Вазелин
Вазелинът (на латински: Vaselinum, Paraffinum unguinosum, Petrolatum) е гъсто, мазно вещество с белезникав цвят без мирис и вкус. Получава се при преработката на нефт. Състои се от смес на минерално масло и твърди парафини. Топи се при 27 – 60 °C, вискозитетът му е 28 – 36 mm²/s при 50 °C. Разтваря се в етер и хлороформ, неразтворим е в спирт и вода, смесва се с всички масла, освен с рициново масло. Получава се от вакуум-дестилатни нефтени фракции, сгъстени с петролатум, парафин и церезин. Не се осапунва от разтвори на основи, не се окислява, не гранясва на въздуха.
В медицината и козметиката се използва широко като съставка на продукти, нанасяни върху кожата. При намазване вазелинът образува тънка, гъста и лепкава ципа, която предпазва подлежащите тъкани и повърхности от изсъхване и навлажняване. Използва се самостоятелно за защита на кожата от студ, вятър и слаби химикали (перилни и почистващи препарати).
В техниката вазелинът се използва като смазка и за импрегниране на хидроизолационни материали.
Въпреки широко разпространените шеги със сексуална тематика, вазелинът изобщо не е подходящ за лубрикант. Гъстата и лепкава ципа, която образува, само затруднява провеждането на половия акт. Тя увеличава триенето и потиска нормалната секреция на влагалищните жлези.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Получен е през 1859 г. от родения в Лондон американски химик Робърт Чезбро. Отначало авторът на изобретението нарича новия продукт „нефтено желе“ (англ.: Petroleum Jelly). Това име обаче не привлича купувачи. Тогава Робърт решава да смени името на изобретението си на Vaseline, образувайки го от две думи: немската Wasser – вода и старогръцката ἔλαιον – маслинено масло. През 1872 г. той получава американски патент[1] за производството на продукта, а през 1878 г. регистрира Vaseline като търговска марка[2]. Понастоящем търговската марка Vaseline принадлежи на компанията Unilever, която под този бранд произвежда цяла редица други средства за грижа за кожата.[3] Историята на Vaseline е един от случаите, когато търговската марка преминава в обща употреба като родово наименование на продуктова категория, което от правна гледна точка по правило води до прекратяване на нейната правна защита и отваря възможността за използването ѝ от всеки производител.
