Бенито Перес Галдос
Бенито Перес Галдос Benito Pérez Galdós | |
испански писател | |
През 1890 година | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Мадрид, Испания |
Погребан | Мадрид, Испания |
Националност | Испания |
Литература | |
Период | 1861 – 1920 |
Жанрове | Исторически роман съвременен роман |
Тема | История на Испания, социални отношения |
Направление | Реализъм, натурализъм |
Течение | литературен реализъм |
Повлиян | Оноре дьо Балзак Емил Зола Гюстав Флобер Чарлс Дикенс |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Подпис | |
Уебсайт | |
Бенито Перес Галдос в Общомедия |
Бенито Перес Галдос (на испански: Benito Pérez Galdós) е испански писател, автор на исторически и съвременни романи, драматург, журналист и политик. Той е водещата фигура в испанската литература през XIX век.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Бенито Мария де лос Долорес Перес Галдос е роден на 10 май 1843 година в Лас Палмас де Гран Канария на Канарските острови, Испания. Той е десето дете на полковник Себастиан Перес и съпругата му Долорес Галдос. Баща му го запалва с любов към историята със своите разкази за войната за независимост, в която е участвал. През 1852 г. влиза в колежа „Сан Агустин“ в Лас Палмас, където се преподават напредничави за времето си идеи.
През 1862 г. той се премества в Мадрид, за да учи право, и прекарва по-голяма част от живота си там. Животът му обаче не тръгва към правната кариера и още през 1865 г. той публикува статии в „La Nación“ за литература, изкуство, музика и политика. В началото на писателската си кариера опитва да пише драма в стихове, но творбата му е отхвърлена. Обича да чете Чарлс Дикенс и през 1868 г. прави негов превод. През 1870 г. е назначен за главен редактор на „La Revista de España“ и започва да изразява мнението си по широк кръг от теми като история, култура, политика, изкуство, музика и литература.
- Литературна кариера
Между 1867 г. и 1868 г. Галдос пише първия си исторически роман „La Fontana de Oro“, който е публикуван с помощта на сестра му през 1870 г. Романът е оценен от критиката като ново качество в испанската литература, както и за неговата социална и морална позиция.
В следващите години Галдос започва работа по своя мега проект – поредицата от исторически романи „Национални епизоди“, която очертава основните събития в испанската история от Битката при Трафалгар през 1805 г. до Първата република през 1880 г. Целта на проекта е да се възстанови Испания чрез пробуждането на ново усещане за национална идентичност. Първата книга „Трафалгар“ от поредицата излиза през 1872 г. Романите от „Национални епизоди“ стават любими и търсени от читателите, поради което Галдос продължава да пише серия след серия до края на живота си.
За написването им Галдос прави огромно количество изследвания, като за да постигне баланс и по-широка перспектива той търси оцелели и очевидци на действителните събития – като един старец, който е бил юнга на борда на кораба „Santisima Trinidad“ при Трафалгар. Този участник става централна фигура на неговата първа серия. Галдос често е критичен към официалните версии на събитията и към католическата църква, която е доминираща сила в испанския културен живот. Към реалните исторически лица и събития писателят добавя измислени герои, които обогатяват сюжета със своите действия и отношение.
Останалите негови романи са класифицирани в три групи от испанския литературен критик Хосе Ф. Монтесинос. В първата група са ранните произведения на автора. От тях най-известният е „Доня Перфекта“, в който се описва въздействието от пристигането на един млад радикал в потискащия чиновнически град.
Втората група са съвременни испански романи, в които героите са взаимно свързани, подобно на героите на Балзак от неговата „Човешка комедия“. Най-известният от тях е шедьовърът му „Фортуната и Хасинта“. Прототипът на Фортуната е истинско момиче, което Галдос вижда да пие сурово яйце в жилищна сграда в Мадрид. Третата група са късните му психологически романи, много от които са под формата на диалог.
Галдос е ентусиазиран пътешественик. Романите му съдържат детайлни описания на Мадрид и много други градове, градчета и села на Испания, на местата, които той е посетил. Като реалист и натуралист описва начина на живот, технологиите и занаятите, обществените отношения, националните особености и забележителности. Вдъхновен от френските писатели като Емил Зола и Иполит Тен, той се стреми да покаже как героите му се променят под влияние на наследствеността, околната среда, расата и социалните условия, като един вид литературна форма на научна дисекция на обществото.
Чрез своята литературна кариера Галдос си навлича гнева на католическата преса, тъй като критикува злоупотребите с укрепената и догматична религиозна власт, а не на религиозната вяра или християнството само по себе си. Всъщност, нуждата от вярата е много важна функция в много от романите му и има много симпатии в портретите на свещеници и монахини.
- Драматургия
Започнал своята литературна кариера с писане на пиеси, Галдос се връща към драматургията през 1892 г. с „Realidad“. Приета много добре от публиката, пиесата не е оценена добре от критиката заради реалистичния диалог и пресъздаване на живота на една куртизанка, а католическата преса я окачествява като носител на нечестиво влияние.
През 1901 г. пиесата му „Electra“ предизвиква буря от възмущение и либерална подкрепа заради насочеността ѝ срещу клерикализма, фанатизма и суеверието. Стига се дори до улични протести и сблъсъци. Въпреки това тя е много успешна и се играе и в провинциите.
- Политика
Въпреки нападките си към консервативните групи Галдос има слабо участие в политиката. През 1886 г. е назначен към парламента на Мадрид за срок от пет години. Въпреки че не участва пряко в политиката, това му дава възможност да наблюдава пряко провеждането ѝ и да го представи в някои от романите си.
През 1907 г. той отново се включва в политиката като се опитва да обедини различни антимонархически групи. През 1912 г. той е все по-разочарован от личните амбиции на неговите колеги републиканци и през 1916 г., след аудиенция при крал Алфонсо XIII, се отказва от антимонархическите си възгледи.
- Последните години
След 1912 г. Галдос е сляп, с влошено здраве, и изпада във финансови затруднения. За подпомагането му се създава национална дарителска кампания, която обаче се прекратява през 1916 г. с избухването на Първата световна война, и е само частично успешна. През същата година Галдос е определен за организатор на честването на 300-годишнината на Сервантес и получава стипендия в размер на 1000 песети до края на живота си. Макар и сляп, той продължава да диктува своите произведения.
Бенито Галдос е плодовит писател. През живота си той публикува 31 романа, 46 части от серията „Национални епизоди“, 23 пиеси, около 20 разказа, и много журналистически публикации. През 1897 г. е избран за член на Испанската кралска академия.
След смъртта му много от неговите произведения са екранизирани. Едни от най-известните са „Назарин“ и „Тристана“ на режисьора Луис Бунюел.
Много малко се знае за личния живот на писателя. Той не е бил женен и няма официални наследници. През живота си е имал много връзки, като се знае за актрисата Конча Морел и писателката Емилия Пардо Базан.
Бенито Перес Галдос умира на 4 януари 1920 г. в Мадрид, Испания. Малко преди смъртта му чрез дарения е издигната негова статуя в най-популярния парк на Мадрид – „Парк Ретиро“ (Parque del Retiro).
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]Ранни романи
[редактиране | редактиране на кода]- La sombra (1870)
- La Fontana de Oro (1870)
- El audaz (1871)
- Доня Перфекта, Doña Perfecta (1876)
- Gloria (1877)
- La familia de León Roch (1878)
- Marianela (1878)
Съвременни испански романи
[редактиране | редактиране на кода]- La desheredada (1881)
- El doctor Centeno (1883)
- Tormento (1884)
- La de Bringas (1884)
- El amigo Manso (1882)
- Lo prohibido (1884 – 85)
- Фортуната и Хасинта: Две истории на омъжени жени, Fortunata y Jacinta (1886 – 1987)
- Celín, Trompiquillos y Theros (1887)
- Miau (1888)
- La incógnita (1889)
- Torquemada en la hoguera (1889)
- Realidad (1889)
Психологически романи
[редактиране | редактиране на кода]- Ángel Guerra (1890 – 91)
- Тристана, Tristana (1892)
- La loca de la casa (1892)
- Torquemada en la cruz (1893)
- Torquemada en el purgatorio (1894)
- Torquemada y San Pedro (1895)
- Назарин, Nazarín (1895)
- Halma (1895)
- Милосърдие, Misericordia (1897)
- El abuelo (1897)
- La estafeta romántica (1899)
- Casandra (1905)
- El caballero encantado (1909)
- La razón de la sinrazón (1909)
Серия „Национални епизоди“ (Episodios Nacionales)
[редактиране | редактиране на кода]Първа серия „Габриел Арацели“ (1872 – 1874)
[редактиране | редактиране на кода]- Трафалгар, Trafalgar
- Дворът на Карлос IV, La Corte de Carlos IV
- 19 март и 2 май, El 19 de marzo y el 2 de mayo
- Байлен, Bailén
- Napoleón en Chamartín
- Сарагоса, Zaragoza
- Gerona
- Кадис, Cádiz
- Juan Martín el Empecinado
- La Batalla de los Arapiles
Втора серия „Салвадор Монсалуд“ (1875 – 1879)
[редактиране | редактиране на кода]- El equipaje del rey José
- Memorias de un cortesano de 1815
- La segunda casaca
- El Grande Oriente
- 7 de julio
- Los cien mil hijos de san Luis
- El terror de 1824
- Un voluntario realista
- Los Apostólicos
- Un faccioso más y algunos frailes menos
Трета серия „Фернандо Калпеня“ (1898 – 1900)
[редактиране | редактиране на кода]- Zumalacárregui
- Mendizábal
- De Oñate a la Granja
- Luchana
- La campaña del Maestrazgo
- La estafeta romántica
- Vergara
- Montes de Oca
- Los Ayacuchos
- Bodas reales
Четвърта серия „Жозе Гарсия Фахардо“ (1902 – 1907)
[редактиране | редактиране на кода]- Las tormentas del 48
- Narváez
- Los duendes de la camarilla
- La Revolución de Julio
- O'Donnell
- Aita Tettauen
- Carlos VI en la Rápita
- La vuelta al mundo en la „Numancia“
- Prim
- La de los tristes destinos
Пета серия „Тито“ (1907 – 1912)
[редактиране | редактиране на кода]- España sin rey
- España trágica
- Amadeo I
- La Primera República
- De Cartago a Sagunto
- Cánovas
- Sagasta (само в проект)
Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]- Quien mal hace, bien no espere (1861) – изгубена
- La expulsión de los moriscos (1865) – изгубена
- Un joven de provecho (1867)
- Realidad (1892)
- La loca de la casa (1893)
- Gerona (1893)
- La de San Quintín (1894)
- Los condenados (1894)
- Voluntad (1895)
- La fiera (1896)
- Doña Perfecta (1896)
- Electra (1901)
- Alma y Vida (1902)
- Mariucha (1903)
- El abuelo (1904)
- Amor y ciencia (1905)
- Bárbara (1905)
- Zaragoza (1908)
- Pedro Minio (1908)
- Casandra (1910)
- Celia en los infiernos (1913)
- Alceste (1914)
- Sor Simona (1915)
- El tacaño Salomón (1916)
- Santa Juana de Castilla (1918)
- Antón Caballero (1921) – незавършена
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- Crónicas de Portugal (1890)
- Discurso de ingreso en la Real Academia Española (1897)
- Memoranda, artículos y cuentos (1906)
- La novela en el tranvía
- Política española I (1923)
- Política española II (1923)
- Arte y crítica (1923)
- Fisonomías sociales (1923)
- Nuestro teatro (1923)
- Cronicón 1883 a 1886 (1924)
- Toledo. Su historia y su leyenda (1927)
- Viajes y fantasías (1929)
- Memorias (1930)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- 1918 Beauty in Chains (по романа „Doña Perfecta“)
- 1925 El abuelo (по романа)
- 1926 La loca de la casa (по пиесата)
- 1940 Marianela (по романа)
- 1945 Adultery (по романа „El Abuelo“)
- 1950 La loca de la casa (по романа)
- 1951 Doña Perfecta (по романа)
- 1953 Misericordia (по романа)
- 1954 El abuelo (по романа)
- 1955 Marianela (по романа)
- 1955 La mujer ajena (по романа „Realidad“)
- 1959 Назарин, Nazarin (по романа)
- 1961 Виридиана, Viridiana (по романа „Halma“)
- 1967 Los episodios nacionales (по романа)
- 1969 El usurero (ТВ сериал)
- 1970 Тристана, Tristana (по романа)
- 1970 Fortunata and Jacinta (по романа)
- 1965 – 1970 По романаа (ТВ сериал)
- 1972 La duda (по романа „El abuelo“)
- 1972 Marianela (по романа)
- 1974 Torment (по романа)
- 1977 Doña Perfecta (по романа)
- 1979 Ángel Guerra (ТВ сериал) (по романа)
- 1980 Fortunata y Jacinta (ТВ сериал)
- 1967 – 1983 Estudio 1 (ТВ сериал)
- 1988 Solicito marido para engañar (по романа „Lo prohibido“)
- 1988 Флор и Канела (теленовела по романа „Marianela“)
- 1998 The Grandfather (по романа)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Вселената на Галдос, от Лада Галина, към българското издание на романа „Фортуната и Хасинта“
- ((es)) Биография от Института „Сервантес“
- ((es)) За Бенито Перес Галдос в „Ensayistas“
- ((en)) Библиография във „Fantasticfiction“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Бенито Перес Галдос в Internet Movie Database
- Произведения на Бенито Перес Галдос в Моята библиотека
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Benito Pérez Galdós в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|