолет през 1940 година той открива, че в Скалното езеро в Уисконсин има потънали около десет зикурати на дълбочина около 20 фуга под водата. [34] Впоследствие екип от от водолази уставовява че най-масивният от тях е с широчина 60 фута, дължина 100 фуга и височина 18 фута. Установено е, че цял малък тесен остров, може би около 1500 фута  дълъг се е намирал под водата.[35] Подобно откритие прави и италианският изследовател проф. Еннрике Дадоло, който с помощна на ехолокатор и екип от водолази открива дванадесет метрува колона пречупена на две под водата, а също и вълнолом създаден около 9800 г. пр. н.е. Находкатат се намира близо до остров Паеталия

Нови архитектурни чудеса. Нюгрейндж

[редактиране | редактиране на кода]

Дълго време се смяташе, че Стоухендж (около 3000 г. пр. н.е) и Пирамидата на Джосер (2630 до 2611 г. пр. Хр.) са сред най-старите архитекурни чудеса създадени от човешка ръка. Днес се знае, че Нюгрейндж (около 3200 г. пр. н.е) е видимо по-стар.[36][37][38][39] Каменните великани от остров Пасха, също впечатляват като мегалитност. Някои от тях достигат до 80 тона. Не е ясно как фигурите са били изправяни. Любопитно е, че те не са дело на местното население. Предположенията на учените са, че най-старото население на острова са полинезийците (около 3000 г. пр. н.е - 1200 пр.н.е.) Все повече става очевидно че в края на четвъртото хилядолетие преди н.е. е съществувала високоразвита цивилизация, т.е. доста преди Джосер и Хефрен. Това оспорва теорията на повечето египтолози, че Сфинксът не може да е построен по-рано защото няма такава цивилация.

Други изследвания. Изкуството на древните хора.

[редактиране | редактиране на кода]

Открита е през 1868 г. от Модесто Кубийас[40] открива пещерата Алтамира. През 1879 любителя - археолога Марселино Санс де Саутуола я изследва.Според него тя е обитавана отпреди 18 500 години, изоставена е преди 14 000 години, а скала, която пада хиляда години по-късно я запечатва и запазва. В Алтамира има множество рисунки, от които най-известни със своята красота и реалистичност са бизоните[41] Тогавашната научна общност обвинява Саутола във фалшификация и изсипва редица подигравки върху откритията му. Впоследствие чрез уранов метод британският учен Алистър Пайк, от Университетат в Бристол доказва, че датировката е дори по-стара -35 000 пр. н.е[42]С Това Алтамира държи "първенство" пред подобни рисунки във Франция и Италия създадени през 30 000 пр. н.е. Това доказва, че още около пр. 30 000 пр. н.е. вече съществува цивилизация със изключително реалистично изкуство. Рисунки с подобен реализъм са характерно и за маите, но те се появяват значително по-късно от тази изчезнала цивилизация. Нови изследвания в пещерата Бачо Киро, чрез радиовъглеродно датиране сочат че между 46 000 и 43 000 г. пр. н.е.[43][44] древните хора вече са създавали произведения на изкуството, първобитни накити (от животински зъби) и дори музикални инструменти

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Платон, „Диалози“, т. 4; София: „Наука и изкуство“, 1990, с. 465 и сл.
  2. ↑ Богданов Б., „Бележки“ в Платон, „Диалози“, т. 4; София: „Наука и изкуство“, 1990, с. 631
  3. ↑ Робърт Шох, „Гласът на скалите: един научен възглед за катастрофите и древните цивилизации“, София: НСМ „Медиа“, 2007, c. 100. Глава 4 от книгата (с. 91 – 143) излага и коментира публикуваното.
  4. ↑ Предполагаемите местоположения на Атлантида са отделна статия в англоезичната уикипедия.
  5. ↑ Tim. 23e; Crit. 111b – ενακισχιλια γεγονοτων
  6. ↑ Nesselrath, 2005, стр. 161 – 171
  7. ↑ Nesselrath, 2001, стр. 34 – 38
  8. ↑ Първите 3 от тях са през 2005, 2008, 2011 години, като от сесиите са издадени доклади; Series of Greek Atlantis Conferences
  9. ↑ Петко Димитров, 1988. „Далеч от брегове и фарватери“. Варна. Изд. ”Галактика”. Библиотека „Нептун“, 161 с.
  10. ↑ Schoppe C., Schoppe S., Atlantis und die Sintflut: Die erste Hochkultur versank 5510 vC. im Schwarzen Meer, Taschenbuch, 2004
  11. ↑ Leon Flying Eagle & Mary Whispering Wind, The Great Atlantis Flood Theory, Cosmic Vortex, 2005, updated 2010
  12. ↑ Schoch, Robert M.; West Jhon Antony (1991) Redating of Great Sphinks of Giza, Egypt. Annual Meeting Geologikal Society of Amerika, San Diego, California: Geologikal Socciety of Amerika page 253
  13. ↑ "Why Sequence is Important". Ancient Egypt Research Association (AERA). 13 October 2009. Retrieved 12 June 2015.
  14. ↑ Dobecki, Thomas L.; Schoch, Robert M. (1992). "Seismic Investigations in the Vicinity of the Great Sphinx of Giza, Egypt". Geoarchaeology. 7 (6): 527–544. doi:10.1002/gea.3340070603. Archived from the original on 2015-09-24. Retrieved 2015-05-30.
  15. ↑ Schoch, Robert M.; West, John Anthony (2000). Further Evidence Supporting a Pre-2500 B.C. Date for the Great Sphinx of Giza, Egypt. Annual Meeting, Geological Society of America. Reno, Nevada: Geological Society of America. p. A276.
  16. ↑ https://www.youtube.com/watch?v=hO40kAnpj1s ↑
  17. ↑ https://izumitelno.com/zagadkite-okolo-velikiya-sfinks-tajnata-staya-zagadachnoto-litse-i-po-dreven-ot-piramidite/
  18. ↑ Р.Бовал, Е.Гилбърт - Загадката Орион
  19. ↑ https://bnr.bg/sofia/post/101661417/gubekli-tepe-masto-na-misterii-taini-i-drevni-civilizacii
  20. ↑ Schmidt, 2010, с. 251.
  21. ↑ https://historybg.info/разселвания-след-потопа-в-черно-море/
  22. ↑ https://bntnews.bg/bg/a/4301-7576_godini_ot_potopa
  23. ↑ Димитров П. 1978. Потопените древни брегове на Черно море. цит в сп. "Природа", кн. 4, 55-59 стр.
  24. ↑ Димитров П. 1979. „Формирование осадков периферической области шельфа западной части Черного моря в четвертичное время“, Автореф. канд. дисертация, 22 с
  25. ↑ Димитров П. 1982. Радиовъглеродни датировки на дънни утайки от българския черноморски шелф. Океанология, БАН, 9, 45-53.
  26. ↑ Райън У., Питман У., „Ноевият потоп: Новите научни разкрития за събитията, които промениха историята“, (Послесл. Петко Димитров), Варна, Славена, 2000, ISBN 954-579-085-7
  27. ↑ Димитров, Петко С. и др. "Черно море, Потопът и древните митове". Издателство „Славена“, 2003. ISBN 954-579-278-
  28. ↑ а б Димитров Д. 2010 Геология и нетрадиционни ресурси на Черно море, Варна: „Онгъл“, ISBN 978-954-8279-25-3 (269 с.); Dimitrov D. 2010. Geology and Non-traditional resources of the Black Sea. LAP – Lambert Academic Publishing. ISBN 978-3-8383-8639-3. 244 p.
  29. ↑ Anastasia G., Ryan W., McManus J., Dimitrov P., Dimitrov D., Slavova K., Filipova-Marinova M. (2017). Compilation of geophysical, geochronological, and geochemical evidence indicates a rapid Mediterranean-derived submergence of the Black Sea's shelf and subsequent substantial salinification in the early Holocene, Marine Geology. Vol. 383, 14–34. Bibcode:2017MGeol.383...14Y
  30. ↑ "The Black Sea Flood Question: Changes in Coastline, Climate and Human Settlement". Springer, 2007. ISBN 1-4020-4774-6.
  31. ↑ Сфинксу более 10 тысяч лет?, „Иная реальность“ Архив на оригинала от 2014-11-01 в Wayback Machine., 16.09.2014. ((ru))
  32. ↑ https://www.youtube.com/watch?v=PmFy2yz8k5M Тайните на великият сфинкс. Филмът. Скритата история епизод 90
  33. ↑ https://www.vesti.bg/lyubopitno/mistichniiat-sfinks-v-egipet-kakva-e-skritata-mu-tajna-6161128
  34. ↑ https://mru.ink/bg/sunken-pyramids-of-wisconsins-rock-lake/
  35. ↑ https://mru.ink/bg/sunken-pyramids-of-wisconsins-rock-lake/
  36. ↑ O'Kelly (1982:48)
  37. ↑ E. Grogan, „Prehistoric and Early Historic Cultural Change at Brugh na Bóinne“, Proceedings of the Royal Irish Academy 91C, 1991, pp. 126 – 132
  38. ↑ Grant, Jim. The archaeology coursebook. Taylor & Francis, 2008. ISBN 978-0-415-46286-0. с. 159. Посетен на 17 August 2011.
  39. ↑ Newgrange // Department of Arts, Heritage, Regional, Rural and Gaeltacht Affairs. Архивиран от оригинала на 2016-07-31. Посетен на 28 July 2016.
  40. ↑ Coma-Cros, D. y Tello, A., ed. (2006). „Los orígenes del arte“. Historia del Arte. Prehistoria. África negra. Oceanía. Tomo 1. Madrid: Salvat. pp. 40 – 113. ISBN 84-471-0322-6.
  41. ↑ Rodríguez-Ferrer, M. (8 de octubre de 1880). „Apuntes de un diario. La llegada- Torrelavega – La Cueva de Altamira“ (PDF). La Ilustración Española y Americana (37): 206 – 210. ISSN 1889 – 8394. Consultado el 2 de mayo de 2012.
  42. ↑ https://www.obekti.bg/zemya/altamira-podzemnata-sikstinska-kapela
  43. ↑ https://www.sciencejournalforkids.org/wp-content/uploads/2021/11/neanderthal_article_bg.pdf сп. "Paleo-jurnal for teens" стр. 2-3
  44. ↑ https://www.svobodnaevropa.bg/a/30609657.html

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атлантида&oldid=12415054“.